Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
392.3K резултата
Безсмъртен
Във всеки един от нас е заложен стремеж за безсмъртие. За вечност. Копнеж за живот.
Мислил ли си по този въпрос?
В идеята за безсмъртието, колкото и необятна да е, са вплетени въпроси, разбираеми за всеки, които очакват своите отговори. Въпроси за живота, вярата, морала, ценностите, мечтите, компром ...
Да напишем историята от смешната й страна
СОРЕНТИАДА -1
На 30 юни година 24-та сутринта, с куфарите стари в автобуса нов, „Златна лира" натовари мечтите си. Какъв живот суров!!! Сбогом на града, на улицата прашна и на обичта, която свършва страшно... В джоба без билет, с еднопосочен зов, а в сърцата ...
Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...
Преди светът съвсем да се погуби
от собствения си водовъртеж,
преди да ослепеем от заблуди
и укротим нелепия стремеж
да вземаме, да трупаме с години ...
Тихо, тихо и нежно поляга навън здрачина̀та,
откъм билото синьо прокрадва се полъхът свеж
и додето къщурката нощното рухо намята,
в мене въгленче тлее - негаснещ и топъл копнеж.
И седя под лозницата - гроздова сладост наляла, ...
На стените сиви, в малка празна стая,
Самотно огледало на ръждив пирон виси,
Паяжина кротко в ъгъла се олюлява,
Закърпени завеси спират светлите лъчи.
Потънал в прах, пред огледалото забравен, ...
Лято е, какво чудесно време за отдих ... Може би, не само за мен, безкрайно приятно е на воля да се носим, където душа ни иска, яхнали велосипед ... На гърба с раничка, или пък - на багажника ... ‘Народното возило‘, както велосипедът още от края на 19 век е известен, било не само леко, достъпно и ле ...
Балкана ридае. Душата му стене.
Кръвта му припламва вековните вени.
Приспивно управници в медии баят.
Високо е Бог, а далече е царят.
Там, дето долавяхме стъпки хайдушки, ...
Не ме набутвайте сред нафталина
на вашите предиплени капризи.
Доброто като влак край мен премина
и нямам, всъщност ни едничка риза.
Юмруците ми кокакалести – два са ...
В НАЙ-СВЕТЛИТЕ СЕЛЕНИЯ НА БОГА
... в най-светлите селения на Бога след миг ще се покрия до зори,
навярно да заспя, все пак, ще мога – без работа, без дом и без пари,
живея – син на сетната Надежда, да бъде утре по-добър светът –
за едного Бог злато да отрежда, за другиго – любов и дълъг път, ...
Търкаля някой колело на пръчка,
от прахоляка детството ми киха
и с лакътчето остро пак ме сръчка:
– Хей, споменѝ ме в няколкото стиха!
От скрина ли на маминка извадих ...
О Т Г О В О Р Ъ Т Н А Г О С П О Д
"Денят се познава по утрото",
а какво ще е то в деня на Големите Катаклизми...?
На какво ви приличат пламтящите,огромни огньове,
с кълбестите грамади от черни пушеци ...
Когато човек се научи...
не само от живота да смуче,
Любов да раздава и да не търси слава...
тогава ще я бъде нашата Държава!
Но злото пропито е здраво. ...
МИНУВАЧ ПРЕД ЗВЕЗДНАТА ПОРТА
На Мускетаря, който ни напусна днес
Посадих ти дърво – имаш нужда от сянка,
там където отиваш и където оставаш.
Вечността не е просто поредната дрямка. ...
Та, викам си – ръкави ще запретна
(нали съм домакинята у нас?),
вечеря чудничка ще спретна,
та милото да ахне от захлас.
Реших да сготвя нещо „по- така“, ...
София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...
Ранната есен на 2024 година. Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област. Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.
Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътя ...
Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.
Прозорците се кискат със звездите, ...
Отвън стои човек. По-беден отпреди.
Душата му се лута. На никого не вреди.
Душата му се пълни със страх и суета,
когато пак при него не спира любовта.
Отвън стои поетът. По улиците скита. ...
НАШАТА СЛЯПА НЕДЕЛЯ
... мечтата ми не е така голяма,
два века па́ри – въгленче във мен –
как искам да те заведа при Мама
и тя да те прегърне някой ден! ...
Не мога да опиша тази дарба
с която са дамгосани поетите
и често в рими псувам – както трябва –
за моя ад стихът да ви подсети.
Възпявал курви и клошари мръсни, ...