МОЕ ЛЯТО
Мое лято, отново дойде!
Аз те чаках, спасил топлината
във едно непорасло дете
и представа за вятър в платната. ...

Припомнù ми защо те обичах!
Да не забравя – пак ми припомни!
Нощта, с която се обличах,
и утрото, което ми вмени...
Аз нямах светлина, бях тъмна – ...

Допамин
Тиктака времето, изсечено
в зъбчати механизми.
Секунди, още необлечени,
усмихват се и се изнизват. ...

- Няма дявол, по дяволите! Няма! Никога не е имало и не ще има.. Запомни от мен и си го набий в невежата тиква. За 40 години съм разбрал, че няма дявол! Н-Я-М-А! Всъщност има! Майка ти! Майка ти е жив дявол и който го отрича, съм готов да му смачкам мутрата, да я изсуша и да я закача на стената. Огл ...

ТВОРЕЦЪТ
Творецът седеше на престола
и размишляваше.
/Писма от Земята – Марк Твен/
Творецът ми даде душа, ...

Вече цяла седмица моята приятелка леля Мита не се е мяркала пред очите ми.Тоя факт ме сащиса и ме хвърли в тревожно недоумение. Бях решила вече да я търся отчаяно първо у дома й, а после-навсякъде другаде когато тая сутрин някой зазвъня отдолу на входа като на пожар. Едва успях на домофона да разпоз ...

Как искам мислите ти да уловя,
като с паяжина нежна пеперуда,
или като хищник жертвата в нощта.
Как искам чувствата ти да усетя,
като след топъл летен дъжд - дъга, ...

стихът едничък
левитира и храна
е на всемира

Понякога си път във моя ден.
Понякога си пейка за отмора.
Понякога си песенен рефрен -
една усмивка сред море от хора.
Понякога те търся като свещ - ...

Познавах аз един заварчик бледен.
Невежеството не му беше цел.
Ала притиснат от заварките поредни
в безумието стана доста смел.
Не му и пукаше, че всеки ще го жали. ...

Болка
Съмняват се
когато се разсъмват в теб
и сред съмненията си залязват
Събират с труд и пот ...

Когато влезеш в Катедрала...
Когато влезеш в катедрала
и спреш до чудотворни мощи,
за малко помисли тогава
(преди да се прекръстиш още!) ...

***
Тъжна радост любов невъзможна краси.
Нима любов е двама да са разделени?
Път страшен пропаст между тях зарича,
знаейки, че на гибел ги обрича. ...

ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Здравей, приятелю!
Пиша ти това писмо да поискване, защото не знам къде си. Ти замина в чужбина да търсиш по-добър живот. Така и не се обади. Дано си се устроил и изучил децата си. Те говорят ли още български? Не знам в каква къща живееш и каква кола караш. Не знам дали още помниш ...

Условието да обичаш е да си бил обичан. Някога там или винаги....
Единственото което умееше беше да обича. Не с онази опустошаващата любов не и с тази като тих топъл дъждец. Любовта и беше топла, даже гореща но не изпепеляваща. Не изискваше от теб да гориш като факла и не търсеше отговор на любовта ...

"Здравей! Как си? Ох, извини ме! Инерция. Може би трябваше да попитам, къде си? С кого си? Аз... такова, не че не знам, ама не съм сигурен. Чул съм, че има такива места, за които приживе човек няма как да знае. И все пак... то какво ли не говорят хората. Само дай повод и виж после какво става. Измис ...

СВАТОВНИЦА
Ще речете, „какво е туй допотопно заглавие, какви са тези архаизми” и ще сте прави, щото в ерата на „Фейсбук”, „Туйтър”, „Линкед-ин” и хилядите сайтове за запознанства, да реши да се ползва от сватовница, може само една такава скромна и благонравна женица, като моята комшийка, Тошка.
„Доб ...

С ТЕБ
Със леки стъпки, бавно, безпогрешно,
усмивка внесе в моя тъжен ден,
не обеща, че ще ни бъде лесно,
но каза ми, че винаги ще си до мен! ...

.... Завръщане
/... към Мрака/
Зад себе си крих се - зад Кръста дори.
И цялата свих се – таралеж без бодли
С мъглите завих се, но зъзнех – уви! ...

Ден обикновен
Слънчо блесва с нежен взор
от небесния простор
и събужда в утринта
всичко живо по света. ...

Лунни коси
във водата плуват.
На близката скала
гларус пропърхва с крила.
Плискане тихо се чува – ...

Знам - някога ще си отиде
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък ...

Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт. ...

П О П И Й Т Е М ЪД Р О С Т ТА
Ако може някой в сърцето да чете –
болката да грабне, утеха да даде –
вие ме срежете – даже да боли,
утехата ще дойде, сигурно, нали? ...

НОВИЯТ
Изсипа се в кабинета ми като скъсан чувал със сол – бяла риза, бял панталон, бяло лице, бяла лятна шапка. Дебел, потен, заоблен, кръгъл и завършен човек. Всичко в него бе оформено така, че като го погледнеш на едно място, само след миг погледът ти се хлъзва и пак стига на същото място: човек- ...

Зад огънатата под тежестта на бръшляна ограда и клоните на завладелите малкото дворче дървета и храсталак, се криеше къщата. Човек трябваше да мине през цяла гора от подивели дървета и избуял къпинак, за да стигне до нея. Беше голяма, но гората пред нея почти скриваше сивата фасада и увисналата, на ...

Във късния следобед днес
след кратък дъжд във лятна жега,
две дъги обгърнаха небето
в обятия от светлина и нежност.
Казват, видиш ли след дъжд дъга ...

Скицирам небето.
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Моливът ми - точен.
С боите рискувам, ...

Едва ли!
Едва ли в края сладък вкус
ще съживи животът странен!....
За нас не сътворен е лукс,
в живота ни не беше канен. ...

Искам да бъда щастлив
Искам да бъда щастлив!
Искам да грее усмивка
на лицето ми, жива!
Ей, така! Без причина! ...

Горещници
Привечер е... Най-хубавото време.
Наоколо е селска тишина.
Опита лятото душата ми да вземе,
но аз съм пак на древната земя! ...

Стоях и гледах този безкрай,
пияна с ръце в джобовете.
Душата се рееше към фалшивия Рай,
а Раят за мен бе отровата!
Усещах как мисълта ми летеше ...

Свещта догаря, пламъкът изгасва,
сърцата търсят в него любовта.
Кому са нужни толкова богатства?
Едни на сухо. Други в калта.
Свещта догаря, пътят ни показва, ...