Сив фон и оранжев кръг
В кръга съм аз
Таргета сте всички вие,
Но ще стигна ли до вас?
Рекламата е пусната ...

Някой ден ще те събудя
с роса от майски дъжд.
И дори усмивка пролетна, щастлива
на теб във утрото ще подаря.
Някой ден любов ще те събудя... ...

Във изворната радост вечерта,
с отблясък на бакъреното злато,
донася пратракийска тишина -
езична и добра, и непозната.
Със дъх на рози, здравец и бръшлян ...

- Дай едно...Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо - и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии.
Не, не се оплаквам - жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда - цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи - направо не личи, че е работила. ...

Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...
Лековерни, и прости, по детски наивни - ...

Повечето приказки започват с имало едно време, но не и тази.Мелиса живеела заедно с майка си в Симит Сити.Но животът ѝ не бил като на повечето ѝ връстници.Праз деня ходел а на училище ,а след това майка ѝ я карала да върши цялата домакинска работа - миело съдовете, готвело, бършело прах и перяло на ...

Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня ...

Тя е нежна самодива,
във реката тя се скрива
щом опасност я грози,
бърза тя да се спаси!
Тя е бяла и красива, ...

Хитър Петър бил малко момче. Един ден с баща си отишли да прекопаят чорбаджийското лозе. Бързали много, защото уговорката била да им се плати, ако свършат работата до вечерта. В съседното лозе работел стопанинът му - техен съсед. Той си пеел, докато копае. Щом се изморил седнал да почине на сянка по ...

Седя и гледам залеза, а ти идваш и сядаш до мен.
Тих вик на тръпка от любов.
Гледаме напред. Ти до мен, аз до теб.
Два погледа се срещат, две лица се усмихват.
Вик! "Хвани ме!" ...

- Чуваш ли как се отронват миговете? – попитаха сенките с тихия си глас.
Ехо гледаше празнотата в тъмното небе. Нямаше я обичайната игра на звездната светлина, тази нощ бе лишено и от усмивката на луната. Виждаше дълбока и безгранична тъмнина, в която погледа ѝ се губеше, като нечия молба, която ако ...

Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...
Но на всичко рано или късно ...

Ще бъде ден. От тези, във които
земята е гореща като жар.
Конете парят морните копита
и търсят хлад при своя господар.
Усетиш ли, помнѝ: ще ти се случа ...

Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите ...

В шепа свил листо зелено,
свири вятърът по здрач,
пита се капчук смутено,
песен ли е, или плач.
И дъждът с измамни пръсти, ...

[la versione italiana di "Angels" (Robbie Williams)]
--------------------------------------------------------------------------------
Патрицио Буане - Ангел
[италианската версия на "Ангели" (Роби Уилямс)]
-------------------------------------------------------------------------------------- ...

Деца,
по пътя на големите които завървят -
към БОГ е път!
А и по пътя си
на чудни тръни ще се надивят, ...

С бърз поглед през рамо,
към лик един непознат,
но душата, сърцето и не само,
твоят свят аз тук опознах ...
Душа ранима, оголена., ...

"Отмъщение"
На Янаки времето му бе отминало
да се ожени подходящо!
И не,че не желаеше това тъй силно,
или пък "сляпата" да го не хваща!.. ...

Алена, разгоряна – бащината ми къща!
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.
Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...

Липсваш ми
Липсваш ми ти казвам, истината е това,
две прости думи ала от сърце и душа!
Бяхме заедно а самичък съм сега.
не си жена която ще се възгордее от това! ...

И рèкъл БОГ: „Да
è Адам под чехъл на
извèзан глезен!...“

Ходех по сенките на нощтните улици, прескачайки всяка настъпваща светлина като бягаща от сигурна смърт хлебарка.
Пред очите ми се редуваха мозайки от сенки и лампи като на шахматна дъска, изстиваща от дневната човешка игра. Стъпвах тихо и бавно като се опитвах да не се съпротивлявам на теченията на ...

Очѝте ти
шàрят,
шарòвнице!...

Ле Вибрациони - Кажи ми
-------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина ...

Сънувах дълго танц на самодиви,
животът беше пълен с приключения.
Но срещнах теб и се смирих...
Не търся вече луди забавления.
Облегната на мъжкото ти рамо ...

Беше прашен и задушен ден на 1983-та. Промените, които щяха да преобърнат живота на милиони в пределите на Великата страна вече се усещаха във въздуха, но в областния сибирски град всичко още си беше по старому и хората спокойно си носеха новите дрехи, усмихваха се един на друг и се поздравяваха по ...

Хвърчило, топка, тебешир - три слова, които пази моята душа.
Когато спуснах се по звездната пързалка ожулих първо колена,
но хвърчилото ме вдигна чак до небеса.
После с тебешир нарисувах си дома, с добро и последвах топката -
нишката на бабино кълбо. ...

В любовта
единственият ми коз е,
че никога не играя.
Ти вземаш.

Ето, виждаш ли:
думите вече нямат магия
за мен.
Това ли е мислел
онзи странен човек, ...

/от поредицата разкази за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Русите и коси се вееха на вятъра, който нежно ги подемаше и си играеше закачливо с тях. Евера се намираше на върха на най-високата кула, в най-високата сграда на Атлантида, наричана „центърът“. Наистина, това бе нейното предназначение, „върх ...

Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството... ...

Елиза Тофоли - Отново тук
---------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli & Ennio Morricone
----------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли & Енио Мориконе ...

Искам да погледам пак морето.
Зная, всеки ден е тъй различен.
Вчера беше слънчево, но ето
днес дъждът е също романтичен.
Слънцето навярно пак успяло ...

Тъмните облаци се скупчиха бързо и скоро заваляха едрите капки на пролетния дъжд, който за кратко напои земята. Веднага след него слънцето отново се показа, за да припомни на всички, че все пак вече е пролет. Напъпилите божури се отръскаха от капките, полепнали по листата им и протегнаха нежните си ...

За кой ли път тя посрещна утрото напрегната, с изопнати мисли. Без да си спомня с точност образи и думи, беше сигурна, че го е сънувала отново – тялото ѝ се събуди жадно, сгорещено, с настръхнали зърна и неспокойни ръце.
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...

КОЙ ЩЕ Я ЧУЕ
Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отваряхте от сладък сън очи. ...