СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки, ...

ДЕЛБИ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Погледни как тихо умират
цветовете на деня
в зенита на нашите очи! ...

Една жена, като сияеща из необятното небе звезда.
Единствена и неподправена във моя свят си ти!
Като песен романтична галиш нежно всички сетива,
В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!
На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам, ...

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви! ...

Взех си почивка от поезията
и реших да релаксирам реално
в реалния бетонен свят.
Почивах дълго, докато
реших да се разходя, ...

Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...

Хладилници, фризери пълни с храна,
как да им устоиш, ако те ти въздействат,
нали дотук сме стигнали точно така
след милиарди хранителни тестове?!
Това е влязло много дълбоко ...

Руснаците… не искали… война.
Те водят днес, специална операция,
със цел да стане по-добър света,
без някаква си там, нацистка нация.
Руснаците… не водели… войни. ...

За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Поколение,
пред взрив. ...

Предговор
Животът е низ от случайности, срещи, събития, случки. Някои от тях може да ни променят до неузнаваемост. По такъв начин, че след това никога вече не сме същите.
Може ли любовта да лекува и променя? Може ли егото ни да убие нещо толкова чисто и свято като любовта? Способен ли си да изключиш ...

Ако трябваше теб да си представя,
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...

Една жена е цялата Вселена
Една жена е чаша недопита
с вино отлежало в младостта!
Една жена е като тайна скрита
необяснима даже за света! ...

"Чуйте ме сега, грух, грух, грух,
Доган го направих на прах и пух!
Бившият кандидат шеф на ДАНС
ще бори дръндарския "Алианс"!
Циркът - пълен, властта - в транс, ...

Защо Светът мрази вестоносците...
Нима са те врагът!?
За истината те говорят...
За пъпа на Света.
Истината знам, горчи... ...

Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...

Седи една такава важна,полюшва краче, барабани с пръсти по бюрото и отсича: Дунав?
_ Дунав- казвам и - почва от България и кара така до Бяло море...
_ Просто така до Бяло море- и ми се хили!
_ Преди това - уточнявам - пресича Витоша.
Чак подскочи- Витоша? И къде я пресича? През Черни връх? ...

Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...

КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...

Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...

2024г.

Утре
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...

Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...

Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...

ЗА ВСЯКА БОЛКА БОГ ЩЕ ТИ ПЛАТИ
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...

Ежедневки 104
1. Маскирах се, като истината... и ми лъсна задника и другата анатомия...
2. Не вярвам в никого... но имам доверие на всички...
3. Избрах си пътя... и тръгнах в другата посока...
4. Изгубих си мисълта... но не усетих липсата й... ...

Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...

Как само пропълзява времето край мен. Тихичко! На пръсти! Отброява ден след ден! Някак, изтънява пейзажът покрай мен. Ще повтарям тази дума, докато ме има МЕН. Отново и отново своя свят ще ви покажа! И пак, и пак за себе си ще ви разкажа! За да ме помните! Да отбележите с резка, че тоз живот е минал ...

Г Р Я Х И Б Л А Г О Д А Т
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...

В неосезаемите равнини, където небесата се срещаха с ръба на тъмнината, съществуваха две извечно противопоставени царства: Небесното царство на светлината, където ангелите се рееха с лъчисти криле, и Бездната на сенките, дом на демони, родени от огън и злоба. Тези две царства бяха разделени от невид ...