Как се вмъкна ти при мене?
Кой те пусна? Кой? От колко време?
Ама че неприятен спътник си в живота!
Как само шеташ из главата ми с охота.
Само две очи си имам. Само две! ...

... Добре съм. Нищя въжето
и си разплитам примката,
дето сама си нанизах.
Но ми е трудно с възлите.
(Възел се връзва от нишките, ...

Ти не го познаваш. Той е герой!
Вярно, не ходи с препасана сабя…
Сигурно даже, не носи на бой,
и вместо да удря, знае да бяга.
Няма обноски на рицарски мъж, ...

Подари ми статуетка
на красиво, нежно момиче,
небето осеяно с хиляди звезди
и мигове изпълнени с мечти.
Приюти ме нежно и мило ...

Мъглите танцуват, разкъсвайки ризи,
леко ласкаят, прегръщат морето.
А гони ги смело, разпръсва ги бризът,
прашинка ревност заключил в сърцето.
В окото на чайка усмивка се ражда, ...

ОТЧАЯН ХОД
Вятър щур -
маскиран в нежно синьо,
хлапашки-дръзновено
ме докосва. ...

рисуваш ме -
душа накъсана
на тънки ленти...
а четката кърви
и сплита уморените ни вени ...

Накъсах люляци от твоя смях…
и крача със букета в тишината.
Едва ли женското във теб разбрах -
утробата на слънчевото лято.
Едва ли осъзнах, че ти си цвят… ...

КАКВО Е ЖЕНАТА
( Посветено на всички жени и майки )
Какво е жената, ако не чудо,
докоснала нежната струна
на твоята пазена тайна, ...

Моята среща с Пейо Яворов
Застинали в студената стая, седнали един срещу друг – си говорим двама, но не издаваме и звук. Свещта очертаваше острия профил, а безжизнените очи проникваха някъде дълбоко в душите ни. Две души – едната млада, а другата стара, сякаш отразени една в друга, родени една за др ...

Не съм се променил.
Но в мене тишината
не дава ми покой.
Да бъда ли и аз човек,
незрим? ...

Двамата вървяха бавно през саваната. А трябваше да бързат, защото време нямаше – племето чакаше да разбере дари Голямата река е преляла и е наводнила низината, създавайки условия за поникване на ядливи растения. Но те не можеха да ускорят крачка по простата причина, че не им стигаха силите – не бяха ...

Отговори ми, скъпа, с какво е повече от мен?
Нима той ще те пази и обича както мога аз....
Не бъди сляпа, той иска само да се възползва от теб,
а аз те обичам, така както никой не те е обичал до сега!
Да ти бъда приятел ме убива, но да ти го обясня ...

М О Л Я Т Е С П А С И М Е
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен.
И вълната, тази що към мене плисна,
знам - ще е за нея сетният и ден. ...

Измислям си причини
да живея,
че е монотонно сиво,
когато годините
веч мъждеят... ...

Някъде там, в покрайнините на Стара планина, покрай долината на река Камчия се бе сгушило едно малко селце. Селото, в което бе преминала по-голямата част от живота на дядо Николай, на когото всички казваха дядо Кольo.
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от ...

В олтара на душата ми гореща
като икона се появи пред мен
и за духче нещо ми прошепна,
не чух добре, но от този ден
все за шепота ù тих жадувам ...

СЪВРЕМЕННИЯТ КАЗАНОВА
Той няма да ви прави серенада под балкона
и тайно през прозореца не ще прескача,
защото рожба е свойто време и е склонен
във фейса у дома да включи той брояча! ...

Летен вятър
Летен вятър съм, леко се нося
и разрошвам с милувки тревата,
гоня твойте къдрици игриво,
вдигам малко перце от земята. ...

Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви, ...

Опитвам се да ходя с Теб, мой Боже.
Направя крачка, после сбъркам две.
Но щом животът ми на карта е заложен,
Ти вдъхваш сила в моето сърце!
Познах Те и обикнах Те веднага. ...

"Всички са еднакви",
казват те,
но не е така, отричам.
Всеки различно наранява
моето сърце. ...

Хъбъл
Продавач на фалшиви надежди,
оплаквач на умрели мечти,
все по-често оттатък поглеждам,
там където съм стигнал почти. ...

Дължа любов на малката тревичка.
Тя пръстите ми гали без да чака
да я прегръщам, да споделям всичко,
а просто... тихо съществува в мрака.
Дължа любов на слънцето, което ...

Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание, ...

За теб бях навик,
коте мъркащо
в краката ти,
с което
не е лесно ...

(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...

Тя държеше да е винаги твърд.
И по възможност, леко забелен.
Притискаше го до своята гръд.
За деня беше пети. Пореден.
Приятели я съветваха: на ден само един. ...

Ще забравя за теб! Знам, ще мога! След време.
Ще изтлее тъгата в очите ми,
ще се срещнем навярно, аз през теб ще погледна
и ще бъда онази, щастливата.
Ще отмине по пътя тази пареща нежност. ...

НАПРАЗНО
Все залагам на твоите думи.
На онези, които с бодли
кърпят всяка лъжа помежду ни
и съшиват със бели конци ...

МОКРО
Спорът заплашваше да наруши обичайното спречкване между двамата стари приятели – две древни годзили на мисълта, обречени да бъдат заедно до края на Времето. Единият беше брадясал, на около шейсет, с много бръчки, които го правеха грозен като сушена кайсия или като повехнала смокиня, лявата му ...

След бурята
От небето черна стихия
връхлетя като хала земята.
Със светкавици - огън гория,
с гръмове онеми планината. ...

Не се страхувайте от самотата
не е най-страшното на този свят.
По-страшно е да бъдеш сам сред много хора,
по-чужд от незаконен емигрант.
Не се плашете, не бягайте от нея, ...

Войни
(семейни битки в рутината -1)
/в спазване на обещанието за малко отдих от "черния мрак" - към "сивия" :)/
– Ех, каква ми мацка беше –
‘се пред огледалото стоеше.. ...

В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.
В една борба със секундарника, ...

думите
които премълчах
ширят се из моето съзнание
и дано поне една от тях
те докосне мислено ...

Озвучават нощта страстни стонове
и пулсира във нея любов.
Тук е място на сбъднати блянове,
гравирани в лунен обков...
Малки феи - светулки летят ...

Пътувах в снежна виелица. Прибирах се у дома. Домът ми, където никой не ме чакаше. Само цветята, които бях оставила преди време в пълен съд с вода. А преди месеци в този дом имаше толкова гласове, изричаха се толкова мечти, имаше понякога и сълзи, но бяха някак пo-леки, защото имаше рамене, с които ...