МОСТ КЪМ БЕЗКРАЯ
... по пра́вата, изопнала брега, по кривата, изгърбила Безкрая,
не знам, пък и не питам докога ще си търкалям ката ден кравая,
опазих си го чист във пепелта, разчупих го – на хорица и птици,
и тъй вървя – седемдесет лета, в света – със ококорени зеници, ...

Сърцето ми на гробище прилича.
Неоплакани са всички мъртъвци.
Един с друг не си приличат,
но все едни и същи маскари.
Погребани са с празните си обещания, ...

Когато чувствата извират.И душата странства...
Зад привидна обич умират нощните пространства.
Илюзията крие вековете.И неведоми са пътеките.
Любовта е милост светла.И съчетава лъжи и сметки.
Запомни,че утрото го няма,докато слънце не светне! ...

Всички помнят Гаргамел
още като млад петел,
колко пъти от стобора
правеше кълбо на двора!
Докато го аплодира – ...

ПО ДОБРЕ КЪСНО ОТКОЛКОТО НИКОГА
Ако се смееш от сърце,до сълзи
на много умна,дълбока и тънка шега,
но го правиш чак на другия ден,
бъди сигурен,че проблемът не е във майтапа- ...

Какво ли ще се случи после, после,
след оня праг и след чертата строга?
А после фабула ще има друга
и нов ще бъде после епилогът.
Юри Левитански ...

Някой от последващите дни
ще бъде мой последен ден да водя.
Някой от последващите дни
ще пусна две юзди, забавил хода.
Някой от последващите дни ...

Отдавна не е пролет, но в дома ни,
до днеска тих и някак си самотен,
птиченца ще долетят (какво като е юли)
в родното гнездо, за да се стоплят.
Ще се стопи тъгата ми до зрънце. ...

Горчи ми...Надеждата тъй ми горчи!
Тази същата, дето ме прати пред моите
мисли да се гърча от огън невиждащ,
за тези, продаващи нашите души.
Но пепел от рози,бодли,горчи. ...

До гроб ще си
бъда същата
и няма да изневеря
на своята природа.
Да бъда различна, ...

И сипят небесата огън, жупел,
като свещици дните се топят.
С фалшива индулгенция откупил,
душата, виж, човече, що е ад.
И през асфалта огънят ще ближе ...

Природно възпитание
Е за човека нужно.
Природата основа е,
Земята.
На Велес ...

Сам. И самота.
Нима тя означава нещо?
Да бъдеш сам
и всичко е, и нищо.
А по средата е смъртта. ...

„на попрището
жизнено
в средата“*
усещаш
как напират ...

В капките дъждовни ще те търся,
в бисерна вода ще те намеря.
И на вятъра в порива силен
ще чуя желаната песен.
С тебе, ветре, да полудувам, ...

Градът, издигнат в равнината,
понесъл в бъдещите дни
на знанието светлината
и вяра в нови бъднини.
В историята му препускат ...

За вас не знам, но видяното вчера от мен, наистина е изненадващо - приятно ... От дълги години, срещу нас се извисява многоетажна сграда, необитаема от доста време - бивше общежитие ... Около него на пейките, почти всекидневно се събират момчетиите от квартала ни, а ние какво сме принудени да слушам ...

най-голямата
самотност е - човек - на
ада в ямата

СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи. ...

СЪН С МАМА
... сънувам дворче – и асма, магарето пръхти във дама,
с престилчицата от басма пред прочката ме чака мама,
щом палне залезът кладни, си връзва белия косичник –
невям в бездънни мълчини провожда есенните птички, ...

най е учител
животът - един е и -
без заместител

П Р Е Ц Е С И Я Т А
Енергията,която бълваме в атмосферата
посредством фосилните горива,
оформя и засилва на Климата промените
и кове нашата злощастна Съдба, ...

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Александър Пушкин ...

Пристигнеш ли, тогава ще намериш
на своя зов, най-нежното усещане-
Желанието ми мъжко ще усетиш
във ласките ми, в моето посрещане...
Ще се извиваш, като струните на лира ...

Гледахме се като откриватели...
- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя
- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго ...

Хаос или провал своенравно
логичен** шум въпрос
виждащ остър отдалеч
закъснял ястреб към вкъщи
път без времето да дава сметка ...

Позвъних в 10 без 5 на входната врата.
- Отключено е - дочух в домофона
- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.
Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.
- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, н ...

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...

1.
разхвърляни спомени
пълни
с балони
2. ...

Против самодоволството
И самохвалство
Лесничея тук се обявява.
Самодоволният човек,
Неотразим е в собствените ...

Осем часа – чук, искри и сажди.
Виж метала – като жив говори.
Моята десница още ражда,
сам докато с думите си споря.
Нивата ми – права или крива – ...

Олеандрите – бели на цвят
пак среднощно тъгата опиват,
от мелодия лунно-красива
шепа ноти замаяни спят,
сред листата. С томителна нежност ...

Добрите, честни и съвестни хора са маргинални личности за другите хора, които не са добри, честни и съвестни! Другите ги е срам от себе си (тайно) и затова подценяват (явно) стойността на свестните хора, защото те не желаят (за нищо на света) да са свестни... без да имат някаква изгода от това!

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя до късно през нощта да опакова всяка вещ, която после внимателно поставяше в кашони. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата. Във всяка следваща стая, ко ...

"Любовта е сляпа"
или пък просто склонна да притваря мъничко очи.
Тя кара ни да виждаме у другия заложби, дарби най-добри.
А после осъзнаваме,
че тия малки недостатъци ...

Те, великите, се припознават във всеки сайт
с безценните възклицания “Неповторима поезия!“
Щедро подхвърлят си кокала в своя рай,
същинско царствено его... в прогресия.
Те за дребни драскачи и летни пишурки ...

— Ваше Равновесие! — опита се да привлече вниманието на Орвион– Иренвейл, но вече беше твърде късно. Сърцевезникът заемаше мястото си на обособения за хармониарха импровизиран престол в голямата зала на замъка.
На висока платформа, разположена в центъра на изградената като амфитеатър зала, с облицов ...

***
Върни се, любов, върни се…
Тихо, с бавни стъпки пристъпи,
не вдигай шум, както при твоето тръгване,
недей сърцето не ще издържи. ...