Отново тръгнах си в дъжда -
ти даже за миг не ме спря.
За миг не протегна ръка
в прегръдките си не ме задържа...
А исках да извикаш "Спри"! ...

Симона ги погледна, след което рязко се отдръпна от мъртвеца, погледна ръцете си, които бяха изцапани с кръв, избърса ги от бялата си блуза, по която останаха червени петна. Очите й се втренчиха в Тони, опитваше се да запази самообладание, но Мария я изнервяше още повече, затова реши, че е време да ...

Това е разказ, който цели размисъл и провокация. Разказ за сблъсък на поколения и ценности, за моментите когато просто трябва да замълчим и да приемем различната гледна точка...
(Не ме бива много с "перото" и писането ми е само хоби... Това е вторият разказ, който съм писала и ще се радвам на комент ...

Разни мисли за блоковете и специално за последният етаж, които може да са от помощ на някого. Лични мои открития.
1.Блоковете от периода на комунизъма са направени като бомбоубежища.
2.Почти вечни са, с оглед на живота на обитателите им, които сумарно рядко живеят повече от 200 години. Дори да се на ...

Ти... не подозираш...
колко ми е трудно да мълча...
От инат, от болка...
чак до... глупост...
С остри токчета, с обувки черни ...

Падаща звезда
Видях в нощта падаща звезда
и си помислих за мига,
в който ще бъдем всички по-добри
през идващите дни. ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336686
>>>>> Линк към 12 част
13 Част
И вървим така в арабска нишка. Аз напред... следван от две жени. Струва ми се плътно зад мен бе Ная. А като ариагард вървеше кака Надка. Влизаме в пещерата. Съответно аз не спирам да плещя. През моите собствените реп ...

Понякога ми става мъчно,
а друг път ми е все едно,
че в нас кълнеше неотлъчно,
недаващо живот зърно!
Че поривите ни големи, ...

Болка днес тая,
в сърцето си горчива,
обичта си всекиму раздавах,
но от никого аз обич не получих.
Съдбата ми навярно туй е, ...

Прошка
Прости ми, отче, съгреших,
наруших обета си свещен,
в океан на грехове се потопих,
и изплувах омърсен... ...

На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца, ...

На Дъщеря ми
Непримирими светят в мрака
Разбити от илюзии слънца
Една пътека някъде ме чака
Посоката да избера. ...

Аз съм всъщност предишният...
Ти си всъщност предишната...
Само болка, много болка,
струпахме във душите си…
Но и преди те обичах... ...

Не ме е страх,
както казват
"да си хвана пътя".
Не съм от вчера.
И раните ми ...

Намирам себе си във мрака.
Налучквам пътя си в мъгла.
И през къпини, и през драка
изнизвам се, като игла.
И нищо не ме спира вече ...

Кривокрака лъжа -
атака в полумрака.
Потаен враг на прага
слага на кантар душата.
Започват съмнения, ...

Разпади… На тях съм обречена,
да губя всички частици от мен,
нечия, греховна, съблечена,
и сбъркана до съвършенство.
Разпади… Докато намеря идеалния, ...

Седя на балкона на моята стая,
вятърът свири красиви куплети.
Как слънцето само блести и огрява
пасажи от моите минали и топли моменти.
И в миг развълнуван си спомням за всички, ...

Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?
Защо когато мога да се моля ...

Леко стъпките усещам
на тихата дълбока нощ,
тя със залеза рисува
тъмна и красива мощ.
И поглеждам аз душата ...

Трудно е, когато бързо трябва да взимаш решение.
Трудно е, когато се влюбиш в момиче и не знаеш как да и го кажеш!
Трудно е, когато сърцето ти плаче всяка вечер.
Трудно е, когато трябва да заспиваш сам и знаеш, че на сутринта пак ще си самотен!
Трудно е, когато изпитваш чувства които не си мислил, ч ...

Фарът самотен свети в морето
вълните се плискат и тихо нашепват
–Този фар е великан‚ с времето
превърнал се е в старец побелял.
Дали изпитва самота? ...

Една врата се отваря,
след нея друга се затваря,
мислите утихват без следа,
загубени по пътя на забравата.
Стена висока се издига, ...

Любовта любов ли е, когато
е самотна и несподелена?
Всъщност ние просто сме познати –
близки, може би, но отчуждени!
Може ли от спомена за нещо ...

Така безумно аз сега те искам,
мечтая да си с мене, мила моя,
и всеки ден не спирам да те мисля,
когато аз бях твой, а ти бе моя...
Така безумно аз сега те искам ...

Ей ме - тревичката роша с краче,
чак до уши зачервена.
Слушам те, мънкам и крия лице -
хем поласкана, хем пък смутена.
Ей, те и тебе с прическа "врабче", ...

Няма стаите си да проветрявате
на "Цариграско шосе" за повече от ден!
Няма да се излагате -
идва Джон Кери, наший супермен!
Може и да не дишате тогава, ...

Вярвате или не... 15
Je Suis Charlie
Куршумите убиват,
заличават човешките души,
но написано ...

Как искам в друга да се влюбя и тя да носи само щастие в моите дни.
Как искам в друга да се влюбя и да няма повече сълзи!
Как искам в друга да се влюбя и тя да ме обича както другите не успяха.
Как искам някоя до мене да заспива, и да ме утешава всеки път когато плача!
Как искам в друга да се влюбя, ...

- Що е Вайбър? - питам внучето си много младо.
- В Интернет безплатно с мене да говориш, дядо.
- А, разбирам - му намигам закачливо -
значи бър, бър и за щяло, и нещяло сполучливо.

Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...

Наказана
Защо съм тъй безмилостно наказана -
да обичам все студения, дето мен не ме обича,
искам да крещя, чувствам се смазана,
нужен ми е някой, който няма все да ме отрича. ...

Приплъзваш нараненото си тяло
по заскрежената земя
и виждаш мислите си като в огледало,
отрязъци от истина и от лъжа.
Копнееш силно за награда, ...

Рисувал съм те денем като цвете,
като слънцето, което ми блести...
защото аз те виждам и във двете,
във тях живееш и пулсираш ти.
Попадал съм във сънища оплетен ...

Краят настъпва
Смъртта си разпери над мене крилете,
прегръщайки моето грохнало тяло.
Съхна безжизнен и гниещ в полето,
а всичко в очите ми вижда се бяло. ...

Трябва
Трябва да има някой, който да става рано,
да вдига Слънцето и да пладнува с потта си,
някой сам да паркира колата на залеза
и да приспива с всички дертове във съня. ...

Сърцето ми е тъмна стая.
На прага му стоиш, отпред.
Не те е страх от тъмно, зная,
открехни вратата,
не чукай, хайде, влез...! ...

Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата ...

Девет дни код червен е. Девет нощи вали.
По пътеките кални няма даже следи.
Любовта съкрушено мокра рокля свали
и остана пак гола, както беше преди.
Без прическа, без гривни, без вечерния грим, ...

Тик-так. Тик-Так. Часовниковият механизъм в стомаха ми отброява ритмично. Разглобява времето на отрязъци и ги изстрелва към единението на стрелките. Мигове. Събирани оливини по черните брегове на вулканите. Крия ги по джобовете. А те падат ли, падат. И поникват в надежда. В стъклени светове от любов ...