Животът прави си шеги нелепи
и да се чудиш как ги уйдурдисва*?...
Затуй и в настоящите куплети
една от тях за вас сега описвам.
Единственият луд във наше село ...

Сърцето ми се сби със разума
в онази селска кръчма.
Разумът разби в него
маса разочарования,
сърцето го замери ...

Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.
– Добре ли се чувстваш? – не се стърпя да я попита.
Момичето присви леко ...

Намерих смисълът забравен
леко гладен и унил.
Гледаше ме с поглед празен,
от дъното на бутилката ми
джин. ...

Измяука камбана. Пирон в ходилата.
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите. ...

Малките деца са страхотно наивни тарикати. Винаги оплитат нещата и се опитват да ги оправят по системата „метнато одеяло”.
Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат – сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.
Възрастните са длъжни просто да т ...

Къде се ражда доброто?! Къде?!
Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.
Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.
Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.
Подарило усмивка на синева. После подало ръка ...

НЕДЕЙ!
О, ти не ме упреквай
Присъди не раздавай.
От туй не ми олеква...
Ти съдник мой не ставай! ...

Рубая по „Законът на Белла“
от Андромаха (Белла)
Ти каза свършила ти е газта...
когато си минавал покрай мен
и гравитацията си смени оста ...

Следва продължение...

- Той е жив, Нати! Той е жив!
Нати погледна жената, с която споделяха много тайни, объркана. Очите й щяха да изскочат от орбитите.
- Какво искаш да кажеш с това „той е жив”?
- Това, което казвам. Мислехме, че е мъртъв, но не е. Погледни!
Жената с черна коса, също толкова черна, права и гладка като т ...

Когато дните и нощите,
в безметежността се сливат.
Когато думите и мощите,
на светеца във забравата умират.
Когато в твоето лице, ...

Не плача. Не че нямам вече сили,
не искам да пилея свойта болка.
Боя се да не свикна, боже мили,
боя се и сама не зная колко.
Боя се и отново се раздавам, ...

на Шипка всичко е спокойно
паметникът потънал е в кал
мълчат героите забравени
изоставени от народа оскотял
държавата си мижитурка ...

СЦЕНАРИЙ
Доживях да спечеля пари от писателство! Е, не точно пари, но десет литра отлежала сливова ракия, пет големи парцала сланина и едно агне по Гергьовден (след два месеца) са сериозен доход. Необлагаем! Ракията и сланината ги получих авансово, срещу разписка. На това му викали фючърсна сделка. ...

Рицар
Жаден, уморен и гладен
поиска изворна вода.
Да напоява суха жажда,
Той е рицар на своята жена! ...

Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.
Първият път, когато те познах,
поникнах в теб,
детелина с три листа ...

Седнах и сам написах си поема,
че в този ден през март се бях родил.
Ще дам на тоя свят, но и ще взема –
дошъл съм, от живота съм попил.
Попих от радостта и от тъгата, ...

Аз зная, че Ти никога не спиш -
великото не се нуждае от почивка!
И сигурен съм, че над мене бдиш,
но в пътя си не правиш никога отбивка.
Сега, на този връх Те моля, Слънце - СПРИ! ...

Син пита баща си: Тате, виждал съм хора с 6 пръста. А има ли такива с два задника?
Бащата: Разбира се, че има. Такива са всички, които поначало са задници.
Синът: А как да се обръщаме към такъв човек?
Бащата: Задник със задник!

Двамата бяха женени от 32 години и допреди тази пролет, г-н Донев смяташе, че с брака му всичко е наред. Единствената им дъщеря отдавна се беше омъжила в Америка, отнасяйки със себе си най-щастливите мигове на семейството. Както всяка двойка, така и тази си имаше определени навици. Всяка събота ходе ...

Пусни ме
Пусни ме, не мога да те нося,
не те живях, не бях любима,
по своя път да продължа
и друг да ме нарича мила! ...

животът кратък
е и рамо нека е
смислеността му
животът кратък
е и рамо нека е ...

Ужасно е с очите си да видиш,
как курва лигава възпява любовта
и стихчета невинни каканиже
със осолена от фелацио уста.
Ужасно е да зърнеш свято чувство ...

"Танцуващата с думите" е жрица
и тайнството на словото владее,
изпод ръцете й излитат птици,
които после дълго в нас живеят.
Понякога трасира ни пътеки ...

Къде изгубена си ти, човечност свята?
Защо избяга тъй от хорските сърца..
върни се, моля те... върни се на земята..
светът горчив е, потънал в алчността.
Днес хората души сякаш не носят, ...

Пожелах си да залязвам с теб, любими.
Изгрев всеки искаше да ми дари.
Днес за залези мечтая вече, мили –
да не бъдем в тъмното сами.
Уморих се, уморих се от обети ...

Звукът на чановете в тази долина
понесена от вихрите на времето
се къпе в слънчевата светлина!
Натрупани на мислите ми семето
покълват тихо в моята душа ...

Колко много приятелства -
наши общи съдби-
си отиват незнайни !
Днес за тях ме боли.
Навън вече капчукът ...

Искам да потъна в лятното безвремие,
хладка вечер, в пластовете тъмнина.
Звездни песъчинки на небето,
уж броя ги, все се връщам на „една“.
Но какво пък, кой ли бърза? ...

Животът е катерене нагоре,
понякога към непристъпни върхове.
И пречките каляват твойта воля,
а на върха е обиталище за богове!
Животът друг път е пропадащо изчезване ...

Ах, тази тъга
скрита в мрака,
като змийче изпълзи
и те клъцне в душата,
и ти онемяваш ...

Очите му бяха тъмни
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки, ...

Начинът,
по който
приказва...
Разкрива тайните
на разума, ...

Глава 3
8 часа по-късно
-Не знам защо точно аз. Но не за първи път го сънувам – заговорих с увереният си глас, докато онзи пистолет така заплашително се впиваше в черепа ми. Той не предизвикваше страх у мен, тъй като аз бях бесен. Бесен. – сънувам трагедии като тази в София Тауър.
Премълчах, че забр ...

Един ден се събуждаш
и осъзнаваш нелепо
колко ужасно си сам...
И имаш изгаряща нужда
за малко да бъдеш ...

Днес съм щастлива заедно с другите,
днес се усмихвам с големите си очи.
Виждам снимката ти, която блести...
от нея не свалям очи.
И, когато шепнеше сърцето... ...