Човек дава всичко от себе си за реализирането на своите мисли, но те сами по себе си достатъчни ли са за конкретни действия при осъществяването на една или друга идея? Не е ли разумът този, който тласка , който диктува и подпомага вземането на решения и като правило, съобразени с мисълта за утрешния ...

Cut my wings before I'm high
Are you my Daedalus?
We're not mature enough to fly.
I'm not your Icarus.
I'd rather be the liver ...

Ръкопашен бой
на клетки
в застой.
Борят се,
в епруветка, ...

Нощем в сънища летя,
потъвам в необятна прелест,
как усещам, че е Тя,
гледам я в очите нежни.
В миг протягам ù ръка ...

ДАНО
ТЪРСИШ онзи мирис в зноен зрак -
дъх на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти съм пак хлапак,
но не преставам да желая теб. ...

Когато ни е хубаво с някой, знаем, че го обичаме.
Когато ни е тъжно с някой, разбираме колко точно...
Живея като в унес. Ден за ден,
трасирайки в ненужното пътеки.
Душата ми е бродница навеки ...

Почти ноември е. Без ден,
а в косите ми оплитат се надежди.
Залезът потъва вдън изпепелен,
тъче го малката Луна във прежди.
Всяка капка лъч е преходна, ...

ОРИСИЯ
Кой от гдето е минавал
все със нас се е сношавал...
НОВАТА ГЕНЕРАЦИЯ
Във времето на българската демокрация ...

Мъжът вече е от друга закваска
Работи здраво да си плаща колата маска
Сигурно вече проклина тоя ден
Дето като мъж е бил роден
Загледан в огледалото с новата дръзка ...

Марийка Събева
Нова година – нов късмет
Казват: „Нова година – нов късмет“.
Тъй казва народът и се надява
на ново начало, на крачка напред ...

Към колекцията си ме прибави,
колекцията от минали емоции.
Сложи ли ме? О, даже ме сравни?!
Ще кажеш ли какво ти се получи?
Май от всичките изпъквам аз, ...

Към тебе протягам свойта ръка,
не виждаш ли, чакам те вече,
побързай, не свеждай глава,
не поглеждай назаде, човече.
Ще затъваме пътьом в калта, ...

Това може да е статия, есе или стих, всеки да си го чете, както си реши.
"Величието на човека е в глупостта. Величието на глупостта е в човека"
Значи великият човек е глупак?
Невинността е в пълната безпомощност. Значи пияният като мотика съсед Свинаров е невинен? Веднъж го видях трезвен и го попита ...

Завистници прекрасни,
дребнодушковци ужасни,
пълзите като диви кобри
пълни с рафинирана отрова,
искате за вашата уста ...

Целуната от бога се родих
желана, нежелана и добра.
Обичах с ветровете да се скитам
да търся калинки във трева.
Заблеяна по облаците и листата ...

Докато си меря думите
и им режа езиците
пелинова отвара капе
в дълбокото на зениците.
Сянката ми хуква - ...

Терзанията на един неприлежен предколеден длъжник.
(Коледен букет от шарени измишльотини опакован в целофан от истина)
Имам си една позната от Варна. Запознахме се в общината в Силистра. Аз иначе съм от Свищов. Ама баба ми е от Силистра. Там имаме няколко наследствени имота. Бях я загазил с едни неп ...

Дамата с кученцето мина,
тя от любовта ни само взима,
сърцата ни по нея се разтапят,
очите ни по нея капят.
Дамата с кученцето знае, ...

Синеоко намигна ми здрача
Пак отляво бие сърце
Непонятно младежки подскача,
Радва се сякаш дете.
Радостта е дар от осъмване ...

Да се сбогувам с теб дойдох, море,
да се сбогувам и да ме целунеш,
да ме залееш с твойта доброта
и с топлината си да ме прегърнеш!
Да ме погали бризът ти игрив, ...

Изнизаха се двайсет дена,
аз не написах даже ред...
Удриха ме със остена,
но аз останах пак отпред.
Макар с тетрадка неотлъчно ...

Куршуми. Смърт. Нещастия,
в отговор на милиони пожелания
за мир и щастие.
Първи дни, а ни боли. Кърви земята.
Поругано слънце. Няма сняг. ...

Колко малко трябва на човека, за да е щастлив,
една усмивка, дума или хубав стих,
аромата на цветя от спомена красив.
Любима песен напомня ти за някой,
лицето грейва и щастието те облива, ...

През крайпътната България,
кой ли досега не мина,
заповеди да раздава,
заповеди към слуги.
Кондолиза, Хилари, МакКейн, ...

Отивам си, защото те разбирам и виждам, че просто търсиш топ модел.
Отивам си, защото гледаш красотата, а не душата на един човек!
Отивам си, защото съм тъжен и ти разби всички мои надежди.
Отивам си, защото те обичам, но явно един за друг не сме родени!
Отивам си, защото разбрах, че никога няма да ...

Сребърно момиче
Сребърно момиче,
ухаеща на мед
от лайка и липа.
Сребърно момиче, ...

Спомени
(01.04.2014)
Животът скоро запозна ме
с най-великолепната жена,
показа ми я за секудна-две ...

Красива, нежна, упорита.
Усмихната и духовита.
Находка си за нас прекрасна.
Тъй прелестна и класна.
Изискваш, палиш, настояваш. ...

Сипе се тихо пухкав сняг,
покрива балкана с бял калпак‚
мъгла се спуска като пелена и
застила полите на Стара планина.
Там в низината сгушен е градът, ...

Мразя очите на белия лист -
толкова зли и прозрачни.
Правят ме жълтовосъчно чист,
а ме котират за златен.
Те все се вглеждат във мойта душа ...

Дивата природа
Широки поляни и светлосиньо небе...
Гледам те как си мечтаеш и се смееш като дете!
Разпилени из въздуха коси и високо скачащи крака...
Искам към теб да се затичам и да те хвана за ръка! ...

Любов? има ли такова нещо? Съществува ли въобще? Кога ще я срещнем? Още много въпроси има? На които рядко, много трудно или никога не намираме отговор. Какво е любов? За това чувство няма думи, ако не си я почувствал, но ако си го направил, то тогава можеш да пишеш много, ама много.
Любов, това чувс ...

Теб слънцето ли те роди?
От него ли си взела светлината?
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
С коси - от ореола на луната.
Нежно ми говориш във нощта. ...

Днес пак ще споря
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...

Все сянката си гоня,
след влака тичам,
на друга спирка слизам,
приспивам се с мечти,
мечтите си събуждам, ...

Ех, явно сте доброотворени -
за нови, по-добри отрови...
О, щом са евроатлантически -
надеждни са, демократични...
Бъдете благодарни, роби, ...

Затварям очи и отново те виждам.
Дали да ги отворя или така да остана?
Надеждата, крепяла ме в дните,
толкова болка тя ми е дала.
Сърцето, проклето, не спира да вярва, ...

Бях и млада, и жива, и чувствена,
бях безумно влюбена в този свят,
бях наивно вярваща и доверчива,
но сега съм друга и аз, и светът!
Само вятърът все тъй нежно ме гали, ...

Когато се наситих да обичам
и черно-бяла като в тьжен филм,
завърнах се към спомена за мене
и угаснах като пльтен звьн.
Когато бях ранена птичка ...

Ако исках стих на теб да посветя,
той нямаше да е такъв от думи,
щеше да е в пролетен букет цветя,
защото иначе ще се изтрие с гума.
Ако исках стих на теб да посветя, ...