Колкото и да ме утешаваше, Итън беше изстинал към мен. От една страна не го виня за действията му, защото аз се отдадох на друг. Изкуших се, а не трябваше. Но от друга страна, тъмни мисли блуждаеха дълбоко в съзнанието ми, всяка вечер. Итън работеше с много хора. Имаше много колеги и колежки. Не съм ...

Ех, защо ли
този
свят
така
върви?! ...

Вече не си спомням имената им. Тя май беше Даниела, него условно ще го наричам Зденек.
В далечната 1983 година бяхме на Международна бригада в Полша. Около 60 човека средношколци от ..., България.
Не мога да си кривя душата, че Даниела бе най-красивото ни момиче. Със смолиста, дълга и естествено сит ...

Иванов - млад левент, отива на преглед при личния си лекар.
От какво се оплаквате? - пита лекарят.
Опасявам се, че съм болен от Алцхаймер, докторе - казва Иванов.
Лекарят: И как заключихте това?
Иванов: Миналата година от разсеяност честитих на съпругата Ви 8 пъти 8 март. ...

Представи си ти,
гилотина над техните глави.
Не го мисли
благо стана ти... нали?
Признай си, благо стана ти... нали? ...

Така и не разбрах какво се крие
зад примамливия гръб на хоризонта…
При мен се върна вятърът,
отнесъл преди време
розовите ми илюзии за вечност… ...

Животът не е приказка,
от мъка често хлябът ни горчи.
Стои, не мръдва тиквата,
а феята изпуснах от очи.
Но шанс не дава времето ...

Затварям искащите ти очи в плен,
не мога да си позволя да ги изгубя,
денят става нощ, щом помисля
си, че тръгваш.
Аз няма да остана, ...

Нищото.
Сбльсък и Празно.
Непознато, неразкрито Нещо.
Гранично, зад завеса
сред Нещата среща. ...

Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе. ...

В късен час се подминах завинаги
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...
Още помниш навярно, че имахме ...

Sanremo 2017
---------------------------------------------------------------------
Елоди Ди Патрици - Цялата вина, моята вина
Санремо 2017
-------------------------------------------------------------------------------- ...

Да ви кажа, моя Петко
нещо взе да ма съмнява -
кръшка нейде всеки петък,
нелегално закъснява.
Мисла как да го подметна: ...

Лицемерието е болест. Но и всеобщ стил на живеене и комуникация.
Тъй като е модел на поведение за всички, патологията става лесно поносима, някои дори спират да подозират, че я има. Особено, с възрастта…
От малки хората се напасват на всеобщия тон, от малки пренебрегват вътрешния си глас за сметка н ...

Женѝ, честит ви
Осми март и благослов
за вас в молитви!

Тази сутрин събуди я специално,
с целувка по челото, с роза в ръка.
Направи й кафето идеално,
с голяма усмивка да започне деня.
Направи й красив комплимент, ...

Отеснял е животът ми, мамка му!
Вече трудно побирам се в него.
Тези впити в душата презрамки
ме заклещват съвсем като в менгеме
със стоманени нокти, трошащи ...

АЗ ИМАХ..
Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там. ...

Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...

Тихо пада снегът и през дрехите попива право в душата.
Кара я да мирише, да гние!
Символично, като коса през пръсти, хиляди посоки търсят път.
Отвътре – навън!
Аз съм точно малко по-истински от най-фалшивия. ...

Боли ли те?
Не можеш да я скриеш.
Дори в смеха ти болката личи.
В този труден и объркан свят, смутено
се вглеждаш с неразбиращи очи. ...

Когато Зи звънна на вратата, Аная вече бе облечена и тъкмо се обуваше. Високи затворени обувки на платформа. Отвори и видя Зи, нахилен като клоун, и с малко сладко букетче в ръце. Беше облечен в черен спортен панталон и кецове, а отгоре беше с черно рокерско яке. Косата му беше перфектно подредена. ...

Извайваше я
ден след ден.
Намерил бе сърцето на скалата.
И вдъхновен, и озарен
твореше в кътчетата на душата. ...

Сърцето белязано е да отбележи
всичките радости, скрити копнежи,
всичките болки, химери, раздели,
чувства фалшиви и изветрели.
Всичките думи складира, филтрира, ...

От залеза изхвръкнаха копита,
разкъса древен вик воала розов
и хукнаха стремглаво по вълните
прекрасни полунощни еднорози.
Вестители от друг, незнаен свят, ...

Наздраве с чаша бренди до камината.
Не топли, инак имаме дърва.
Нали и с тебе някога се имахме,
но огънят не стигна... Затова
ела до мен. Седни. Навън се мръква. ...

И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и завинаги явно реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...

Честит да бъде!
Слънчев и лъчист!
Изпълнен с нежен шепот!
С приятелства чисти!
Нека денят е усмихнат и ласкав! ...

Години я няма, превърна се в спомен.
Отиде си тихо, тъй както живя.
Раздаде без корист сърцето огромно.
Озаряваше четири детски лица.
"Отче наш" първи път с нея засричах. ...

Нахлупих Земята като шапка,
зареях погледа си
през всички телескопи –
орбитите им се плезят,
/като обръчите на Сатурн, ...

Не ни достига въздух в дробовете,
града нечистоплътен ни зове
хванете се в ръце и почистете,
пушилката от ден на ден расте.
Все по-голяма, все по-доловима ...

- Мърморко в такива особени случаи, как определяш, кога може и кога не може да се намесиш?
- Има някакви правила кога, но всеки случай си е крайно индивидуален.
- Ахаа… А това ти занимание да помагаш има ли си някакво точно определение?
- Чак за определение - не зная! Но нещо като дълбоко необяснимо ...

На дядо момчето, красиво и силно,
дано да пораснеш засмян и честит.
И нека не знаеш тегло непосилно.
Отгоре ни гледа охлебен чешит.
Отгоре се вие свирепата ха̀ла. ...

Чакам твоите пръсти, Любов,
да ме изваят - нова и невинна.
Очите ти да ме пресътворят
и твоето сърце да ме роди
по-чиста, по-желана, ...

Загубих се в гора
от мрачни
черни
мисли
Удавих се в море ...

Пак е Март, и пак е Осми,
и пак ще купя куп цветя!
И пак на старите въпроси
ще търся отговор сега:
Какво й липсва на жената, ...

Небето олекна, намигна игриво,
усмихна се ведро със слънчев загар.
Докосна земята, обгърна грижливо
със шарено палав, пробляскващ воал.
На клоните тъжни с целувка се врече, ...

/Посвещавам на моя много пораснал син./
Силен си, и даже независим, сине!
Колко неусетно времето измина!
Знам, не ти е нужна вече помощта ми.
Колко се гордея, че си от кръвта ми! ...

Част 2
- Жалко! – тръсва разочаровано цигарата си в пепелника и пита с лека пренебрежителна нотка в гласа - А да не би да си лекар?
- Не – усмихвам и се учудено – От къде ти хрумна пък това за лекаря?
- С тези ти изказвания относно пороците ми звучиш като нещо такова… Я проповедник… Я лекар сухар… И ...

Защо ми казваш как живота
си трябва да живея? Знам,
че всеки има си Голгота,
която те изправя там,
пред всичките несгоди тежки ...