Подеха небесните простори,
покриха облаците
с натрошена жар.
Приземиха се,
докопаха зелените ...

Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми. ...

Всичко е толкова фалшиво,
един се смее истерично,друг се сърди,
в очите им пламъчета подскачат игриво,
всички са загубили разсъдъка си.
Няма вече истински чувства и емоции ...

Какви сме, Боже, християни
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят те за хубав Рай,
но тука в Ада са прибрани. ...

Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол. ...

на Емо
Болката ми се сви. Не утихна.
Гледа ме зло изпод вежди.
Пáри ме, щом се усмихна,
крие се в бели надежди. ...

Завиткана во чаршаф од тишина
се качувам на лицето на залезот
не давам да заспие
вешто и брзо
му ги корнам трепките ...

И тази нощ няма да съм сам.
Ще имам гост, но кой – не знам:
може да е някой стар приятел,
който с мене нещо е препатил
или позабравена вече дама, ...

Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...

- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия дети ...

Ти ми даде цялата своя любов.
Аз приех и я нося в сърцето си.
Тя е моята сила и жажда – живот.
Съдбата чрез нея над мен се смилила.
Не се дава току тъй такава любов. ...

Ледена кралица с ледено сърце,
не усеща нищо и ѝ е добре.
Не познава радост, не познава тъга,
всичко отхвърля с лека ръка.
Тя не обича, тя и не мрази, ...

Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...

(Пясък от думи сред музиката на
Snowy White - Voices in the rain
и Crimson House Blues – Aphrodite)
Невидими и видими огради
издигаме за да опазим себе си ...

Недописана поема за днешното време
Защо седиш навел глава,
ти вече не пасеш трева.
Сега живееш в друго време
съвременнико. Стига дрема! ...

Не, не идва сънят ми във нощите
аз крещя, но безгласно и вяло
и дъжда във очите ми още
от тъга ще вали, че те няма.
Ще е тъжно. Самотно и пусто. ...

...
Слабост моя, моя пристрастеност
Мое бягство от реалността
Мой бич и моя увереност
Мое късче щастие, въплъщение на страстта... ...

Много ми се иска да съм шут!
Макар без шапка със камбанки!
Днес истината може да я каже само луд
и да си тръгне без санкции и наказателни бланки!
Кой слуша думите на луд? Кой му обръща внимание?! ...

Ако София е жена,
тя е смирена и любяща.
Изнасилват я и я изоставят,
а тя им прощава всеки път
и ги приютява в края на лятото, ...

През толкова заключени врати,
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена ...

Всичко е написано –
черен стих и бял.
Всички думи смислени
някой е изпял.
Аз коя съм – блудница ...

Докосвай я, където знаеш, че обичам.
Люби я силно! Вуду е. Магия.
За тебе съм мечтата неприлична.
Но тя до теб е. С нея ти сбъдни я.
Затвори очи! Люби до омагьосване! ...

На моменти отчайвам се просто
и замлъквам за дълго смутен -
нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен!
И безсмислено драскам по листа, ...

Дядо и рибка
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в т ...

В капан
Спираха те с думите, че си щастливец Хората случайни под дъжда
А красавицата редом с тебе
Предчувстваше в сърцето си тъга Извръщаха се зад гърба ни
И погледи изплакваха във мен ...

Небето сивооко и разплакано,
пропъжда с длан премръзналите птици
и лятото си тръгна недочакано,
фалшиво бляскат есенни жълтици.
Не ми се пише есенна поезия, ...

Доброглед е на града балкона,
а под него - тихата река.
Той е тук зелената икона -
на разстояние една ръка.
Тук - отгоре - с радост аз надничам. ...

Светлини в нощта
В края на едно от следващите селца реших отново да си пробвам късмета. Видях мъж и жена да работят в градината си. Поздравих ги като застанах пред портата им. За една седмица престой в комуната бях научил основните най-мънички думи в разговорния език. След като привлякох вниманието ...

Аз виждам, неспирно плачеш, скъпа Мадина
и с думи тежки проклинаш своята родина.
С омраза е изпълнено сърцето
устата клетви изрича,
душата в ада запраща ...

5
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...

Изводът
Мислиш, гледайки нагоре в сивото...
Или се пързаляш по черния ръб на мъглата.
Или се свиваш в незнание, в безсмислие...
Мокър сняг, халогенни светлини. ...

Какво съм без теб, Родино,
без твоето топло крило?
Нищо. Просто време отминало.
Празно гнездо.
Какво съм без твоите гори, ...

След изпит срещат се студенти :
– Как, при професора, премина?
– Знания съм имал – "два процента",
да се явя, ми каза – догодина...
А, при теб, как изпита протече? ...

ДÈЕ БЪЛГАРИЯ!