Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.8K резултата
А ти, любов, помниш ли?
Погледите, които не бяха безразлични.
Докосванията, които не бяха фалшиви.
Целувките, които не бяха изкуствени.
Желанието.. да те имам, да ме имаш - да се имаме.
Телата ни, които се познават до болка. ...
На пръсти слиза лепкавият здрач
и скрива се на славея в очите.
Излива се, чрез песен или плач,
по нещо невъзможно, порив птичи.
Копнежът омагьосващо горчи - ...
Там някъде зад мен има едни митични същества, забулени в студена сива пелена. Всяка една секунда усещам студа във врата ми. Сиви ръце с дълги пръсти и нокти се протягат да откраднат детето ми...
Най-голям страх изпитах в живота ми, когато крачех към съдебната зала за второто ни дело.
Така се случи, ...
– Мамо, мамо, моля те разкажи ни как сте се запознали с татко!!!
– Ооо, деца това е толкова дълга история.
– Какво от това, моля те, мамо!!!
– Офф, добре. И нека започна…..
„Последната година работех много за да си позволя тази почивка, а тя се състоеше в посещаването на една хижа разположена край е ...
Художнико, нарисувай ми тъга.
С плачещи очи и устни тихи.
С тъмен залез цвят коса.
С изморени ръце, с ранено сърце.
Тънка снага, художнико, дай ѝ, гола я остави. ...
Не съм програмиран да помня:
твоя любим шоколад и цветя,
всички покупки без списък (за Бога!)
или на очната линия марката и номера.
Не помня всички филми романтични ...
Прозорците ме гледаха - три ката
очи-фенери с пърхащи кепенци.
Не помня, аз сънувах ли когато
смалих се до усмихнато детенце...
Безгрижно покатерих пак дървото, ...
Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.
На никой властолюбец нямам вяра. ...
7.
Трифибията беше модерен вид апарат – съчетание от движещата се по земята, върху водата и в небето машина. Тяхната побираше десет пътници и съответния екипаж...
На виртуалната карта, появила се върху екраните пред всеки пътник, маршрутът изглеждаше почти права линия до река Дунав. А после рязко за ...
Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен.
А чувството, че пак се провалих ...
Животът беше я смалил до точка,
зависима единствено от чужди хора,
без корени, без покрив и без почва,
с очи, зареяни през мъничък прозорец.
От спомените – черно-бели снимки, ...
Налей ми вино! В чаша от Троян!
Не ме гледай, че съм като просяка презрян!
Налей! Недей да се скъпиш!
После, със другите ще продължиш!
Налей ми обич! В миглите я скрий! ...
След шест години войната приключи. Шест години на страх, глад и смърт. Шест години на неизвестност дали днешния ден няма да ти е последен. Но най-накрая свърши. Войникът оцеля.
Сега от час вървеше по козята пътечка нагоре по планината. Спря да почине, подпирайки се на грапавия стол на жилаво дърво. ...
Тъжно е времето в което живея,
няма радост - ни светли мечти...
Всеки ден се боря с вятърни мелници
и горещо се моля да оцелея в тоз
враждебен свят...! ...
Когато бях малка, вярвах във Съдбата
и още по-силно вярвах в любовта,
знаех да играя все по правилата,
знаех и кога да прибегна до лъжа.
Знаех, че сред клоните високо ...
Уважаеми дами и господа, Ако сте почитатели на съвременната многообразна светска и духовна поезия и проза имате прекрасната възможност да се запознаете с най-добрата старозагорска светска и боговдъхновена християнска писателка и поетеса-рецитатор Стойна Димова. От видеозаписите в нейния сайт, ще има ...
Разтвори шубрака на тъмните мисли луната
и с джобното ножче задялка стрели,
че още с първите сънища почва войната,
а непосилно е да не отвърнеш, когато боли.
Скрит под бетони от страх ...
Ела при мен, преди да стана есенна.
Ела, докато искам с теб да дишам.
Преди да стихнат на кълвача песните
в изсъхналите липови клавиши.
Ела, преди да се разсее ехото ...
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка ...
Една луна, бакърена паница,
излъскана със ситен звезден прах,
играе със съня ми ръченица,
а котките превиват се от смях.
Една луна по котешки мяука, ...
Какво е човекът във Вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо – Паскал
На пръв прочит – доста неясно изказване. След още няколко пъти препрочитане и три часа размисъл започва да ти става все по-ясно. Ние сме средина – определено не е най-прия ...
НОСТАЛГИЯ
Знам какво е носталгия, но това нейното... Ревеше, та ми късаше сърцето.
Дойде си за среща с випуска. Беше бременна с второто. Зетят останал в Хановер, че си има бизнес – задачи.
Не ù се тръгваше. Беше много въодушевена от срещата.
Върнаха се с майка ù от пазар. Обикаляли по „дрип-шопове” ...