Нямам дългове и зная,
че напреде беше Слово
и по пътя ни към Рая
то поведе ни отново.
Вощеница паля в Храма ...

Въпросът се разглежда от години
и спорът е за някакъв дирек.
Не знам за основателни причини,
но в спорове изгражда се човек.
Защитниците, го наричат колче. ...

Не е страшно да забият нож
в гърба ти.
Рана е.
Боли.
Но оздравява. ...

Бедната Куба!
Вечер Хаванска,
лепкава влага
и хора горещи...
Куба богата! ...

Човек пропилява късмета си.
Увлечеш ли се, губиш себе си.
Трябва да слушаш вътрешното си аз,
а не да бъдеш запленен от коварната власт.
Трябва да знаеш кога да спреш ...

Не ще се надяна на рогата на дявола
да те следвам под път и над път.
Ще се радвам отдалеч на снагата ти
и ще гледам как тлее в слабост светът.
Ти си тази, която с игли таралежови ...

Проклетата пералня не вървеше никак, клиентите мърмореха че прането не е изпрано, персонала мърмореше че не им харесват условията на работа, доставчиците ми вдигаха цените и общо взето никой не ме взимаше на сериозно. Алекс се мръщеше, че не се справям, но вместо обещаната помощ съветите и се изчерп ...

Ту с теб се извисявам,
перце в небесния простор
ту ниско долу съзерцавам,
заключена в коптор.
На думи ме издигаш, ...

От пръстчето кръв ти течеше...
но плачеше ти с часове...
оплакваше своите болки...
ридаеше цял един ден...
Към мен се обърна сърдито: ...

Брегът бе осеян с накацали скали. Морето се разливаше с вечното си движение, прокарвайки пътеки от шепнеща пяна. Вълните ги целуваха със страст, а птиците виеха гнезда с любов на по високите тях. Приливите сластно ги покриваха, отливите безсрамно оголваха.
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, ...

ЗИМЕН СТИХ ЗА ОБИЧ
Р. Чакърова
От сутринта сълзлив е Господ-Бог,
със зимен дъжд докосва ми лицето.
Помолих го да спре, а Той в залог ...

Топлина
В чакалнята на гарата е топло
и зимата се кани да си тръгва.
Край печката, над кофата с брикети,
позастарял човек се е пригърбил ...

Крилете ни
са всъщност рани
от битките да бъдем себе си.
Перата ни
са всъщност белези ...

Раковски се роди
със мисия една
да носи свобода
на своята страна
Юнак, красив и смел ...

Малка сладка мармозетка
кара „Опел“ без винетка.
Спря я чичко полицай
врътна със главата: май
малко си във нарушение! ...

Стъпките ми ще заглъхнат.
Ще пресъхне споменът
като река обжарена от слънце.
Ще отминат празници и всекидневия
и огънят на жаравата ще гасне. ...

ЧИТАЊЕ ОД ДЕСНО КОН ЛЕВО
Ако наутро ви се замаглени стаклата на прозорците –
замаглени се од дишењето на вашите соништа.
Тогаш, собата во која спиете
е матка во која сте заштитени од студот. ...

По дяволите всичко и всички,
които спите със завист завити.
И вие… да, вие – дребни душици,
които се мислите за велики.
Как ли обичате, как ли целувате ...

Бъдни вечер е!...Очи затвори!
Знам, че като всички, имаш много мечти!
И да се сбъднат копнееш, нали?
Но, моля те, за минутка за мен, помисли!
За времето наше, чуй, сърцето шепти... ...

9.
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци ...

Тя беше точно като красива снежна картина.
Косата ѝ – цялата покрита със сняг,
очите ѝ – бели като снежинки,
а усмивката – някак прошарена
и бледа стоеше. ...

Влюбване
Ах как се влюбва моето Сърце,
в тази и онази с надежда една,
с вярата която има и дете,
че ще срещне накрая Любовта! ...

ГРААЛ
Не унивай, Любов!
Не умирай
във косите, без жал посребрени.
От света мъдростта си не скривай ...

Последната капка, с която ме дави,
разюздана дивост на черна река,
изхрипана песен и нота във сажди,
заключена в клюна на птича душа.
зима 2016г.

Разплетох душата
пред тебе,
на бримки страховете
горях.
Сълзите си хвърлях ...

…
Не беше доволна! - Прозорецът все още беше силно замазан! Май прекали с разтворителя. Ще трябва да се сложи още малко топла вода и да се използва специална гъба, за да се изчисти добре. Така щеше да бъде и по-светло и да се вижда добре бора навън пред терасата ѝ. Само да успее да ги изрече тези ду ...

Хербарий
Твоите очи убиват
с прекомерния си хлад.
Твоите очи - стрелите бяха,
приковали ме във жив хербарий. ...

Сняг заваля и всичко е в бяло.
Празен лист без дума и звук.
Времето спира за ново начало.
Далече от мене, далече от тук.
Колко е тихо! Колко е чисто! ...

Душ бира и бисквити
Напредвах по-бавно, но за сметка на това разглеждах по-добре. При едно от поредните селца, в ляво и леко навътре от пътя мернах крушови дървета. Свих веднага. Поогледах се докато стигна до телената мрежа. Минавах между някакви храсталаци и висока трева. Нямаше хора затова прескоч ...

Чети ми на глас само първия ред.
Ще премрежа очи и ще слушам.
Пасквилът е чуден, с красив словоред,
вулгарно финалът се случва.
Павета се хвърлят по чужда глава – ...

Той винаги идва,
подобно на пролет,
и ми носи цветя
и със тях постила леглото,
на което се любим; ...

Прибра се в хотела и се хвърли в леглото. Нямаше желание да прави нищо. Нито да мисли дори. Да, знаеше, че прилича на автомонтьор с този сукман. Но дрехата беше спомен. А щом споменът е хубав...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...