Живях във грях
и тлен копнях.
Желах... Презрях
и свян и страх...
Страстта познах, ...

67
Светът ще спре да се върти, ако те няма
и слънчевият диск за мен ще е измама,
защото страшно ненавиждам самотата!
Аз вярвам – Бог създаде този свят за двама! ...

Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...

Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...

Тази музика гради цветя в стена,
измислена и тъй грижливо построена.
Издигната, съборена и нежно
тъй грижливо построена,
дадена на теб и мен, ...

Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...

Да обичаш двама –
драма е голяма.
Прибираш се в къщи, а си сама.
С тягостно чувство приспиваш деца.
Навън са мислите, умът, сърцето – ...

УЧЕНИК
Прекрачваш плахо тази класна стая,
от днес си вече ученик,
и чантата тежи, това го зная,
но трепет истински във сърчицето ти гори... ...

Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...

Моят влак е стар и парен,
в утрин хладна цял във дим.
Тъй далеч от мене жален,
в спомен чезнещ,тъй незрим.
Там до гара малка, жълта ...

Каква шарения, колко багри!
Как есента събира всичко –
жълточервените листа опалени
по още зеленеещите тревички,
тъмните борове, укротили лятото, ...

Рисува с мъртва четка есента
подбрала цветовете си отровни
и с порива суров на лудостта
картините си шари, бездуховни.
Нетрайна и студена красота ...

Пътуване из Гватемала
Гватемала е страната на вечната пролет. Там, в повечето райни, температурата е приятна: нито горещо, нито студено. Изпъстрена е с вулкани, езера, плажове на морето, старинни градове и освен това се говорят 23 езика! Двадесет са от групата на маите /маянски езици/, като: киче (г ...

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.
Тук нежният глас на ...

Нямам нужда
от Бог-
да се моля
да си моя!
Нямам нужда ...

Безвремието ме натиска
и безнадежност ме наляга.
Една далечна неизвестност
разкрива се и се предлага.
Едно неясно полуутре, ...

Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени ...

64
Целта пред теб – единствено нагоре.
Макар и уморен, върви нагоре.
Усилието, вярвай ми, си заслужава,
защото важното в живота е нагоре. ...

разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...

Защо закъсня?
Мога ли да дойда сега на срещата
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи?
Кураж ще имам ли, ще мога ли да се реша? ...

Купих те и те продадох,
после пак те купих – изхабен,
ръка претръпнала подадох
за теб – от търговия уморен.
Оставих в ъгъла ти прашен ...

Колко, лесно днес се влюбваме?
Казваш ми " Здравей"
и целувка за разкош.
Колко трае любовта ни –
само грош! ...

Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам. ...

Еден ден годините ќе бидат само бројки
и ќе се раководиме по мојот часовник.
Сите зборови од мојата поезија
ќе ја пронајдат својата сродна душа.
Грижата ќе роди грижи ...

Стоя пред теб. Осъден съм за всичко.
Дълбоко в мен вините се прескачат.
Надеждата в зениците – мъниче,
на педя от сълзата. Ще заплаче.
И трупам укори, кънти – „виновен”, ...

Автор: Генка Богданова
Преди няколко недели
на конкурса „Сръчни, смели“,
Неда „битката“ спечели.
Връчиха й рози бели, ...

Рисува есента със злато
последната въздишка на листата
и си представяме когато
тръгваме по пътищата непознати.
В прослава на измислен идол ...