Част 2
- Жалко! – тръсва разочаровано цигарата си в пепелника и пита с лека пренебрежителна нотка в гласа - А да не би да си лекар?
- Не – усмихвам и се учудено – От къде ти хрумна пък това за лекаря?
- С тези ти изказвания относно пороците ми звучиш като нещо такова… Я проповедник… Я лекар сухар… И ...

Защо ми казваш как живота
си трябва да живея? Знам,
че всеки има си Голгота,
която те изправя там,
пред всичките несгоди тежки ...

Събуди се от своя сън земята,
зарадва се на първите лъчи,
излезе стадо някъде в полята,
дочу се песен още прѝзори!
Разшета се стопанката по двора, ...

За теб аз трябваше да бъда силен
да следвам път по който трябваше да мина
през цялата превратност на съдбата
през всичките поставени прегради
Не знаеше ли ти че си единствена ...

Чалгата ли е новата литература!?
Не, това не е въпрос от матура.
Спокойно господине, госпожице
Не вдигайте висока температура!
Ще завършиш. Ще си караш магистратура ...

Бошуват вълните...
Сърцето боли!?
Животът пресява
всички мечти.
Самотен в ноща ...

Буди ме! Никога не спирай
да ми напомняш, че съм още жив.
В жажда извор ми бъди.Извирай!
С думи вай лика ми мълчалив.
Изпий ме с безпощадна нежност, ...

Поех по пътя, по който вървеше и ти.
Помислих, че лутането по прашните пътища свърши,
защото повярвах на нежни думи и ласки.
Но истината е една, човешкия живот не е права линия,
не е еднопосочна магистрала, към по-добрия свят или по-лошия! ...

Муна е дете на благородници от Набатейския дворец. Но по време на бунт баща ѝ е убит и заедно с майка си се укриват в пустинното село. В него смелото и добро момиче води спокоен и щастлив живот. Но за един миг всичко ще се промени. Царят на Набатеа ще започне да страда от "лудост" и всяка нощ ще уби ...

Сродни души
Понякога сме толкова невинни,
искаме, желаем и обичаме,
прегръщаме, целуваме по устните,
непорочно в мигновено тичане. ...

ПЭП
Везде написано Пэп. Все заборы, скамейки, стены домов, телеграфные столбы - исписаны мелом, краской и углём. Повсюду одно короткое слово – Пэп. В доске деревянной скамейки вырезали ножиком ПЭП. На свежей штукатурке тоже выцарапали ПЭП, - цементный раствор застыл, - ПЭП не смоет дождь, не выветри ...

Честит празник, мамо!
Днес отново не нося букет, нито брошка със цвете -
на вратата на своята съвест ще хлопна свенливо.
От опарени думи горят и треперят ръцете,
и на белия лист ги жигосват във стих от коприва. ...

Елизабет загуби равновесие и залитна назад върху нападателя си. Строполиха се със задавени викове върху нещо, което беше по-меко от пода, но не с много. Около тях експлодира облак от бял прах, който се сипеше върху тях, а докато врагът кашляше и пуфтеше, Лизи принуди тялото си да се размърда. Извърт ...

всички мои кошмари
стаени от детството
преживени
на няколко пъти
убили вълшебството ...

Свят на мъки и лишения,
свят на мрак и омраза,
къде отидоха дните
на приятелства, забава?
Вече всичко е в пари, ...

Във върбака с Гинка
В държавния върбак
чезне ЧЕЗ в мъглите
на измамени надежди,
в купетата в ръждясалия влак ...

За жената, която
погледна в очите ми
и видя там звездите
ще кажа единствено само –
ОБИЧАМ ТЕ. ...

Изневерих ти. Сивотата ме убива.
Признавам си... И трябваше!.. Нали?
Но исках да почувствам, че съм жива
Поне съм честна. От лъжата по боли.
Изневерих ти. Живи, пеперудите ...

***
Не се притеснявай
от непризнанието, приятелю.
Не всеки може да разбере
душата ти.. ...

Идва вятър снегояд,
лапа сняг и лапа лед.
Топъл, весел, опашат
сняг и лед топи навред.
Във комина се навира, ...

Пиян съпруг се прибира вкъщи и заварва съпругата си с мъж в леглото.
- Ще те убия, идиот такъв, спри да клатиш жена ми - крещи той на натрапника.
А онзи му отговаря: Не я клатя аз - има земетресение.

Синът: Тате, кои са повече - българите или будалите?
Бащата: Будалите, естествено.
Синът: И как разбра?
Бащата: Много просто - всеки българин е будала.
Синът: А къде живеят будалите, тате? ...

Наталия Лафуркаде - Онова, което бяхме изградили
------------------------------------------------------------------
Autores: Maria Natalia Lafourcade Silva
----------------------------------------------------------------------
Автори: Мария Наталия Лафуркаде Силва ...

Настинката е нещо гадно,
тя ни хваща зима, есен,
мен дори и лято ме е
е хващала настинка.
Гадното е, че ако е лято ...

Не ме моли
Не ме моли! Аз няма да се върна!
Обичах те! Сгреших ли ми кажи!
Как ще мога пак да те прегърна
след толкова скалъпени лъжи? ...

Боли ме за бедния ни народ -
че още той живее тежък живот,
че още спи в покой като на скот,
вместо да пребъде във възход.
Ще кажете - комунизъм имало, ...

Шепни ми тихо
Шепни ми тихо, тихичко
искам да оставя моите очи.
Да те гледам и да тръпна
от моята безумна любов. ...

Невидимо присъствие на светове,
отвъд съзнатото и въпреки разумното,
ти брулиш като есен плодове,
от болки натежали до безумие
и като ураган връхлиташ мислите, ...

Пуста Радка, уж неука,
уж от къщи не излиза,
си намерила в фейсбука
тъкмо трима ингилиза:
Арчи, вика, ма залисва, ...

Аная прекара почти целия ден в разкрасяване. Не й беше нужно много време, просто искаше да се постарае. Не беше излизала с никого от много време заради проклетата работа. Вярно, изкарваше добри пари, имаше контакт с много и различни хора, но често всичко това й идваше в повече и нямаше търпение да с ...

Изтича петата година, откакто съм тук. А тук рядко някой се задържа повече от три, може би – четири години. Пиратите са такъв народ – номадски. Във вечно движение между жаждата за печалба и смъртта. Всеки ден на острова пристигат нови кандидати за слава и богатство – черни и бели, руси, тъмнокоси, п ...

Пролетта е с име на жена.
Цъфнало кокиче в косите.
Пролетта е подписът в снега-
началото на жената с мъжа.
Пролетта е семето на мака- ...

Детенце с русичка коса
торбичка шарена нарами.
Реши само да търси по света
най-светлата, голяма Доброта.
В торбата щеше да я сложи, ...

Аз зърнах те, ти цвете си родена!
С ръце те пипнах, сладък е дъха,
но не откъснах те, за да те взема,
в красивия ти цвят е спрял света.
Ако изтръгна грубо ти снагата, ...