колебаеше
се между две „везни“ - но
трета те плени

Застреляй ме с любов от упор,
в нозете ти да се свлека,
очите с жар целувай лудо,
преди по теб да изтекат!
Дъхът ми спри с безумен поглед, ...

Цял живот плета от фина прежда.
Бримчици от грижи, обич и сълзи
И шарка гледам малко да подреждам
че освен да топли трябва и да ме и краси.
Моята жилетка започнала е мама. ...

Елоди Ди Патрици - Любов ще получиш
-------------------------------------------------------------------
Autori: Mario Cianchi & Luca Mattioni
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Марио Чанки & Лука Матиони ...

от
любов
вселената
зачената

Границите ми се размиха в болката
и се превърнах в едно с нея.
Сега съм болка,
страдащ от човек,
а не човек, страдащ от болка.

Господи, дай ми търпение,
за да не избия всички
с тъпите им обяснения
и характери на мишки.
Господи, слез и си прибери ...

Погледнал нагоре в небесната шир,
усещам как гаснат над мене звездите.
Но знам, че и нови се раждат безспир
на Космоса – вечно безкраен – в мъглите.
Така са и нашите земни звезди, ...

Когато вселената изгрява
а мисълта ми будна –
все така не спи!
Ето тука, в тихата стая,
аз с наслада отпивам кафе! ...

Дядо Мирко
Дядо Мирко, седемдесет и пет годишен пъргавеляк, живееше сам в красивата си и
уютна двуетажна къща, с великолепно поддържан двор, в малко селце, потънало в
струящите покой и сигурност обятия на Старопланинските възвишения, загърнали го
като пеленаче с мощната си снага. Радваше се пълноцен ...

В стария огън
проблясва жарава -
поглежда под пепел
от грижи,
преживяла е обич ...

Добротата се ражда,
когато над умиращ от жажда
поднасяш чаша вода, кубче лед
и прогонваш смъртта бледа.
Да си ходи, много надалеч. ...

С нея Съдбата буквално ни... сблъска. Удари? Зашамари? Уби?!...
Какво, всъщност, искаше да ни подскаже с онзи як удар до онова готино кафе в стил винтидж?! Че и двамата обожаваме кафе или... Със сигурност е „или - то“, защото за първото става ясно по - нататък...
Преди повече от две седмици, като по ...

С ромфея, забита в сърцето...
с избодени (зверски) очи...
с лице, побеляло от болка...
тракийският воин лежѝ...
юмруците свои той стиска... ...

На чеверме във Сливен
Един дефект си имам вреден,
че все не ми достага време!
Не преценявам час потребен
от А до В да ида, но навреме! ...

В студената неделя си спомних една лятна случка от преди тридесет години, направила ми впечатление, заради красивия залез. Бях в Белово, избягал от жегите на Пловдив. Старият път за София и жп релсите са сгушени в подножието на планината. Тя пък кротичко се поклаща и повява хладина. Марица бавно се ...

Няма да забравим вам,
що измихте петвековний срам,
що от тиранина ни спасихте
и свобода ни вий дарихте!
Без страх паднахте в боя ...

ПРИЛАГАТЕЛНО - ЗАЛЪГАТЕЛНО
Росица Чакърова
Тук стана някак си съмнително...
И същевременно е топло и приятно.
Понякога съвсем неуважително, ...

Потъва и въздухът е
малко балонче,
Отплува нагоре - далече от мен.
Водораслите спускат
пипала ...

Мога да живея, защото си далеч.
Сърцето ми на клада не изгаряш.
И думите към тебе не са студена скреж
по устните, които те желаят.
Когато си до мене, съм грешна като демон. ...

Природата ще ме прегърне
Събудих се и бях потресен,
че лебедова песен пея,
че съм дошъл до свойта есен
и от това благоговея! ...

Времето се втурва през прозореца -
деня да гони тихо, неусетно.
В очите ни оглежда се отронено,
секундите тъгуват, мимолетни.
Бърза към вратата на безкрая, ...

- Аз не си гледам детето, защото веднъж съм излязла, а ти си баща за пример, защото идваш да го виждаш веднъж на две седмици, така ли, Кристиане?!
Кристиан ме погледна ядосан.
– Веднъж?! Ти въобще не се прибираш при него. Интересува те само с кого да се изчукаш, пет пари не даваш за детето.
Изгледах ...

Гладни очи
изпиват сърцето ми.
Копнежът никога
не спира.
Животът е магия. ...

Възможно ли е да страдаш за нещо, което
никога не си имал,
никога не си докосвал,
никога не си изпитвал?
Възможно ли е да обичаш някого, когото ...

Когато луната целуне морето,
звездите проблясват, угасва деня.
В ответ щом момиче целуне момчето,
светулки присветват, разпалват нощта.
Душите се срещат, тръгват по пътя, ...

на Емо
Когато Бог приготвя си постеля
и свойте мисли предвидливо крие,
в часа, когато любовта разделя
светът от нараненото ни ние, ...

Празна дупка зее в морето,
пресъхват там душата и сърцето.
Приливът покрива пясъка крайбрежен,
като силни чувства, трайно ненадеждни.
Отливът отнася всичко обратно, ...

Падна мојата ѕвезда
кога липите го изгубија
сопствениот мирис
кога во пепелта на летото
гниеше здодевноста ...

- В състезанието между социализма и капитализма победи социализмът, който стигна пръв до финала...
- Необитаем остров...Ако има диваци - ще нахранят корабокрушенците, ако са канибали – корабокрушенците ще ги нахранят...
- Опитват ли се, опитват европейците да поставят държавата ни на колене...Но ско ...

Човекът в огледалото отсреща
ме гледа изпод вежди начумерено...
Не подозира, че едно кроше премерено
ще му разчупи мутрата зловеща...
Не му е ясно, че да мигна сáмо – ...

Трилиони острови
Изплували
от дълбините мрачни,
се удрят думите
в дланта ми. ...

Стихотворение
Стихотворение за мен е това,
има малко радост и много тъга!
Сядам и пиша за Любовта,
Чудесно чуство но има и мъка. ...

Ако ядях от храната която ядеше,
дали щях да стана като теб?
Ако ти от моят въздух дишаше,
щеше ли да станеш като мен?
Ако сега не си тръгнеш, ...

Защо ли се опитват някои глави
да ни вменят екшън роли луди
на забити километрични камъни?
Мъдро е да не ги съдим, нали?
Още по-мъдро е да им простим. ...

От утрото по-мъдро няма,
но аз обичам вечерта.
Денят е пълен със измама,
а аз обичам да си спя.
Сънят ме води на почивка, ...

Всичко е наред, знаеш, винаги ми е добре.
Усмихвам се на всяка дреболия като някое дете.
Щастлива съм, живота е прекрасен, нали...
Добре съм, нищичко не ми тежи...
Тези думи ще ти кажа и ще се слея със нощта. ...

Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...

В кръвта ми като слънчев ток
се влива музика.
Денят – зеленогривест, светлоок,
издува по момчешки бузи.
Предзалезен е, с розови страни ...

За празника някой пуснал балони.
Палавият вятър ги подгони
и те със него залудуваха!
Те със него затанцуваха!
Искам балонче да си хвана! ...