След като Бойко се окъпе
с чудотворната вода -
възход за България ще настъпи
според пророчество на Ванга*.
Професоре, как не Bи е срам ...

… отива ми да съм лоша*
Вси светии.
Маскират се всички.
Ежедневни лица.
Срещу дребни парички ...

Мълчание, обвито в тишина...
и сто въпроса тръпнещи във него.
Защо, какво, с кого, къде, кога...
решетъчно сковали са сърцето?
Как искам да изтръгна катинара. ...

***
Кристални капки, като дъжд от Рая,
потекоха по моето лице.
Какъв бе поводът не знаех -
така внезапно се явиха те. ...

Някой ден може би,
живота двама ни с теб, ще раздели!
Може би силно ще боли!
От несбъдването на нашите мечти!
Може би няма да сме същите, като преди! ...

Огънят гори.
Сърцето ме боли.
Поддържам го с дърва.
Съзнанието ми е изпълнено с мъгла.
Огънят изгасна. ...

ВИНАГИ ЩЕ ИМА ИЗГРЕВИ...
Независимо от всичко, винаги ще има изгреви
и любими хора, с които да ги изживеем.
Винаги ще има песни с романтични припеви,
нали в живота си единствено за тях копнеем?! ...

Този път наистина...
Ще впия устни в теб,
ще бъдеш мой, ще бъда твоя,
ще бъдем ничии в небето,
ще бъдем цяло във безброя, ...

ПРИЗНАНИЕ
Жабка Кекерица,
местната певица,
след залез, привечер
солираше в концерт. ...

Топла нощ разстила се на морския пясък...
Небето оглежда се в заспало, кротко море...
Звездите нежно проблясват в тихата вечер
и сякаш поканят ни за любовен дует.
И моята песен пак до теб ще долита, ...

Да е жив народа.
Да живей Bulgaria.
Да е жива чалгата и тя!
Да пишат - правда, истина в държавата.
Станала, шепа кал под свинските крака. ...

Отново за лятото
Настръхвам още от зарана,
щом слънцето се появи..
Не зная накъде да хвана,
че жегата ме умори. ...

И ето ме - сама срещу желанието,
което в мен като вулкан напира,
безсилна да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...
Далече ли съм или твърде близо? ...

Родих се, живях и после смъртта
понесе нагоре незнайна душа.
Какво сътворих? Какво ще остане?
Светът продължава, не ще да престане!
Мисъл след мисъл и все напориста, ...

Сред хората, поетите били същи херувими,
с прозренията за същността ни непонятна,
с патосa в стиха - белега на дух непримирим,
с усет за безсмъртие след битие превратно.
Така изкушените за талантливите редяли ...

ГРЕШНО
Когато идваш, с поглед те следя,
макар че не трябва, макар че е грешно!
Какво ми става? Не мога да се разбера -
държанието ми е глупаво, детско и смешно! ...

Мисля за теб...,
когато заспивам;
мисля за теб,
когато аз дишам!
Дишайки, ...

Лежа си един ден на дивана и чета книга – „Особени сезони“ на Стивън Кинг.
По някое време си викам „Абе, защо не взема да стана писател?“
Сетих се за един образ от близкото минало, който след задълбочено слушане на King Dimond, достигнал до заключението, че щом Ким може да пее и свири на цигулка, зн ...

Поета е самотен фар в нощта.
Той свети за отвъдните планети.
Засажда думите си под пръстта,
но словото му стига боговете.
Край него кучета надават вой. ...

Бандата
вулгарен роман - пета част
Беше минал повече от половин час в шеги, закачки и въпроси свързани с живота им през времето, когато не се бяха виждали. Радо живо се интересуваше от подробностите и питаше всеки дали има нужда от някаква помощ. Подробно разпита Траян за синът му, на който беше кръ ...

На Светла - за светлината
Винаги ще има светлина
и дори когато дебне мракът,
в тягостна, мъртвешка тъмнина,
малката звезда ще те очаква. ...

Идея и заглавие от „Малка песен” Хр. Кидиков
Ще сме щастливи… Ако можем
във птици днес да се превърнем.
Да си сменим за малко кожата
и радостта си да прегърнем. ...

Беше…
Беше като филм, но всъщност истинско,
накара ме да треперя, спря ми дъха,
беше една реална малка приказка,
написана далеч през девет планини в една… ...

Когато поискаш
Когато поискаш, при мене поспри се,
на чашка кафе и дума с любов.
В сладък спомен с обич носи ме,
с усмивка денят ще срещаме нов. ...

Благодаря на всички, които ме забравиха.
Аз не искам никому да преча.
Благодаря на тези, които задраскаха
името ми с маркер от страниците на дните си.
Няма за какво да съжалявам. ...

Най-ценното
Имало едно време един принц. Той бил много тъжен, защото неспирно търсел най-ценното в живота, но все не успявал да го намери.
- Намерете ми най-ценното и ми го донесете! – заповядал принцът на своите велможи.
Не след дълго велможите се завърнали в кралството. Те донесли със себе си няко ...

ОТГОВОРНА И НЕУМОЛИМА РАБОТА
Работата ми като спасител е много отговорна и неумолима. Отговорен съм за всичко, което се случва и на плажа, и в морето. Ако някой се напие на плажа, току-виж влязъл в морето пиян, още преди да е изтрезнял, за да се напие пак. Затова се погрижвам да го наблюдавам с бино ...

Брулена душа
Дъх на здравец. Вечна самота.
Камбанен звън отеква.
Хълм от жълти маргарити.
Повяхнала съдба. ...

Смъртта навярно нощем ме смалява
Смъртта навярно нощем ме смалява,
на дневна светлина не мерим ръст.
Просветне ли, дори не остарявам,
в усмивката забравям своя кръст. ...

Бераз живееше от деветстотин години, но досега не беше чувал някой да иска да убие съседа си заради мушкато.
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...

Добро момче
Той беше добро момче. Поздравяваше,
на възрастни отстъпваше място в трамвая,
на майки с детски колички помагаше,
въобще – перфектният, възпитан познайник. ...

Вятър и шифър
Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина. ...