Слънцето скри се зад плътна завеса
и се гърчат дървета под тежката преса
на въздишка дълбока, на яростен гръм.
Плаче небето. Страшно е вън.
Прегърни ме! Нека бъдем сами. ...

Сол
В читалнята задрямвам благо
над шепнещите редове.
И унесът ми кратък е, но сладък –
богат на други светове. ...

Селото е моята родина
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден! ...

Живея кротко в мойта гара
и влакове се разминават.
А като пушек от цигара
отлитат дните. Заминават...
Пътувам с влак и се завръщам ...

Възрасти
Безспир летеше младостта напред,
ентусиазмът џ за миг не спадна –
изящна, малка фигурка от лед,
окото радвала от ден до пладне. ...

Здравей,
стихосвят!
Здравей,
стѝхо
свят!

Ако поискам, ще ми подариш звездите,
мечтите, цялото си бреме,
ако поискам, и душата ти ще взема
ще ми отнеме няколко минутки време.
Ако поискам, егото ти ще погълна ...

Любовта със самотата, знайте ми е нужна,
да чувам в тъмнината моето сърце.
Не искам себе си в разруха да превърна,
да гледам искам Аз сияещо лице.
Любов, която да върви до моето рамо, ...

Този дъжд не дойде ненадейно.
Този дъжд е отдавна очакван.
Днес умишлено слънце не грейна
и се спуска морето по капките.
И брега ще превземат вълните, ...

Фантазия
Утрото красиво събужда моите мечти
На зазоряване откривам огнени лъчи.
Очите любопитно заиграват.. видят ли те близичко до мен.
Зеници рязко разширявам, галя те със поглед притеснен. ...

- БЛАГОДАРЯ ТИ ...
За това, че ме случваш...
За това, че те има...
За това, че сме…
За това, което получавам ... ...

И накрая боли.
Боли, когато те разочароват.
Защото си се надявал толкова дълго.
И накрая - нищо.
Оставаш празен. ...

С уверени стъпки,
по ръба на бръснача,
с любов към живота
вървеше с тъгата.
По пътя си стръмен, ...

Аз съм човек с двоен профил;
никой вече не гледа "анфас"
Отляво един; отдясно е втория;
лик обърни, повтори го на глас.
Истината: ...

Не знам дали пропадам или пък летя.
Няма стабилност, за която да се хвана.
Със стрелите в сърцето си ще заплатя,
но нека получа душевната прехрана.
Защо изправям се сама и невъоръжена ...

Трети път започвам да ти пиша.
Трети път, намачквам си листа.
Дядо, колко много те обичам,
с подарък ме дари за любовта.
Не искам много. Аз не лакомея. ...

Откос с думи...
/...не с куршуми.../
Поезия,
проза,
невроза в жанра. ...

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

Пр.
Чети!
Не си ти когато си прост
Ума ти избягва някак моя въпрос
Мълчи! ...

Звъня
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Часовника гледам и кърша ръце.
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Разтревожено гледам и бърша лице. ...

(из цикъла “Вицове в рими”)
В читалнята е пълно. Тишина.
Вглъбено поглед всеки е забил
във книгата пред себе си. Една
студентка явно, с вид наивно-мил ...

ЛЪЖИ
Една, две, три... Не ги броя отдавна.
Дълбаха пропастта си със години.
На първата повярвах. После паднах.
Болеше, но преглътнах. (чух „Прости ми”) ...

Подреждам гардероб със стари дрешки…
(Кое да хвърля и кое да задържа?)
Че кръпките добре прикриват грешки,
но дрехата превръща се в лъжа.
Изрязвам мислите от стари планове. ...

Мъжки свят
Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат. ...

В безсмислието на нещата
оставил си ми само думи
мълчат и ми горят душата
говоря им а смисъла се губи
в безсмислието на нещата ...

Крушата
========
Окръгли се Луната от любов
и легна тежко в клоните на крушата
сред двора ми, опоскан и суров, ...

Студено ми е и съм в тъмнина...
Нещо случи се в този мрачен ден, нещо което изцяло
смрази и затъмни душата ми...!
Няма да говоря за причините, които искаха да изпитат духа ми,
а за тази която ми го взима... ...

Дон Кихот
Стига си се скитал по земята.
Виж, как намалява тоз живот.
Нашта зима чука на вратата,
а пък ти си моя Дон Кихот. ...

Наизлюпиха се Аз-овци
с будна мисъл, с ярко чувство,
та Славейковци и Вазовци
да научат на изкуство!
Че излюпените Аз-овци ...

Дни... само няколко от многото
изпълниха ни с цялостност една.
Сближили ни годините, пресякохме
невидима за другите черта.
Нарича се доверие. Отдаденост. ...

Демонична поема
Да жил, но жизнь моя
без этих трех волшебных дней
была б печальней и сивей
безсыльной старости твоей. ...

Веднъж един ,,поет"-леке
измислил стих за лекето,
така написал го добре,
че лепнал му се на лицето!
Знае се от стари, млади, ...

Ах, този нежен идиот,
все тъй живеещ- като скот!
Пари на масата остави
за сирене и за цигари,
и вън набързо се изниза ...

Можеш да ме помолиш за каквото и да е,
защото имаш ангелско сърце, което ми го подари с любов...!
Можеш да ме помолиш за каквото и да е,
да открадна секунди от слънцето и луната, за да се обичаме...!
Можеш да ме помолиш за каквото и да е, ...