85
Известно е, че в Райската градина
създал е Бог от кал и пръст двамина,
но е загадка как от тях се нароили
милиони, а не някаква дружина. ...

Безграмотност и сила, безсрамност и вила,
съчетават се лесно и плъзват навред.
Кола лимузина, охрана дузина,
блъскане с лакти и така все напред.
Пробивен успех, без бляскав доспех, ...

И днес поглеждаш календара,
как бързо дните пак отлитат.
И в спомен се превръща радостта,
а спомените бавно се отмиват.
Замисляш се "щастлив съм бил", ...

С прошарените бели коси,
носиш тежестта на своите дни.
За поздрав те прегръщам
и виждам в очите ти сълза.
Това си ти моят татко, ...

Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища, ...

Листата, разхвърляни по масата,
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа. ...

Този месец е труден почти като теб
и почти като теб ми напомня че всичко ще свърши
в празен отрязък от следващ куплет
по средата на лятото в нечии пръсти...
ще стихне премазан от дълга борба ...

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...

Нося в сърцето си шепа приятели,
но и толкова малко ми стигат.
Не са ми нужни дузина ласкатели,
искам честност и искреност мила.
Имам в очите си сълзи неизплакани, ...

Обичах те, но може би не знаеш...
Обичах те, дано да не личи.
Не искам нито ден да съжаляваш,
Не искам и за мен да те боли.
И нищо, че сърцето нарани ми, ...

Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.
Сънувах, че съм нестинарка, ...

Аз и ти в нощната прохлада,
под лунната завеса обляна в любов.
Пламва пожарът...
от изпепеляваща искра.
Аз и ти под звездите, ...

Не искам да правя минали грешки пак.
Искам да съм здраво стъпила на земята.
Разголена и сама, потопена в онзи мрак,
в който познаваш единствено самотата.
Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ, ...

Стрела, намазана с разяждаща отрова,
проникнала в сърцето и душата
и не допускаща отсреща благо слово
променя правилата на играта.
Тя не признава оправдателни присъди, ...

За мен времето е спряло,
в оня ден, в оназ минута,
когато птиче вън е пяло,
а теб някой някъде далеч от мен избута.
Дали ме виждаш през очите на листата, ...

Затварям очи и виждам жена,
красива, тъй нежна и невинна.
Паднал на колене, а пред мене е тя
и се потапям в красотата ѝ завидна.
Ръцете ѝ гладки аз не мога да пусна, ...

àдовочерна
робѝя гнетèше и
Ботев сразѝ я

Домът ми бе
в сърце на звяр.
Тъй малък бе,
но бе вълшебен.
Как не с човек, ...

Децата ни са правени с любов ,
незнайно как в душите ни стаена .
Отвръщайки на онзи вечен зов
на старата загадъчна Вселена .
Отгледахме , изучихме ги някак , ...

Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...

102
Сирените вият точно в дванайсет, и сякаш че плаче Земята.
Вият протяжно и тъжно ти става, и ти се къса душата,
но Ботев презрял би човешката слабост, защото е огън и ярост,
и мигом разбираш: те яростно пеят… по ботевски за свободата!

Сирените за героите чух аз -
тез, що за свободата умряха
и какво мислите видях тогаз -
в кафене хора на столове седяха!
От този и онзи "джентълмен" ...

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въ ...

Българийо, на твоя гръб те живяха
и въпреки, че твоето име мълвяха
грабеха всичките от теб без срам

Калпава приказка
Затвориха небето, а пъкълът - отсреща.
Остана раят - сламка за спасение.
Земята между тях – навярно се боеше,
но ние по оста обичахме легенди. ...

Най-сетне сухата студ си отиде и зимата разпери мека, снежна пелена върху старите селски къщи. Кучето на двора се радваше на снега като малко дете. Скачаше в натрупалите се снежни преспи и лаеше възторжено по снежинките, които танцуваха във въздуха.
Зад малкия прозорец на кухнята, баба Мара усмихнат ...

Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...

Звънецът изби за пореден път,
но за нас беше за последно,
от днес поемаме на дълъг път –
непознат за нас.
Ще има трудности и пречки, ...

Прошката не е панацея нито – манна небесна, но някои гладни (духовно) хора много държат на нея... най-вече те да я получат, но не и те да я дадат!

Зная как се пропада
след безтегловност
в средата на бездната,
как се пръсва сърцето -
капка водна емоция ...

ВЪЗПИТАНИЕТО
Щом влезе в глутница детето,
то следва онзи най-отпред.
С баща си влиза във морето,
а с майка си върви навред! ...

Корабът потъва бавно.
И за всички
ще има място…

Обичай ме!
Аз съм търсач на красивото в Теб.
Без мен ще помръкне усмивката твоя.
Направи ме щастлив с радостта във очите ти.
Ще бъда безмерно богат, че те имам до мен - ...

Аз бях поразен, аз
бях вдъхновен – толкова
доброта в една
женска душа! Духът
ми бе извисен към ...