Преди да видя,
да срещната очите ти
да познавам ангела в живота ми
в сърцето ми го нямаше
сега имам две, ...

13.10.2017
Време за туршия....
Настана вече време за туршия!
С два сака тръгнах на пазар...
Идва зима – мезе ще трябва за ракия ...

Докосна ли и ти - тъй нежното сияние,
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание, ...

РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...

За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на ...

В очите ти надеждата намирах...
Когато долу бях, когато нямах сили и умирах...
Дадох ти всичко онова, което ми поиска... Което беше мое...
Но сякаш все не ти достигаше, все питаше човека в сянка кой е...
Времето било пари... ...

Безшумно светлината чезне лъч след лъч,
бавно потопява се света във тъмнина,
прашен, морен крача през тревата,
по пътя към тъмната гора.
Лек повей нежно листата разтреперва, ...

Автор: Генка Богданова
„Най-после!” Сладкия глас на звънчето над входната врата разкъса лепкавата мрежа на под-тискащата тишина, в която бях потънал и сърцето ми подскочи в гърдите с надеждата, че само след миг синът ми ще отвори вратата и ще прекрачи прага на спалнята, в която бях „погребан жив” от ...

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се слуша на слушалки!

Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час. ...

Мен не ме харесват много,
защото е остро мойто слово.
Истински съм няма как,
за невежите съм въгърец,
неудобен и подлец. ...

По рижите следи на есента
тръгни без цел. И нека да те води
една неосъзната самота
и вятърът, необяснимо бодър.
Под стъпките ти нека да шепти ...

Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...

Като забързана вълнá
е може би и любовта?!
Едва докоснала
брега скалист
и пак обратен път поела.... ...

> Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем об ...

Понякога горчиш като отрова,
понякога си цвете сред нощта,
луната целуваш в изнемога,
давиш болката в измамна красота.
И после – нищо, пак съм аз – ...

Опадаха на розовия храст цветята,
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени ...

млък – за възторга
по Дяда Ивана – че
инак – каторга

Страхувам се от всичко ново,
затова ръцете ми стоят,
протегнати към твоите,
без да ги докосват.

Отнемаш ми от понятията,
без да даваш някакъв смисъл.
Нещата вече не са познати
и няма ред в този вихър.
Всичко е голо, на допир тръпне, ...

Застреля ме,
безукорно точно,
право в десятката…
с вниманието си!
Сега лежа просната ...

- Щастлива съм с моя...
- Пусни я тази усмивка бе, момиче, какво си я стиснала зад зъбите като признание за аборт! Паста за зъби рекламираш, не полилеи!! Готови - три, две, едно - КАМЕРА!
-Щастлива съм с моя приятел! Той също е щастлив с мен. Наскоро ми предложи брак и аз с радост приех, но при едно ...

животът най е
вдъхновител и е най
самоучител

А може би са само шарж
глаголът и Пътят „живея”,
а Бог е просто „ларж”,
преди да пусне „суховея”.
И сигурно ни гледа сеира - ...

Паля и поредната цигара,
гледам пушека се извисява.
Пепелта ми пада в пепелника пълен,
гори цигарата, а от тебе няма помен.
Спомняш ли си понякога за мен, ...

/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш…
И си ги записваш…
Става попара… Национално ядене, ежедневна закуска от векове.
Като студенти винаги държахме един изсъхнал хляб. С гореща вода – попара. Ако сме забогат ...

Ни солнце, ни звезда...
Вл. Набоков
Не в парковете на Париж,
ни в пищна ботаническа градина,
не даже в крепостта на Ниш, ...

Беше облачно,
животът – объркан, във сиво,
разхождаше голо тяло
в полето остригано.
Беше студено. ...

Не е лесно
со полумртва дланка
од провалија да излезам
да се растрчам
по дворот на баба ми ...

Благодаря ти, Боже, че родих се тук!
Благодаря и за времето, което ми избра!
Само тук можеш да чуеш оня звук,
неземен! Сякаш от земните недра!
Тук свирил е Орфей! Музика небесна! ...