Целувката ти е небе
толкова нежно,
легнало по бузата ми...
а аз замлъкнала...
прегръщам погледа ти... ...

''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /

Зър-р-р-р-р-р!
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва ...

Всеки ден ме води пътят
през зелените полета.
Мисълта ми – храст напъпил –
е със себе си заета.
Във полята вижда сенки. ...

Гледате като котки в подлез.
Мозъците ви са празни
и размекнати,
асфалт, по който не минава никой,
цветя и хляб в алкален свят, ...

Влезе, без да почука.
Без думичката – простѝ.
Смело тръгна към мен,
с протегнати ръце.
Докосна ръцете студени. ...

Наздраве ми кажи... И да полеем.
Тя, нашата, се свърши. Като гръм
през лятото разтресе ни. Не смея
да кажа, че съм твоя. Не. Не съм.
Сънувам друг. Докосвам го със мисли. ...

Аз ли бях прекалено наивна?
Ти ли беше изкусен лъжец?
Що' не спрях този флирт отначало,
а отчаяно влюбих се в теб.
Все повтарях – почти невъзможно е ...

Културо, стига вече с тоз майтап –
безцеремонно все да ни будалкат
я с кръшната мелодия на рап,
я с фината поезия на чалга.

Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...

Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх!
Снижи ме до пепел и дяволски знак...
Жесток си, но сладката болка е връх,
на който разливаме пламъци в мрак.
Бъди ми художник, а аз ще съм свян – ...

Няма по-красиви, мечтани
след бурната, тяхната нощ,
на жената коси разпилени,
когато той е и нежен, и лош.
И стаята отново прилича ...

Защо не си
по-различен,
а си намусен,
кисел и себичен?
Защо животът те ...

232. Една постъпка казва много повече от хиляди думи.
233. Душата може да види това, което очите не могат.
233. Това, че ние не можем да видим нещо не означава, че това нещо не съществува.
234. Слънцето е само, но дава светлина на всички ни. Има какво да научим
от него. ...

"Да бъдеш или да не бъдеш" вечния въпрос,
посрещам и изпращам по-често като гост.
Отговори търся вече от живота,
но смисълът изплъзва се като фалшива нота.
Може би във добрината в малката услуга, ...

Долетях с бежанската вълна кръвопийци и инсекти от Сирия, мечтаейки да кацна в Германия и на воля да си посмуча немска кръв. Всички познати комари-гастарбайтери, отлетели в емиграция, разказваха, че немската кръв е най-сладка – с високо съдържание на пивка мюнхенска бира, вкусен баварски холестерол ...

/ Посветено на една непозната позната… /
Има ги все още на този свят…
Тихо по свойта пътечка вървят…
Нямат черти изключителни
нито лица възхитителни. ...

Разхождах се сам по студентските улици, а времето бе тъй прекрасно. Зимата все повече започваше да се усеща и това създаваше едно празнично настроение в иначе сивото ми ежедневие. Луната отново бе тъй ярка, а небето червенееше, което ме навеждаше на мисълта, че скоро отново ще се борим с ярко билият ...

Поетът срещна случайно поетеса,
позна я по погледа и замечтан.
Жена обикновена, дребна, не контеса,
с очи той срещна погледа и прям.
Очи красиви, като две звезди в небето, ...

"Истина, лъжи...
Не зная как да го приема.
В необяснимите закони
на относителност и абсолютност,
кое гори - ...

Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...

Потна нощ
сънят не идва
пак сънувам
самодивата
сънувам как порочно ...

Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и п ...

- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...

Ще те накарам да се влюбваш в мен,
отново и отново.
Душата ти ще взема в плен.
Повярвай, че го мога!
Очите ти ще искат мен ...

Не говорим и не можеш да чуеш интонацията на гласа ми.
Не виждаш нито болката в изражението ми, нито очите ми и влагата в тях, когато ти пиша.
Когато ти задавам някои въпроси.
Нито пък бодежа в гърдите, от ляво.
Или огромната буца заседнала в гърлото, която не ми позволява да дишам. ...

Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още зелени, свежи, омърлушени.
Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
После сигурно ще ...

Светът е върволица от точки.
Черта до черта.
Изхвърля ме често центробежната сила.
Сънувам изумрудени стъкълца.
Напомнят ми за виновност. ...

Колко болка има по света, колко бедност и нищета. В калта пада човек и всеки го подминава, въздигне ли се всеки му вярва и го следва безропотно. Ако паднеш някога в калта приятелю, не забравяй нито за миг кой си и от къде си тръгнал. Нека това ти дава винаги сили по пътя ти! В битките и в огъня се к ...

Морето синьо. Ведър плаж
пясък жълт, сякаш е от злато
вълните плискат но скала с кураж
тихичко шептят: "Горещо лято"
Чадър със шезлонг. Монокини. ...

Диване е тя по природа,
шумна, цветна и щастлива.
Трудно я разбират хората –
постоянството не ѝ отива.
Лимките в главата й не спят ...

Децата ми пораснаха големи
и всяко от тях в своя път върви,
и всяко чопли само свойте теми,
и всяко в своето квадратче се мори.
А аз самият боря се за всички ...

Дълго, дълго чаках да ми пишеш.
Често в мрака с мисълта за теб
гледах снимката ти със въздишка,
галех твоя мъничък портрет.
Не вярвах, че ще свърши любовта ни! ...

Във моят свят разправят, че е странно
и птиците в небето си говорят
и слънцето с лъчите, несъбрано
понякога със облаците спори
дали по тялото ще те изгаря ...