Да вярвам в други светове
е Важно,
все едно да Дишам,
да знам, че имам
още време - ...

Страх ме е, че тъй ще си отида –
недоучила, недовидяла,
непростила подлост и обида,
уж живяла, а недоразбрала
Главното, Прекрасното и Вечно, ...

Накрая осъзнах в какъв свят живея - в свят на насилие и жестокост. Когато човешкият живот се сведе до инстинкт за оцеляване, за никаква духовност не можем и да мислим, за никаква красота и идеали.
И ако някой реши да ми доказва, че виждам насилие и жестокост, защото те били в мен, ще му заявя, че съ ...

Плющи порой от празни думи,
пропаст е огромна помежду ни
в очите празни не блестят лъчи,...
две мъртви и студени сме души.
В нощта с тихо сбогом ме прокле, ...

Да бъдеш силна трябва! Не се предавай ти!
Недей да бъдеш слаба, духа си привдигни!
Тез думи колко пъти сме чували отвред.
Безплатните съвети са ни специалитет!
Ала душа сломена, жадуваща любов, ...

О, Боже, светът е станал черен..
и човешките мечти са във вериги,
а слънцето не свети денем,
тъмно е в душите на мнозина.
Виж, животът вече е изчезнал.. ...

Светлината си намери дом.
С много въздух,
много синева.
И една камина
с греещ огън, ...

- И сега какво? - попита тя с насълзени очи.
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше к ...

Ела отново, появи се пак за малко и изчезни
Изпий всичко от мен както само ти можеш
Обещай ми всичко и ме накарай да повярвам
Остави ми надеждите с които да живея
Дай ми тъмния си поглед който само ти имаш ...

Господи!
Ще ме вземеш ти и мене,
като гост във твоя свят,
дето няма и горене,
дето всичкото е в цвят. ...

/ сонет/
Аз чаткам празната машина...
От пръстите си смуча аз!
И злото искам аз да срина!
Във пот облян съм в този час. ...

На любовта на живота ми
В съня ми идваш, нежно пак ме галиш
с усмивка тихо ми шептиш -
"Ще бъда с теб, нима забрави? -
"Но още мъничко ще потърпиш!" ...

ГОСПОДИ, КАЖИ МИ
Тука ли си, Боже Всемогъщи?
Чуваш ли молитвите ми Ти?
Тъжна е самотната ми къща –
там огнище свидно не пламти. ...

"Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!"
Христо Фотев
Колко е хубаво в есента на възрастта, ...

8
Пропитилисти
Вървя по стара улица, покрита цялата със кал и локви,
и чувствам как паветата крещят под мойта тежина.
Тежа, тежи душата ми ранена, ...

Прекрасна е тя, Любовта,
Когато грее в две сърца,
А колко болка причинява,
Щом несподелена тя остава...
******* ...

Удивих се, от себе си се удивих...
Защото плаках със сълзи горчиви,
защото истински сълзи пролях -
за нашите тегоби живи...
Удивих се, защото си простих? ...

Златните нарциси
Уилям Уърдсуърд
Облак – самотен скитник бях,
реех над хълми и долини
и изведнъж ги видях – ...

Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.

Рожбице бащина, обич най-свидна,
радост в сърцето му, първа.
Толкова рано детенце замина...
Черната смърт те прегърна.
Облакът тъмен в дома ни надвисна. ...

Той чу.
Чу как капе.
Със безшумното стичане на снега.
Самотата в мен чу да капе,
в пустота да отеква. ...

Небесен знак
Поле със ръж – зелена песен.
Дърво на път, а пътят цветен.
Ръми дъждец – божествен ритъм.
Вали и в мен, и губя смисъл. ...

За жената все
е малко - кой каквото
и да сътвори...

"Благодаря ти за тишината. Това трябваше отдавна да се случи."
И аз благодаря за тишината!
(До този миг, когато наруши я.)
Благодаря ти също за тъгата,
която връхлетя като стихия. ...

ПОД ЕДНО НЕБЕ
Стени високи, къщи като замък,
извадени от лъскав каталог!
Сърца студени, сякаш тежък камък!
Един живот, поставен за залог! ...

Обичал ли си някога толкова силно,
Че да чувстваш как ще се пръсне всеки твой атом от любов,
Да имаш нуждата да чуеш нечие сърце как бие,
Да виждаш очите, за които копнееш във всяка една секунда?
Изпитвал ли си някога нещо толкова чисто, ...

И отново! Отново лъжа...
И, разбира се, отново невинна.
" Невинността" ти ме захвърля в калта.
А аз те обичам. И си ми толкова свидна!
Гасиш бавно слънцето в мойта душа. ...

"така завършва всеки дъжд:
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж, ...