Приключение с петел
От последната ни среща доста време вече мина
и отново тук със нас са нашите герои любими.
Тъй, Мъркачев котарака още сутринта реши
за закуска вместо мишка две яйца да си свари. ...

По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен ...

И в тази яма на безумния позор
гасиш и тъпчеш никаквия въздух...
Цигарата е някакъв коптор.
Но твой е спътник, твоя леден полъх.
И мачкаш филтъра без жалост, ...

Удобен е рождественият ѝ кожух:
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...

Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.
От земната чаша последно отпивам.
Оставям я долу да пълни я друг
орач на земята със божия плуг.
Растях на земята ни кръгла със болка. ...

Страннен тип живееше над мен
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори. ...

Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...

Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад,
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.
Пустеят градини и къщи, ...

Ноември ме гледа помръкнал и сух.
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед. ...

Когато вечер ме прегръщаш
с огромна нежност и разбиране,
с ръце, когато ме обгръщаш
и тихо шепнеш ти: „Избирам те“…
Когато стихна мълчалива ...

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.
Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна, ...

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен, ...

Като дъжд златист, листата падат,
с любов целунати от есента,
с немирен вятър заиграват,
усмихвайки му се, на лудостта...
Заваляват спомени в душата, ...

Кога одморам или уживам
луѓето мислат тага се населува во мене
ставам потпис и печат
строфата ја заклучувам
со резе од извичници ...

328. Не се влияй от чувствата си тогава, когато положението е критично.
329. Любовта може би е смисълът на живота, но това не ти дава правото да плачеш по цял ден и да повтаряш: „Защо съм сам?”.
330. Ако веднъж си предал някого с пълното си съзнание, по-добре не се приближавай отново до него.
331. У ...

Ще те затворя в плик
и ще ми бъдеш поема,
най-дългата и звездна пътека.
Ще забода буквите на Луната,
а Слънцето ще ни бъде дете, ...

Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...

НАДЕЖДА
По площада крачи, пуши
и през рамото поглежда…
Ех, дано не е изпуснал
и последната надежда… ...

Очите ти са толкова дълбоки...
като Байкал във морско син оттенък,
душата ти е толкова голяма...
като Земята с няколкото океана.
Сърцето ти е толкова добричко... ...

Те са бъдещето на страната.
Те – децата –
много грижи ни създават
и трудно се възпитават,
ала усилията си заслужават, ...

Огнена лава от моите вени
бавно се спуска, пълзи към сърцето.
И теб ще покрия със лава червена.
За теб ще запаля
дори и небето. ...

Автор: Генка Богданова
Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика. ...

Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Но ...

Обикнах те и с много труд
продължих да обичам горчивата болка.
Несподеленият живот е третина живот,
клонящ към абсолютната нула на миналото.
Несподеленият глас е убиващ ме глас, ...

Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй безброй редят пред мен ...

А можеше да бъде различно.
Да летим към звездите ярки.
Чувства да изразяваме поетично,
докато мечтите са още жарки.
Но те изстинаха, а с тях и ти. ...

Вестоносна
В едно царство, в едно господарство, издал закон царят: който донесе лоша вест – веднага да му се отсече главата.
И от тогава в това царство, в това господарство, имало само хубави новини.
Така си и потънала Атлантида – без някой да посмее да съобщи, че водата се надига…
Телевизионна ...

Всяка вечер събличам Луната
и я пускам в свойта постеля.
Моят поглед трепти като вятър
щом се сгуша смирено във нея.
И започват звезди да пулсират ...

Листата тихо падат,
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.

Дай ми още малко любов.
И не тръгвай.
Не днес.
Не сега.
Не така. ...

Искам да прекараме
част от живота си
заедно.

Свети Октомври в златната риза.
Глъхне морето в тиха печал.
Есента бавно в къщите влиза
и си развързва пъстрия шал.
Сяда на прага, топла и боса. ...

Как ли радостта да скрия,
горда българка в носия,
бодро крачи в планината,
със закичено венче в косата.
Скачат момци и невести ...

Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.
Погалих с длан самотната брезичка ...

Понеже питането идва прозаично,
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е ...

Представа нямаш колко те обичам
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам. ...