В сладката си тишина сега спокойно се отпускам,
чувствам удари на моето сърце.
В душевното пространство ще препускам,
измил от злоба моето лице.
В сладката си тишина порасналото детство, ...

Когато си сам, всички те обичат.
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...

МЕЧТИ
Il est important de rendre quelqu’un heureux,
et c’est important de commencer par soi-même.
(sagesse inconnu)
Важно е да направиш някого щастлив, ...

Пролет, лято, есен, зима
през годината ги има.
Пролет мила, животворна,
ние обичаме те много.
Лято топло и прекрасно, ...

-Трябва да легне като сърце на дланта ти – тихо ми обясняваше баба. – Да усетиш неговата сила и топлина. Вече си голямо момиче – трябва да имаш свой камък за баня.
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...

На трийсети октомври
страната на смъртта отваря двери.
В тунела между двата свята
потеглят мъртвите към нас.
С протегнати напред ръце ...

Търговец на дупки
в дупка се спъна
и, падайки в нея
надолу с глава,
се сети, че дупката ...

Подтисната, сред камъните сиви,
душата тука свила е гнездо,
а мислите ми – птички жълтогриви,
са зейнали въпроси: Как? Защо?
Нима възможно е през вековете ...

В свободна държава живеем, но колко ли свободни сме ние?
Щом хората тук не за труд си плащат, а за име.
Валутата ни се прекръсти на "подкуп", за да е уж по-лесно на всички.
Гербът ни показва горд лъв, но ние защо живеем като мишки?
С материалисти забогатели от крадени пари се напълни нашата държава. ...

Юбилей
Пиянска песен вечер в зиг-заг носи,
а утро в локва грим размазан бърше,
повтарящи до втръсване въпроса
дали на петдесет живoтът свършва ...

Вечност с Гуиневир
Колко е тъжно и тичащо
чувството за вина,
чуждо и неприличащо,
че аз съм сторил злина. ...

Щом вече политиците си бием,
щом вече сме достигнали до тук
да изберем такива само ние,
които да изпращаме с юмрук.
Лицето на България е в синки. ...

Нощите, дългите,
те ми станаха враг.
В тях умувам, будувам,
че пак ще се върнеш.
И дори да зная, че няма как, ...

Предчувствам, знам, ще дойдеш да ме видиш.
Балоните на тишината ще се пълнят
единствено и само с твоето име.
Светът ще кротне някак примирено
и само тротоарите ще мърдат ...

Светът е вече село
Светът е вече едно село.
Светът е само Интернет.
И мога да ви кажа смело...
така ще е и занапред... ...

по равното поле между кръвонасяданията
за да не стихнат по долу мъртвия си център
вред студените паузи на последните отчаяни ребра
без притоците на клавишния морзов такт
пребродили всеки миг на цялост в градините ...

Да помним народните будители -
туй са на отечеството спасители!
Нека всяко сърце да е готово
да чуе тяхното мъдро слово!
Пак да се събудим - нека, ...

Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно, ...

От зимен сън пробудих се внезапно,
огледах се... смразяваща картина,
живота бях проспала безвъзвратно,
събудих се и сляпа, и ранима.
Събудих се... огледах се, открих се, ...

От небето синьо ще откъсна
две парчета за очите ти.
От луната жълта ще откъсна
пак парче, но за косата ти.
От тополата ще взема клонче ...

Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулсът
и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце. ...

Календар
Изтичат дните, пясъчен часовник,
времето затворено в тях мълчи,
а аз вървя след тях несретен и бездомен,
от моите стъпки няма и следи. ...

Картина в тежка, плътна рамка,
с хиляди отенъци във нея
използва красотата за примамка,
в слепота и вяра безумецът я следва.
А той, във плен на слепотата, ...

"Обичам те..." - нашепвах аз.
"Обичам те..." - мълвеше ти.
"Обичам те!" - О, неразумна страст,
нима в любов превърнахме те ний?!
Нима в очите светлите звезди, ...

Есенен етюд...№ 4
Ден прекрасен!... Просто есенен!...
... И тихо е като във храм...
Небето- синьо... И понесени
от вятър облаците там... ...

МОЯТА ЛЮБИМА
Мокри улици, жълти листа
и дървета, достойни за четка.
Есента е красива, но тя
ми прилича на стара кокетка, ...

Божи дар - откраднати минути.
Обагрени със искреност слова.
За извора бленуваща кошута
отпиваща жадувана вода.
Вдишан миг - изпълнен със омая. ...

В парка
Става хладно, навън е есен.
Разхождам се в парка,
но няма я птичата песен.
Дърветата са обагрени в цветове различни. ...

Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи. ...

Границите падат,
рамките са в умовете.
Шареният свят мост към космоса изплете.
Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,
лайкове стотици. ...

Навярно неверен е тонът
и Тъгата свири фалшиво
с дебелите пръсти на Болката.
Навярно Страхът си отива.
Разписано е всичко Писано, ...

Когато животът се пръсне
на хиляди дребни монети...
Когато Душата се скъса
по дългия път към Небето...
Когато в очите ми светят ...

Смолянска зима
Елички и борове, всички
нагиздени с бели дантели.
Шишарки, зелени иглички
клони нежни са попривели. ...

Денят започна някак непонятно,
по-светъл, по-различен от преди.
Часовникът мълчеше непохватен.
Заспали бяха двете му стрелки.
Не може в седем слънцето да грее, ...

Вървим двамата с теб, ръка за ръка,
и търсим още и още прегръдки,
както намерихме душата си с целувки,
намерихме и себе си, пътя си, едната посока...!!!
03.09.2015 ...