Ще взема да замина
в един и половина
за някой по-далечен и вечно слънчев град.
Омръзна ми от зима,
сърцето ми простина, ...

В годините неволно се променяме
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива ...

Любовта като
Вятъра свободна,
Като вятъра
Не знаеш,
В коя посока ...

На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...

Основната характеристика на моментите, е че са временни. Звучи толкова тъпо, че чак се доближава до гениалност, като изказване на футболист.
Баща ми смяташе, че всичко в живота е временно, и затова не трябва да му се отдава голямо значение.
Аз също, и мисля, че това обяснява многото неуредици в моят ...

Живее някъде дълбоко в мен
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж, ...

Подарявам усмивки, а нямам такава,
имам само рисунка на нея.
Шут съм, с който всеки се забавлява -
Искаш ли и теб да разсмея?
Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това - ...

Мъжът излезе от къщата и бавно се качи в Мерцедеса, който беше паркиран пред нея. Погали нежно блестящата, гладка кожа на седалката и си помисли, че усещането е същото като от нежните бедра на русата мацка от снощи.
Добре се позабавлява с нея, остави ѝ малко синини, но пачката с банкноти ще запази м ...

Една врата в нищото останала...
между каменни дувари от нехайство разрушени,
а разрухата последвала е от вечна слава,
изкуствено почетена от поколение кретени...
Там сред хълмовете в тишината на балкана ...

Родена плахо в устните:
в потайните усмивки,
в шепота на думите,
в сладостта на целувките...
Приютила се в ръцете: ...

Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо, ...

Паметта ми е река...
Изтича.
Ако я няма, мен имало ли ме е?
Ако не помня - случила ли съм се?
Счупила ли съм се? ...

Лошото не идва само ... .
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ... Съкратиха ме, уви ...

Ледените дни ще свършат
и огреният от слънце сняг...
Ще се стопли и дъха ни
и сълзите пак ще рукнат в смях...
Ще се сгреем, да, ръцете ще докосват ...

Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...

Добро е, когато си дал
и нищо не чакаш в замяна,
когато ръка си подал
и вярваш в съдбовна промяна.
Когато отвориш очи ...

Мото в живота ми!
Да мечтаеш –
значи
да
живееш! ...

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
надежда
сила
студена ...

Времето е оплело спомените ми в конци,
играейки си с тях като с марионетки.
Това, което някога смятах за истина,
се оказа сянката на една така силно желана реалност.
Раздялата ни беше по-дълга ...

Всеки ден е репетиция... все по-непозната.
Този изпитен маратон, е тест за духа и сетивата.
На края на една нелека година, много от нас са изгубени.
Други гонят следата с информации луди:
" Всичко ще ви отнемат, даже собствените ви мисли! ...

Борис познаваше тази жена по физиономия. Спомни си, че я беше загледал веднъж, даже му се беше приискало да я заговори. Хубава беше, несъмнено. Стройна фигура, дълга права черна коса, бледо лице с меки черти.
Но красавицата представляваше ужасна гледка, което го потресе и дори уплаши. Настроението м ...

Казваш ми че съм мръсник...
Като ме погледнеш трепери въздуха...
Защото палиш огън в съзнанието ми в мисълта ми...
Жадувам за теб за горещото ти тяло...
И защо да е грях да задоволяваш нуждите на тялото си... ...

НАРОД БЕЗ МИНАЛО И ПАМЕТ
Спокоен град. Дори ченгета няма. Живот като по ноти тук върви.
От дъжд на вятър турска мелодрама в Канал -1, по NOVa, в bTv.
Народът е доволен, сит и весел, във МОЛ-а шпек салам напазарил.
Не ще да протестира тази есен! – ще си мълчи и в идния април. ...

Оплаква се, че е блокиран.
От много хора при това.
От десет души - лимитиран!
Обърнал го е на хвалба.
А по-добре… да си кротува, ...

В зоопарка на Виена
кротко както си вървях,
срещна ме една хиена,
беше чула моя смях
Подир нея – куп пингвини, ...

В тишината на нощта
Се къпем,
Двама голи,
Обсипани с цветя и
Ароматът на тамян ...

Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...

В 3 часа през нощта, не спя, а гледам тавна.
Стоя и си мисля ...
Това ли е любовта....
Непостоянна, вечно изменчива...
В единият миг нежна и топла, обгръщаща с уют и спокойствие.... ...

Бели снежинки, кошер пчели,
пухкави клони, прически...
Свършиха всички мокри мъгли,
крием се в шалове днеска.
Коледа иде по целият свят! ...

Реално е тривиално,
тривиално е реално.
Будизъм е духовен нудизъм,
нудизъм е телесен будизъм.

Ведър поздрав, мъничка усмивка,
колко повече му трябва на човек?
Напук обаче сякаш гипсови отливки,
намръщени сме все и няма лек.
Виж, ако си цакал някой будала - ...

Соба(тур.) е отделна малка стая. Оттам собственик и собственост. Или особен, обособен.
***
Безделник е човек без висящи дела. Или не?
***
Шофьор всъщност е огняр,а фризьор е замразител. Като фризер. ...

Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...