Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
По едно и също време
в нашто село пристигнал човек
със торбичка на гръб, пълна с... бреме
и с проблеми от предния век.
Неподвластен на никакво его, ...
Полет
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...
Сянката - глава 14
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...
Лов
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...
Аз и Златната рибка...
(опит за приказка)
Ако в рибарската ми мрежа
се хване златна рибка
и със човешки глас ми каже ...
Съвременно
в ъгъла приведено днес слънцето ридае,
на мода е сега прожекторната канонада,
а за изконната светлина всеки нехае.
Душите ни искрят прожекторно-стъклено, ...
Премълчани въздишки
и самодивски изгнания в мен провокираш.
Любиш ума ми... докато се съмне,
а после сам врата вместо покрив избираш.
В мрака криеш целувки токсични, ...
Пепелници и вази
RemaTe
Днес за медалите
всеки се бори,
горчив е плодът ...
Приказка за бабата и внучката
която била болна и слаба...
И не ù стигали парите за хляба...
Веднъж нейната Червена шапчица
отишла при своята бабчица, ...
Снежният капан и ние
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...
Те са по-истинското ни АЗ
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...
Междучасие
Улицата, на която
вечер си играеше с децата.
Аз съм викането за вечеря,
и сервираната охладена диня, ...
Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
Очи с цвят на кафе
действаха ми добре.
Като кафето сутрин, което те събужда,
погледът му умееше да ме възбужда.
Очите му с цвят на кафе, ...
Небетата на Гергана
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...