Крий се! За тебе пиша и го знаеш.
Като вирус си във мене. – Класика!
На жоменка ли искаш да играеш?
Или на щраус – главата в пясъка?!
Четеш ли ме?! Знам, че ме четеш. ...

Ще има пак звезди... и кучета ще има,
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея. ...

"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...

Паважът покрит с оранжев килим,
през комина се промъквa струйка дим.
Вятърът нежно минувачите гали,
пробужда емоции, сякаш заспали.
Дъжд ромоли, влюбени двама, ...

Понякога, когато те погледна
изпълва се душата ми с тъга...
не питай, не си сгрешил във нищо,
боя се просто аз от онова,
което бързо в мене разцъфтява, ...

Когато нищо не върви
Когато нищо не върви,
а хората обсипват те с лъжи,
питаш се "Къде отново, ти сгреши?"
Търсиш отговор – и тук, и там ...

Твоят звънък смях
е още част от мене.
И всеки спомен,
всяка дума,
всеки поглед... ...

Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които п ...

Поетът Щърков просто хлътна
по поетесата Мимозия...
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия...
Обичаше я лудо, страстно ...

Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...

Вятърът шуми непрестанно,
времето се променя постоянно
и бурята в мен продължава
и дъждът не престава,
сякаш клетва ми дава. ...

Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...

Сега съм тук и има ме,
но няма да е все така.
Затуй ги пиша тия
важните неща.
След мене някой ще ги прочете, ...

Аз така си накуцвам, не е от артрита.
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина ...

Влизаш в капана на нощта,
в дълбините на своята душа.
Там мрачно е, добре го знаеш,
но пред другите са траеш...
Искаш лъскав да изглеждаш, ...

Повече време
свободно ли имаме,
пò го пилеем...

Една зеница хем излъчва,
хем поглъща черна светлина.
Тя вечно ме съпътства,
тази тежка, кобна злостинà.
Едно око, омразата събрало, ...

Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...

И всичко, дето си отива,
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...

Кейтлийн вървеше по тясната уличка, а дъждът се изсипваше върху нея. Това не и пречеше. Кеийтлин обичаше дъжда, а и сякаш той обичаше нея. Сега мислеше за момчето в бара, което не спря да я гледа цяла вечер и на края просто и остави листче с нарисувано на него разцъфнало дърво. „Нямам никаква идея к ...

Любовта е сила, а музиката е любов!
Преди да почука на вратата ти
мига, в който се откажеш от мечтите си...
Преди, преди да си помислиш
да обърнеш гръб на своето щастие... ...

Хубавата Отеро
По време на почивката ни в Ница решихме с една приятелка французойка да се разходим до Кан. Като минавахме покрай хотел Карлтон тя ми разказа една интересна история за Хубавата Отеро, която някога живеела там. Казвала се Аугустина Отеро Иглесиас и била испанка. Родена от самотна майка ...

Забрави името си вятърът
и тръгна да разпитва по света.
Да търси свойта майчица, баща,
да пита има ли си брат сестра.
Намусен свиреше в тревата, ...

>

Автор: Генка Богданова
Разболя се, разболя се Земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето ѝ, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти. ...

I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...

Сочат ме със пръсти..
..вероятно не отговарям ..
..на моделните изисквания..
.. бедни са ми дрехите.
..не отговарям на модните клишета.. ...

Like every autumn
Fading is awesome.
One final journey
starts up when the summer is gone.
Down Life draws a vivid impression - ...

Притихвам в теб,
в енигматичната ти същност,
укротяващ най-дръзките ми демони.
И самобитно разпиляваш цялата ми женска чувственост,
в потайните пространства на душата си. ...

остани
когато се стъмни навън
когато изгасне
светлината от
всяко прозорче ...

Няма принцове!
И принцеси – няма!
Пантофката е стъклена – не важи!
Отдавна своята илюзия остави,
по озъбените стъпки на паважа. ...

По топлите извивки на есенното тяло
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини. ...