Не мога да забравя очите ти,
неведнъж потънах в тях.
Не мога да забравя и ръцете ти,
по кожата оставиха следа.
На сън понякога целувам те, ...

ПЪТЕКАТА
Разгърден до голо,
и рошав и блед,
и мъничко тъжен,
с душа на поет. ...

Ти и само ти, можеш да ме разбереш
и ето ме и мен тук, твоето кътче - сърце...
Сърце, което винаги, винаги те е пазило...
и днес иска да ти се отдава всеки миг...
С теб отново обичам, отново съм влюбена... ...

Не познавам нищо по-кратко от минутите с теб и нищо по-дълго от нощите след това...
Мигът на нежен танц
върху жарта
на светещ лунен дансинг
е безкраен, ...

Чувал съм, дори го зная...
Че вълкът козината си мени!?
За хората си мислех друго,
че сме по-добри!?
Но някак си животът ме опроверга... ...

Обичайна сутрин
ставам от леглото си
разтегнато от снощи
жълти зъбки търкам
с четката проскубана ...

Вътре в мен…
Една свещица смело ме гори,
частица е от общия ни пламък,
и все за тебе тихичко шепти,
като причастие и клетвен залък. ...

Облечена във черно и сребристо,
в очите само празнота...
Небето върху теб е чисто,
а сякаш тъжно заваля...
Поглеждам те и въздухът трепери, ...

Обичай ме и ти, не се срамувай да ми го показваш,
мечтай ме, както аз мечтая всекидневно теб, дори и да боли,
любов ли бе да я опишеш с думи, нека ни гори...
Обичай ме, не се щади на думички любовни,
защото имам нужда именно от твоята любов, ...

Преди се чувахме, дори като шептим.
Понякога и думите, и дрехите
са в тежест. И излишни.
Посягаха ръцете ни в синхрон
най-малкото да поделим. ...

Искам да си забравим телефоните.
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.
(Онова, което гръмко шихме с уверение... ...

Автор: Мусса Джажиль http://www.world-art.ru/lyric/lyric.php?id=9294
Коль обо мне тебе весть принесут,
Скажут: "Устал он, отстал он, упал", -
Не верь, дорогая! Слово такое
Не скажут друзья, если верят в меня. ...

Автор:Москальчук Андрей
И, как всегда, когда беда -
Ты бесконечно одинок.
Когда в словах прямых нужда -
Не зазвонит дверной звонок. ...

Простора, мечтите, слънцето, тишината.
Простора, по който птиците кръжат,
мечтите на моя живот.
Слънцето без да изгоря крила
тишината на спокойния и праведен дух. ...

Много страдания, уви, има в света -
болести, войни, наркозависимост, глад...
Вместо да възтържествува любовта -
често човекът гине още твърде млад!
Боже, Ти на тези хора помогни, ...

... Нарисувай ми музика с думи!
Без да спираш, така я рисувай!
Че след всяко поредно безумие,
все по-рядко оставаме будни...
............................................................. ...

- Внимавай! – предупреждението дойде изневиделица, но звучи съвсем искрено. Пешо се закова на място и върна обратно левия си крак като взе да се озърта, за да локализира гласа.
- Кой си ти? – попита младият гамен и огледа внимателно камъка, на който се готвеше да стъпи преди малко. Чак сега забеляза ...

На тръгване ще взема малка урна,
ще погреба изтлялото сърце,
по склона на живота ще се сурна,
чуканчета са моите криле.
На тръгване челото си ще вдигна, ...

Какво става? Очите ми ще изхвръкнат от изцъкляне, но нищо не виждам. Тъмно е. Главата ми пулсира от болка. Добре съм се подредил пак. Тялото ми е схванато. Опитвам се да раздвижа крака и да се протегна. Ръцете ми опират в стени. На педя от носа ми също има стена или таван или каквото и да е. Не мога ...

Някога, преди незнайно колко години, в селце, недалеч от Евксинския понт*, живееше една твърде сплотена селска община. Векове наред, тя следваше едни и същи неписани закони. За чужденците, които минаваха през това село, селяните изглеждаха твърде добродетелни. Истината обаче беше друга. Макар жители ...

Счупи прозореца от яд. Добре, че прозорецът беше двоен, от онези, старите, дървените, широко използвани по времето, когато още нямаше алуминиева и пластмасова дограма. Вторият джам остана непокътнат. Семейството можеше да преживее и с един прозорец.
Излъга, че е станало течение, прозорецът се е тряс ...

Не искам да заравям думи
или да ползвам за шрапнел,
изгубена във сложни друми,
измислям нов за мен модел.
Със истина ще ги обличам ...

Лятната жега е дръзка
и пъшка от нея малкият град.
Последни отблясъци пръска,
залезът носи надежда за хлад.
Тихо, с котешка стъпка ...

Деца неродени
останаха мечтите ни.
Сред вечния мраз
те шептят, разкъсват се в промяна.
Деца неродени ...

Имаш ли, бате, стотинки за хляб?
Гладен съм, чак ми се плаче.
Днес не намерих в боклука комат.
Знаеш ли!? Аз съм сираче.
Нямам си майка, нито баща, ...

ЕДНА РЕЦЕПТА СТАРА
Две пръчки лозови съм боцнал в двора
и чакам аз лозе да порасте...
Да вярвам ли на таз рецепта стара,
че грозде някога от туй ще се яде. ...

Като отронени от есента листа
те падат и неумолимо си отиват...
Душите им към вечността отлитат,
в сърцето ми кинжали се забиват...
Мъчителна е тази празнота, която ...

По „Под най-възторжения звездопад” https://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Pod-nay-vaztorzheniya-zvezdopad/237613.html
от Елица Ангелова, Калифорния
Ела при мене от далечни светове.
Сърцето ми без знак ще те познае:
в косите си си вплела светли ветрове, ...

Питаш ме какво е да обичаш.
Може би е танца на дервиши
или пък дъхът ти да се стича
в друг като римувано двустишие.
Може би е слънце имплантирано ...

Имам баба пъргавелка -
весела, засмяна.
Млада е и хубавелка,
също като мама!
Всеки ден след мене тича ...

Обичам те
Обичах и обричах се до дъното
на всяка чаша пълна със отрова,
и всяка нощ, заспала непрегърната,
отпивах пак – отново, и отново. ...

Зяпам през прозореца и мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена ман ...

Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.
Сол лепи по жадна кожа, ...

Със мен да се живее не е лесно.
Обичам и да готвя, и да чистя.
А вкъщи справям се чудесно
та даже гладя си и ризите.
Със мен не се живее никак лесно. ...