Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 113 резултата
Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...
  479  12  21 
Докосване с ръце,очи и думи
е най-доброто нещо на света,
да бъде тази тръпка помежду ни
и да я има просто любовта.
Но какво е любовта без думите, ...
  308 
Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...
  572  10 
Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...
  161 
Когато тишината ми говори
и нещо не ни пречи за това,
без думи сякаш ми шепти отгоре
и пиша най-красивите слова.
Когато тишината ми пътува ...
  776 
Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...
  227 
Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук! ...
  702 
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
  238 
Да бъдеш мъж,
Това не се учи изведнъж.
Да покажеш мъжка сила,
Не значи да риташ кога в краката ти съм се свила.
Кога съм слаба и уязвима, ...
  345 
Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
  375 
Демократи и демократки,
защо пак само за едни има
уиски с ядки!?
  274 
Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах че загинала съм вътрешно в безследност. ...
  607 
/Ти знаеш защо.../
На 101-я етаж, в 101-я живот,
отново ще се срещнем,
ще бъде грях или съдба
целувката гореща. ...
  270 
Омотана в примките на живота, свеждам глава.
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
  230 
Сдъвквам те в мислите
и трудно те преглъщам всеки ден.
Така париш в очите,
че сълзите забравят за мен.
Копнея те само ...
  228 
Лятото е моето вдъхновение. Особено вечер. Особено край брега на морето. Особено на онези мостове навътре в сърцето на морската гръд, които вечно забравям как се наричат. Това сега няма значение, защото имам уговорена среща с вятъра.
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
...
  302 
Кресливи истини,
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...
  306 
Искам да си моят ангел!
Мен като поглеждаш,
името ми всяка сутрин
нежно да шептиш!
Искам да си мое слънце, ...
  278 
Нищо даром днес не идва, уви,
трябва да си го вземеш с борба!
Но не се предавай, напред върви,
само тъй ще е добра твоята съдба!
Почти цял живот ти се мъчиш, ...
  412 
От първи поглед трепетлика
доведе ме до първи грях:
за гладиола те повиках –
мушкато и шибой набрах.
Бегонията ти последва, ...
  276 
Едно време един колега на майка ми показал пропаганден плакат на българо-съветската дружба. Той се състоял от две зъбчати колела - едно малко и едно голямо. Съответно малкото означавало България, а голямото - СССР. Само, че освен това този колега бил и механик. Той обяснил, че всъщност малкото зъбча ...
  567  32 
Наеха стая в малкото мотелче –
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...
  754 
Глава17
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратег ...
  394 
Вторник е мощна бутафория.
*
Вторник е 60-дневна интимна история.
*
Вторник е изкривена реалност. ...
  206 
Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
  156 
Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.
- Искаш ли да ти покажа щастието?
Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.
- За ...
  252 
И по европроектите
и по европрограмите
стриктно спазваме
измамите.
  537 
Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.
Стихосбирка ли да си създам -
с хилядата изтрити стихоплета.
Написани макар със плам
и със дъх на ракия и мезета. ...
  472  12 
Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
  652 
Защо забравихте, че преди век Зорбас чрез Казандзакис рече: „Докато има родина, човек ще остава звяр.“?
  229 
Всяка нощ е по-красива,
щом за тебе мисля аз,
а луната мълчалива
в небесата е за нас.
И по лунната пътека ...
  649 
Събрахме сили и в обичайното ежедневно облекло се дотътрихме до кухнята. Всеки бъркаше из хладилника, тропаха капаци на тенджери. Смехории и веселба цареше наоколо. Дажи и кафето не ми подейства освежаващо.
Краката ми бяха като гумени, уж гледах, а спях. Усмихвах се както обичайно на всички, дали ум ...
  401 
Не беше ден. Не падаше и нощ.
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...
  709 
Бях много неща във живота
Бях дъщеря, внучка, сестра
Бях любима, любовница
Бях съпруга , снаха,
Бях студентка, майка ...
  216 
  646 
Природата се преобърна.
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно. ...
  295 
Партизани
„Партизани, партизани
Легендарни синове
Над полета и балкани
Над села и градове ...
  344 
По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...
  411  17 
  990  15  15 
Тия записки станаха нещо като диагноза и лечебна насока за спасяване на човека. Избягвай тлъсто и медии, храни се леко, мисли здраво…
Но вредното си е вредно…
хххх
Гласували утежнени наказания в закон, приет преди няколко дни. За да отговорят на хорското недоволство от извършените злодеяния у нас…
С ...
  304 
Предложения
: ??:??