Гледам ви в очите, мъже и жени,
в ушите ми силен писък звучи.
Барутен дим да стои в сянка и спомен,
мъката в душата, товара огромен.
Къде остана вярата в доброто, ...

Така както
напуснах цигарите,
мога да напусна и теб.

И не веднаж и дваж
се връщах в мислите си край морето.
И там, на този плаж,
изравях спомени за мен – детето.
Сега действително, ...

Нямам нужда да бъда "поправяна".
Искам само да бъда разбирана.
Няма нужда, във примка улавяна,
да се гърчи душата раздирана.
Нямам нужда да бъда "убивана". ...

Те, двамата, харесаха се някак,
във виртуалния ефир, с флуиди
поглъщаха на другия - оттатък,
всяка дума, обликът невидим!
Въображението палеше у тях ...

Защо приемат се бежанци,
след като има риск от атентати?
Патриоти ли са тези управници*,
или сал гледат да са богати?
И въобще те мислят ли за народа, ...

73. И най-здравата крепост може да бъде превърната в прах.
74. "Любов" е просто дума, подобно на всички останали думи.
75. Нелепо е да си въобразяваш, че животът е розов сън, в който болката не съществува.
76. Божествената мъдрост струи у всички ни. За жалост тия, които се вслушват в съветите ѝ, са ...

От любов.
Н/е съм обичал никога Жена,
която да ме кара да мечтая.
За най-обикновените неща,
и цвят за детската ни стая... ...

Есен
Листата като птици уморени
за сетен полет плеснали с крила,
като вълни от бурята родени
умират върху мократа земя. ...

Любов
ли?! -
Къде
ти? -
Светът ...

Знаеш ли, че аз съм милионер?
Имам точно милион твои:
усмивки
целувки
снимки ...

Да бъдеш или да не бъдеш
Вечният въпрос,
съотносим ли е за теб?
Да бъде ли или да не бъде?
Отговорът какъв е? ...

Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето, ...

Така ми се живее
Продължавам все така да се вълнувам,
на талази, щом мъглата заприижда.
Напоследък нещо недочувам.
А и зрението ми отслабна. Недовиждам. ...

Думите нищо
не значат, когато на
ход е палачът...
.....................................
Нейде палачът ...

Свободата е ценност, която всеки от нас трябва ревностно да брани. Тя няма плът и очертания – не можеш да я срещнеш, когато се разхождаш по улиците, и да я поздравиш. Не можеш да я видиш, но я чувстваш като свежа капка, разбила се в дланта ти. Тя е неразривна част от човешката ти същност – нещо като ...

Ела в съня ми тихо,
до главата ми кротко поседни,
помилвай ме кротко, мило,
и нека времето спре да върви.
Поседна ли? Нека те докосна, ...

Събирал ли си спомен по пътека? –
трошица по трошица, дълъг ден…
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.
И всяка болка тук е от зачатие ...

Вървиш към мен, но всъщност си отиваш.
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!
Ни помен от усмивка закачлива, ...

Разбрах ли как със теб да сме щастливи…
на Жоро
Понякога съм в странен коловоз,
препускам през отминали години,
застига ме един голям въпрос, ...

Глас: Актрисата Петя Aбаджиева.
Безкрайно ти благодаря, Петя, за съдействието и подкрепата!
Без теб това произведение никога нямаше да съществува!
Благодаря!
Линк към клипа на произведението: ...

Играем. От години –
сърдити, мълчаливи, неспокойни.
Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят. ...

В тишината на погледи вперени...
В близостта на притаения дъх...
В думите, казани плахо...
В погледа искрен на мъж...
В едно телефонно звънене... ...

Било пазарен ден и пашата на Търнов седял на рахат в кьошка си, пиел кафе каймаклия и пушел тютюн тумбакия. И тогава се появила тя. Я ли я зачули отдалече, а накрая и провидяла се. И християните захванали да кръстят и четат „Отче наш”, пък турците, като не били вера българска, а поганска и кучешка, ...

Всяка нощ
за тебе
мисля още,
че и след
хиляди ...

Убива ми се, тъй ми се убива,
а мислех си, че съм добра душа,
по вените ми бунтът се разлива,
за кой ли път в живота си греша.
Смалява се, от болка се смалява ...

Ти, Боже на хората
и на екзотичните растения
Боже
посей
в сърцето ми ...

Когато си отиде любовта,
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.
Когато си отиде любовта, ...

Погледите – празни.
Мисли – нечовешки.
Опити – напразни.
Стават само грешки.
Душите са прозрачни. ...

Имала съм хиляди мъже...
Имала съм.., всъщност никой нямам.
Най-лесно се обича без сърце.
Безчовечност получавам най-накрая.
Имала съм хиляди души... ...

Завинаги ще те обичам, просто ми повярвай,
секундите в екстаз са твърде малко за моята натура,
аз искам погледа ти да усещам всяко утро във захлас,
а моят да се спуска по извивките на прекрасната ти фигура.
Завинаги ще те обичам, просто ми повярвай – ...

Събрах парченцата от моята душа.
Бе счупена и бе опустошена.
И търпеливо, всекидневно ги редя,
със помощта на цялата Вселена.
Дали ще бъде цяла пак, не знам. ...

Като изронени от вятъра листа
изпърхват дните.
Сред облаците прах
нанякъде отлитат,
без предизвестие, ...

Задъхах се с астма от нормативни уредби,
и отпуснах пространството да се разширява.
Хоризонтът е вече свободно-далече,
въздухът започна да стига.
Всичко от хора е писано – ...

ЕДИННОТО ВЪВ НАС
Навярно не съзнаваш,
че с утеха ме раняваш.
Навярно непонятно ти се струва
как тялото смъртта си ще жадува. ...

В този тънък свят пред счупване
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване ...

За да заслужа любовта ти, трябва
да бъда с теб и в радост, и в несгоди.
Дори за миг не бива да отслабва
чувството към теб, а да ме води.
Съдбата лицемерна е, натрапва ...

Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.
Поетите умираме сами, ...