На двора -
олющена вече от времето
черна дъска -
(уволнена?!)...
И шепне ...

КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА
Защо така се отчуждихме?
Не си обичаме Рода.
Един друг си душите скрихме
и тръгнахме за хляб в света... ...

Нека
Не прекрачвай моя дом без обич.
Плътта ми жадна не докосвай с хладна длан.
Топлината ще изтлее в бурите на дните.
А в бурята ще се окажеш сам, ...

Горчиви Бонбони
Тази гордост човешка,
този интелект бе грешка.
Окачваме се на пиедестали,
а рушим земните основи. ...

Гледам
Гледам в
програмата
на детето
ИИ ...

Печалба
Искаш да помагаш,
може и да страдаш,
търсим от живота,
повече изгода... ...

Христос воскресе!
И Воистина е в нас!
Божествената воля слезе
чрез Него и искра пренесе,
надеждата създаде, ...

Затръшна вратата жестоко.
Остави отвън любовта
във тъмното тя да се моли
и шепне. "До тук съм! Сама."
Въпроси, въпроси... горчиви. ...

Аз съм трънче и ето,
боцнал твойта пета,
ти напомням момчето,
опознало света.
С теб да крача е лесно ...

Звездна Любов... 2
Над Бездната, над Хаоса, над Тъмнината
на Космоса и над Селенията Божи
във тази нощ объркана душата
върти се по спирали невъзможни, ...

Тишина
Безчет години търсех тишина,
която мир в душата ми да влее...
И бродих вред по цялата Земя,
във златото на летни слънчогледи. ...

Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак ...

Лунапарк
ReмаТе
... а, животът -
върти ли се върти
във своя вечен кръговрат! ...

Вихри се война в балкана
със секири и с триони,
сеч безспирна там настана,
жертви - хиляди, милиони!
А войската от дървета, ...

не ме обичай
не заслужавам
нито капка
от човешката любов..
от силата ми вехне ...

Живеем спънато, смутено,
с проблемите си безконечни,
с мечтите ниски, до колене,
и вярваме - ще бъдем вечни.
Не чуваме – шептят листата, ...

ОБЕЩАНАТА ПРИКАЗКА
Надежда Павлова /Перличка/
Обич моя, заспивай... Ще бъда твоята приказка...
Ще разказвам за минало, бъдеще, вчера и днес ...
Ето, сълзите спират. Отново съм с теб и съм истинска. ...

Стъмва се вече
Ден като другите – слънце, небе,
лаят на куче – утро дере...
Вятърът шушне – нехайно снове…
Забързани хора – незнайно къде... ...

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли, ...

И ВРЕМЕТО Е ХУБАВО
Вали. И толкова е хубаво…
И облаците…Толкова са черни…
Боли! А времето е хубаво.
Вали… В синхрон с очите ми. ...

Тържествен ден е днес -
Обогатих аз речника ни книжен,
за мене, братя, е страхотна чест -
Очаквам и медал престижен...-
Отдавна всеки с политическа ерекция ...

Вска вечер бушуват
мислите в мене...
Вълнуват ме,
завихрят се,
изгарят ме... ...

Кое е най - добрато
Предприятията ги закриха.
Към мене няма интерес.
Годините за пенсия увеличиха,
а тялото ми влезе в регрес. ...

ПГСС - ЕТАЛОН ЗА СЪВРЕМЕННО, МОДЕРНО И РАЗВИТО ЕВРОПЕЙСКО УЧИЛИЩЕ
ИНТЕРВЮ С Г-ЖА ТАНЯ ТОТЕВА, ДИРЕКТОР НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ГИМНАЗИЯ ПО СЕЛСКО СТОПАНСТВО ЧИРПАН
Уважаеми читатели, никога не съм крил своето възхищение от това, което прави Професионалната гимназия по селско стопанство в Чирпан. С течени ...

Сълзите се стичат по лицето ми
Изгарят всичко по пътя си
Унищожават всичко
За да стигнат до целта си – сърцето
Да изгорят малкото останали ми сили ...

"Тази свещ е Негова"
Разбрах, че молитвата далеч пътува,
понякога се посреща, друг път не се ръкува.
Прозрях, че сълзите на една крачка напред стигат,
но постепенно и в дълбоката локва изстиват. ...

Няма такава книга, от която човек
да не може да научи нещо.
Гьоте
Да напишеш разказ - иска се усилие.
Но да разкажеш в разказа ...

Посветено на Сестра Ми
Изгаря надълбоко в дълбините на душата.
Белези без рани, думи, които никога няма
да опознаеш и прегръдките ти без наслада.
Чуваш всяка моя дума, но не разбираш ...

Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!
Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на ...

Мигом зърнах те едва
и потрепнах колебливо;
шепнешком запратих ти мълва-
от днес без теб ще ми е криво.