Като пустинна роза аз съм сам
Сам сред нищото
Никому ненужен никому неважен
Боря се за капчица вода
Вода прокапала от любящо сърце ...

Това е едно парче,което написах за един мой приятел блусар.В интрото има фрагменти от негови песни,така,че ще се сетите кой е той. :)
Музика,текст,аранжимент - Никодим
Соло китара,хармоника - Краси Табаков
Ударни -Емил Тасев
бек вокали -Владилена Василева ...

Едно от първите ми произведения.

Самият бог ехидно ми се смее:
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,
защото с троицата се изгаври.
Така е, знам и сигурно му вярвам. ...

Вечер до Хеопсовата пирамида
Дочакала до Залезът и в него,
в космичната безкрайна нищета,
превита от разтапящата жега-
Пустинята се влачи към нощта... ...

НОВ ЧОВЕК
От утре ще съм вече нов човек.
Ще се откажа от вредните навици.
Замислям го още от предния век.
Не понасям ироничните намеци. ...

Wastelands
Uh!
This is war with no weapons,
Marchin with no steppin,
Murder with no killin, ...

Къде сме ний
Пак поглеждаш ти към тях,
търсиш своя звезден прах,
колко много са, нали?...
Можеш ли ги преброи?... ...

I want to tell you, that I want you,
I want to tell you, that I miss you,
I want to tell you, I wish you we're here,
I want to tell you, that I want you near.
I want to tell you, that I love you, ...

„Надежда - други златни рибки няма.“
В. Чернев
Скъпи мой, тъй добър и далечен,
плаче дъжд и е тъмно навън...
Само вятърът в тъжната вечер ...

Вървя сама и бавно под дъжда,
студени капки галят ми лицето
навън отново спуска се нощта
и тъмнина обвива пак сърцето.
Спокойно е, и тъмно... красота! ...

Просъница
В един и същи сън
сънувахме, до изнемога:
дълга, честта, страстта,
копнежите по Дявола и Бога. ...

Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред, ...

Бе Красиво
Виждаш го да расте тъй диво,
цвете така мило и красиво.
Откъсваш го да е във ваза изгнило,
хвърляш го огорчен, че е загинало. ...

Чувствам се като престъпник,
крадейки от спокойното му спящо лице.
Успявам да докопам отражението му,
заспалите му очи ме карат да се усмихна
и макар и аз още да спя ...

Говори ми!
Разбий тези стени -
помежду ни -
отдавна са глухи за вопли.
Ден след ден нокът ги чопли - ...

Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани
във чудото, наречено Живот, ...

На всеки Човек.
И ако мракът лепкав ширне се в очите,
и цветовете ярки рязко се разплискат,
тогава даже в слепота да си приклещен,
ще виждаш повече, отколкото си мислел. ...

Прекрасна непозната,
Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стег ...

Всеки понеделник
чакам петъка да дойде,
а всеки петък
моля се да няма понеделник.
Така изтича между пръстите ...

Защо са тези низки страсти?
Нима душите ви са по-корави и от камък?
Невъзвращенци, там си останете
и на богатствата се насладете.
А талашитеният й ковчег - ...

Зимата идва и си отива,
щъркелите се връщат и си отиват,
приятели се срещат и си отиват,
но болката не ще.
Какво ли не направих, ...

Тъжни хайкута
Земята плаче.
Никого няма си тя.
Тъжна картина.
*** ...

Тъжно е майка заплакала...
За своят род и родина.
Че всички в нея род
добили...
Но от рода си от майка си, ...

Самотната китара
Виси китара на стената
самотна, прашасала, тъжи.
Струните изяла е ръждата,
а споменът в нея спи. ...

Тази вечер ще си легна рано.
Нямам бира. Нямам и мерак.
В портфейла ми е пусто, празно.
Купих ти рекламен, нов матрак.
Аз ще легна тихо на дивана. ...

Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.
В уестърн ли съм или в моят град? ...

Ще попиташ ли
Ще попиташ ли тихо сърцето си
Ще остане ли с мене до края,
Онзи край откъдето започва безкрая
И Вселената с радост целува душата. ...

Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци, ...

"Душа болит, а сердце плачет..."
се лее тъжно песента.
Изгубена, като сираче,
заплака моята душа.
Опитах нежно да я сгуша ...

Хей, море, здравей
Хей, море, здравей
кажи,
ти помниш ли
тез влюбени очи ...

Лед в очите,
компютър в главата,
камък в гърдите -
Това е цената,
която плаща ...

Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само ...

Самота - онова тъжно нещо
от което не можеш да спиш,
когато обич недоказуемо гореща
да мъждука в душа приютиш...
тя е твоята недосегаема тайна, ...

Безразсъдство
Днес със теб
сме само двама...
Почакайте за миг,
завистници лукави!... ...