Стоях пред нощната камина
и в пламъка отправях взор.
А мисъл огнена премина
по тихото на моя двор.
И тя в главата ми се вмъкна, ...

На Витошка простена капка,
след нея друга, втора, трета.
Небето цяло се изсипа
над жадния за дъжд паваж.
Неделни ранобудни хора ...

Кой си ти
-обикновен човек?
Осъзнаваш ли
колко отвътре си мек?
По кои пътища бродиш, ...

Доблестния мъж е като лъв, който брани своите си и никога не ги оставя, дори и смърт да има насреща! А смъртта и страха от нея са подлост за него и той върви все напред, безстрашен и готов, като агне водено на заколение. Той е като вълк, който води напред глутницата си и не се бои да влезе в битка и ...

Във плен на лятното мълчание,
заслушан в полъха на делника,
в миг вятърът довява спомен –
за теб и вятърната мелница.
За крясъка на птица в мрака, ...

/съвременна басня/
Автор: Генка Богданова
В нашата гора обширна
живееха си кротко, мирно –
същински братя и сестри – ...

Изпитвам те с думите,
които произнасям
в приказка която аз творя
за спомени, мечти, надежди и
угаснали слънца, цветя и ...

Пак е лято и завръщам се на село.
Любимото, където детството ми мина.
Да си върна туй, което времето е взело.
Да се стопля пак,
преди да си замина. ...

- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...

Водата се оттича към каналите
и влачи уличната мърсотия,
кални пръски летят към тротоарите,
разплиснати от бързащи коли...
Ожаднели клони свиват шепи, ...

ЗА ОБЛАЦИТЕ
Заблъскаха се облаците във небето
И стана страшна крамола.
Тъмата облачна се плъзна по полето
И дъжд заплиска в близките села. ...

Защо винаги трябва да крием това, което сме? Да крием това, което искаме да кажем? Да направим? Защо на нас хората ни е толкова трудно да показваме истинската си същност? Така е защото сме претъпкани от предразсъдъците на уж „по-мъдрите“, които всъщност са ни вкарали в такъв филм, в какъвто дори не ...

Събуждане
Събуждаш се уморен.
Бързаш по навик да правиш нещо,
да стигнеш някъде.
Най-краткият път към себе си ...

Всичко ми даде таз земя –
слънце, въздух и вода.
Любов, аромат и сладост
даже си откраднах,
е, и малко мъка – ...

времето днес
ще е облачно с премълчавания
ще вали ситен дъжд
иззад черните очила
ще проблясват ...

Усмихни се в бляновете, мила,
че душа се е натъжила.
Усмихни се, ангел мой,
в нощта под звезди безброй.
В сърце си ми, но и далек, ...

Моя обична и пресияйна Б. ,
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...

От дни морето бе потънало във размишление
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда ...

В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.
Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата, ...

КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...

Среща
Пораснахме. Годините летят.
Със времето косите побеляха
и греховете бавно се множат.
Минутите за жалост се не спряха. ...

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...

Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края ...

Не казвай, че е лесно да мълча.
Не смятай, че е сладко да те чакам.
Не вярвай, че успявам да заспя.
Не ме моли да продължа нататък.
Не си мисли, че има друг до мен. ...

***
И ето ме отново.
По пътя нанякъде.
Къде си?
Не знам, няма кой и да каже. ...

Благословèна
Младенèцорòдице,
чрез Теб!... БОГ грèйна!

Непохватно момиче.
Недодялано малко
и лудо тук-там.
С едни такива
странни мечти ...

Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...

1 Този живот ми е даден, за да живея.
Не казвам, че нещо кой знае какво
умея. Но все пак ще гледам аз
поне в нещо да успея.
2 Толкова ли е трудно да си откровен. ...

Живяла ли си толкова самотна
дори, когато си мълчиш
когато в някого си болна
а той не знае, че боли?...
На мене вече ми се случва ...

Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...

Донеси ми любов. Донеси топлина.
Когато те видя, тъгата забравям.
Студена без тебе пак е нощта.
В ръцете ти само за миг се стопявам.
Донеси ми любов. Донеси топлина. ...

Сянка от клонки на дъб
над главите ни слиза.
Някой издигнал е храм
сред скалите наблизо.
Пътник съвсем като нас ...

Бе сезон на зрели чувства-
време за наливане на плод.
Сладостта му не пропусна
да попие в моя стар живот.
Тичала достатъчно на воля ...