Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни. ...

Изгревът на 13ти в петък мина през пътя на две орхидеи – едната розова, другата с бяла премени – тръгнали на разходка с чадъри сред облаците; изсмя се на небесния бояджия – боядисал бе падащи пръски надежда в бяло и пръснал по покривите, но толкова несръчно, щото надеждата я беше срам, и засмееше ли ...

в разгара си е
есента и лятото
полуповтаря

U2 – One
Is it getting better
Or do you feel the same
Will it make it easier on you now
You got someone to blame ...

Мечтите (са това)
Мечтите са това,
кой съм аз, че да възразя,
видях света и седемте морета,
всеки някой търси си нещо. ...

Всички ме питат какво ми има,
какъв ли живот живея,
живота е кучка която помете мечтите ми,
желанието ми за живот.
Поне ме направи поет, ...

Бушува Ураган във мен.
Руши света около мен!
Небето слиза ниско, ниско
и към земята се притиска!
И аз, сама във таз прегръдка, ...

До плюс безкрайност,
любов, без срок на годност,
неописуема, дори жестока,
привикнахме към тази болка.
До плюс безкрайност, ...

ДА РАЗДАВАМЕ ЛЮБОВ
Разбрах, дошли сме тука на Земята
на всеки да раздаваме Любов!
Да можем всички да Прогледнем Светлината,
да чуем този нежен Благослов! ...

Идва този миг на вдъхновение
на полудели стъпки и ритми...
на този танц, на тази песен...
този миг на страст и нежност...
В който, без да си дадеш сметка ...

… Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навън сред порои дъжда. ...

Живота
се свлече
и рече:
,,Келѐши!
Продукти ...

Пиша дума, пиша две
малко по малко пълня всеки ред.
Греша и отново се поправям,
историята на живота си променям в настоящието.
Днес съм тук, ...

Като черния дух на птица
в душата ми - мъгла, горчива.
Съдба пък тя, и сякаш Жрица,
все двама бродим посред дивото.
И тъй я следвам, без да знае, ...

Не съм жена, която се печели.
Из мен кръстосват древните легенди.
Където свършват всичките предели,
натам духът ми устремен е.
От славен бог ли с дар ще ме откупят? ...

Дали съдбата на шега ни срещна?
Повярвай ми, посмяла се е доста!
Едно по две - наглед задача проста,
а всъщност ураган от неизвестни.
Засякохме се. Въздухът изпука - ...

Магията идва... работата намаля, а на мен ми се пише, та ми си плаче – идва ми всичко ненаписано да осъществя – и на вас да добавя... щото като гледам, нужно е... Но в крайна сметка, плачът е за силните творчески пиячи, и другите не ще го разберат, защото умението да плачеш не е за всеки – плаче се ...

Когато на слънцето
му е студено
и не иска да излезе -
прегръща
облаците и заспива ...

Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...

Аз просто човек съм, преди да отсъдиш,
съществувам и дишам, досущ като теб.
За да бъда аз теб и ти мен да бъдеш,
послушай, поспри най-напред.
Аз просто човек съм, поискал небето, ...

Забързано ежедневие в села и градове,
времето все така динамично си тече.
Днес си млад, а утре си стар,
носещ на плещите си тежък товар.
Трудиш се усърдно и денем и нощ, ...

Учителко мила,
учителко моя
времето мина
докато бях ученичка твоя.
Все още те помня, ...

Отключи небето дъжда
и пусна го сълзи да лее,
но сякаш потече ръжда
по моя прозорец чернеещ.
И буря навън завилня, ...

Вече да си добър е много трудно
добър да си е вече старомодно
С човещината си засягаш снобите
добър да си ... обиждаш им ''особите''
Добряка вечно е шутиран ...

Вече нещата са доста по-ясни. Поне така ми се струва. Доволен съм, че поставих въпроса за отношенията ни и че тя бе така добра да ми отговори. Иначе неизвестността щеше да ме измъчва ужасно, не че сега пак няма неизвестност. Но поне знам, че тя изпитва чувства към мен. Дели ни само връзката й с онзи ...

Открадвам те от съмналото слънце
и те понасям в моите владения,
там, в сумрака на есенните хълмове,
където ти и аз ... и любовта се сбъдват.
Където вплитам радостта в косите си ...

321. Светкавицата, за разлика от маската, пада бързо.
322. Лесно се загасява огнище. Трудно се загасява пожар.
323. Есенният студ е нищо в сравнение с нравите на нашите съвременници.
324. Не плачѝ... Побеждавай!
325. Бог е в нас. За жалост глупостта също. ...

Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората?
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование.
Умора.
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш ...

Крия се като депресия,
с писането се освобождавам
от шума в ушите
и надеждата за по-добър живот.

Вечер, седнали сами
сме само аз, страстта и ти.
Романтиката е ненужна, страда
няма място тя при нас.
Всичко се превръща в наслада, ...

Хартиените птици са изписани
с поредица от думи премълчани.
Крилете им, нагънати от истини,
напомнят на клавиши на пиано.
Акордите на скритото значение, ...

Виж!
стъпка
по стъпка
по стъпка
Вървя към теб! ...

Задуха вятър, като рог,
размете улиците и смути душите.
Камбанен звън се чу, а бог
изпрати мълния от висините.
Притихна всичко живо в полумрака ...

Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива – ...

Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило, ...

Оптимистична история на българския народ
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото ...