То беше дъжд, то беше чудо
То беше дъжд през таз година.
Във селото валя през ден!
Това е главната причина
да съм в нехайство обвинен! ...

Чудиш се
с какво
си я заслужил
и накрая тя си тръгва.

Моя любов! Мое сърце!
Ти, нощна птицо, не спиш.
А аз само притихнала слушам
диханието притаено.
Безумно влюбени, душите горят ...

Господ ми сменя децата с минути,
всеки миг виждам различни дечица –
слабички, малки, с бузки надути,
високи, стройни... Все нови личица.
Образи мили, а толкова нови, ...

До кога ще вървим без път и посока,
за да стигнем до себе си или нашето аз?
Открих се във тебе - живях и летях -
живота споделяхме... Щастлива ли бях?
Какво не достига за зрънцето щастие - ...

Как Хитър Петър засрамил един шарлатанин
(българска народна приказка)
„Един богаташин държал слово в църквата и разправял, че господ е дал богатството на богатите, та затова те помагали на сиромасите и не ги оставяли в нужда.
Там бил и Хитър Петър и като свършил богатият словото си, поискал да благо ...

Смъртни са безсмъртните,
а уродливите са с почести…
Плющят в лицето ми с отрови,
като бичове,
червените реки по мен се стичат, ...

В китната, обична Тракийска низина,
скътано е село, като други,
в него има малка къщичка, една -
която спомени у мене, буди.
С лястовиците под нейната стреха, ...

В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Ис ...

Няма да нося часовник,
аз се сверявам по късче небе,
по слънцето дето отмерва
мигове Рая със тебе.
Няма да спра и да плача, ...

Къде изчезнаха копнежите?
Какво се случи между нас?
Защо измъчва ме съмнение?
Защо не вярвам вече аз?
Ти помниш – огън ни гореше! ...

Искам да съм турист швед -
в България камериерка да ритам
и за мен да няма закони, ред,
та да правя каквото си искам, без да питам!

Люби я със дъжд от целувки,
ирисът ти да ѝ бъде огледало,
накарай я да плаче да те къса
кожата ѝ мокра, нека пламне.
Излей във жилите ѝ топъл восък. ...

Всяка сутрин
имам сеща с Вятъра
да му измитам следите;
и с Къпините –
да почиствам бодлите им ...

И след като се любим да те питам,
от въглени на страсти, след пожара,
когато изморени ще утихнем –
какви ли други чудеса ще стават?...
Аз знам, че вероятно ще заплачем, ...

Дъжд в душата
Вали на вън! В душата ми вали.
Боли на сън! На яве ме боли.
В окови съм от тебе окована!
Измамена, от тебе не разбрана! ...

Понеже всеки ден пътувам
гледам некролози докато чакам.
Чета, поглеждам снимки, умувам
дали човекът се радвал и плакал.
Имал ли си е негови красиви мечти ...

Вярвате ли?! Вярвате ли всички?
На лавина думи – празни, лаконични...
Вярвате ли, в шепа диаманти
в шепа, остарели музиканти...
Тичайки, със слънце във сърцето, ...

Една муха
отхвърли друга
и тя започна да се
блъска
б ...

Винаги е било много по-лесно да
да чакаме слънцето, вместо да го търсим.
Винаги е било много по-лесно да
обвиним луната, вместо да и вярваме.
Винаги е било много по-лесно да ...

Прозрачни капчици вода...
Кристали звънки се редят,
играят в бяла пелена,
преплитат сенки и шумят.
Нагоре мами ги върхът ...

Тротоарът, обгърнат в сиво,
в малки квадрати и малки черти,
с парапет, от желязо – ръждиво,
отгоре му, някой се суети!
И сред толкова хора и думи, ...

от самотата
тъгата расте и се
случват словата

НА МОЯТА МАЙКА
От деня рожден за мен е отредено
с чест да дишам и живея,
че син съм на сърце от чувства обгорено...
Сърцето на жена – моя майчица и фея! ...

Родил се на земята мъничък човек
Но с голямо сърце – колкото небе
И знам, няма да ми достигне и цял век
За да опиша колко невероятен всъщност е.
Един от всички, но единствен, уникален ...

Да не знаеш кой си
и накъде отиваш.
Луташ се по-пътеката, на живота
и се чудиш какво да правиш.
Празната душа, болката ...

Моята словесно непобедима рима
изобщо не се е изпарила
тя винаги е с мен
смущава моя ден
Дере душата ми с лъжица ...

Прекрасно е да дишаш, да живееш,
да имаш своя сбъдната мечта!
А още по-прекрасно е да пееш,
когато в теб живее любовта!
Роден, биологичният зародиш ...

Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното, ...

На криеница ли ще играем?...
Защото тази игра я знам добре...
Няма смисъл да се стараем –
ти в твоето, а аз в моето антре...
Ще стоим на тъмно и тясно... ...

Като Чудомировата Сия,
ще река " Не съм от тия!".
От кои съм, сам не знам,
тялом тук, а мислом там.
Иде ми да се разбия. ...

Възрастната жена гледаше замислено хладилния шкаф, пълен с дълбоко замразена скумрия. Кокалестите й пръсти шаваха нервно върху дръжката на стара платнена чанта.
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кан ...

Косите сиви!
"пинко'' трудно става!
блед портрет
на Т. Живков
омърлушено ...

Най-после кафето ми дойде. Както обикновено, бях пратила Тино да ми го донесе, защото аз не обичах да чакам, а той все се блъскаше в тълпата. Този път не беше нормално, както аз го харесвах, а късо с гореща вода. Момичето зад бара беше ново, за това не знаеше как да ми приготвя „три в едно”. Запалих ...

Теч
Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:
- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гл ...