НА РАЗДУМКА
Всеки сезон е хубав, но пролетта като, че ли ги надминава по красота. Стремежа към живот, което кара всичко от най малката тревичка до голямото дърво се раззеленява. Ех, и зимата с нейната красива белота е хубава, ами цветовете на златистата есен или жарта на лятното слънце. Така е, всек ...

Събуждам се сутрин и паля цигара.
Звездичките вече ги няма.
Небето е светло от моята вяра.
Мракът в съня ми остава.
Кафето ухае на ново начало ...

Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз ...

Ревност... Като гигантски сивкав паяк... Пълзи по шията ми и дебне с жило повърхностното трептене на кръвта ми...Хвърля невидима мрежа върху лицето ми, прогонва въздуха, слънцето, лятната роса, тежи като мръсна мъгла, зловонно сметищно изпарение и последователно трови всеки мой нерв... Ревност, като ...

Колко много и малко е нужно за да се унищожи един човек,
които за нищо, но през целият си живот е работил.
Колко много и малко е нужно, самият той да разбере,
колко жалък е и че сам се е прецакал.
Не те обичам... ...

Душата ми е есен подранила,
златиста, с дъх на кестени и мак.
Ту топла, ту прохладна и ранима,
но с обич като орис в полумрак.
Аз крия се в листата бледожълти ...

Кадрите решават всичко или как да се уловят маймуни с трици
В един тъмен, тъмен кабинет, до който се стига по един тъмен, тъмен коридор в едно наистина тъмно здание, напомнящо църква, се подвизава един тъмен, тъмен субект, вършещ бог знае какви тъмни дела. Всъщност от няколко минути, въпросният субе ...

Сред тръни ще живея изгорели,
ще дишам пáрите на пепелта.
Ще спя под въглените несломени,
след огъня жесток на есента.
Ще тичам сред гори изпепелени, ...

Не съм те виждала от шест лета,
забравих ти мустаците,
април минава бавно,
стоя затворена и гледам
през решетките. ...

Здравей, Любов,
днес ти пиша, защото
своя възел от чувства развързах.
Знам, че искаш да скъсаш писмото,
но те моля, за Бога... не бързай! ...

Не сменяй с навик своите очи!
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли! ...

Казват, че било възможно всяка емоция да има цвят, мирис, глас и образ. Превалила почти половината си живот и отдавна спряла да вярвам в чудеса, аз видях Надеждата. Тя е бял гълъб.
Клише? Може би. Но когато си отчаян приемаш и най-обикновените неща, и най-изтърканите клишета за поличби. Когато си тр ...

Ще ребрандирам физически себе си,
ще се изплакна от предния Аз,
ще зануля и всичките белези,
ще се превърна във някой от вас...
И така променен, ще се върна, ...

Защо ме караш аз да се страхувам!
Защо ме караш от мен да ме е срам!?
Нима заслужил съм това мъчение!?
Затуй че с теб съм и за теб мечтал...
Защо предаде ме без бой! ...

Животът ми
е, като хълм нагоре
и мъча камък – грижи да кача.
Върхът е
шапка и стои отгоре, ...

Живейте
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...

Безмълвен чака плитката нощ,
ще се потопи ли в дълбоки чудеса?
Неизвестно пеят щурците,
за отминали времена.
Запомнил само усмивка, ...

Невръстен малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата комунист?
Бащата: Човек, който е на всеки километър и гласува само за онези, които го докарват до просяшка тояга.

Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...

Веднъж, помисли малък Душко,
добро е, Мама щом го гушка
и още мисли там, каквото...
Къде ли крие се доброто?
И тръгна Душко през реката, ...

Es liegt der heiße Sommer
Auf deinen Wängelein;
Es liegt der Winter, der kalte,
In deinem Herzchen klein.
Das wird sich bei dir ändern, ...

Един живот с много радости и тиха мъка
В памет на Майка
Останала беше без майка на осем годинки. Единствената снимка на майка, като дете, която съм виждала, е от деня на погребението на майка ѝ, моята баба Цвета, която е умряла само на двадесет и осем години. Облечена в черна рокля, с леко разрошени ...

Пролетен порив
Някой ми каза, че пак ме обича,
че минзухари са цъфнали в двора,
пролетно време се връщали птици
и са гнездили на стряхата горе. ...

- Лазаре, Лазаре... имам кръв по ръцете си! - весело си припяваше Явина. Харесваше й да бъде муза. Бе населявала много кошмари и бе прибирала не една-две души. Но да бъдеш муза! Бе почти като да си влюбен - вълнуващо, настървено и ненаситно. Толкова болезнено непреодолимо.
Явина бе призована. В моме ...

Виждаш ли истината?
Онази бяла,
искряща мишена –
без очертания, без сянка.
Неудобна е. ...

В сегашно време…
В сегашно време диша моят свят,
чертае той реални коловози,
а пътя ми от слънцето огрян,
към бъдното замислено се носи. ...

1. Всички колебания по пътя показват, че вървиш в правилната посока.
2. Упоритостта се възнаграждава с успех, а ината - с разочарование.
3. Мислите пораждат идея, после тя става проект. От проектът - произведение, а след време - само спомен.
4. Отричаме греха, докато съдбата не ни предложи друга въз ...

Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...

Лошият стоеше в ъгъла -
не спеше -
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник, ...

Такова е времето. Хищно и гладно.
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност, ...

Врне дожд насекаде
капките ме одминуваат
додека го чекаме автобусот кон среќен живот.
Моите широко насмеани очи велат:
“благодарам на сите, благодарам за сè“. ...

Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...

Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност
аз ще те чакам до сетният дъх.
Най-топло е с твоите длани.
Говори и ме докосвай с любов, ...

По „Разсъдница“
от Андромаха (Белла)
Ще мина зад дъжда
по тайната пътека,
пазителка на верните посоки, ...

Малкият Иванчо пита баща си:
- Тате, кои същества летят най-бързо?
Парашутистите - отговаря бащата.
Иванчо: Ама как, аз съм гледал парашутисти - те се приземяват много бавно.
Бащата: Аз ти говоря за тези, на които не им се отваря парашутът!