ДЕТСКИТЕ НЕЩА
Тихо е. Не шепнат листи.
Заспали са дори и те...
Вятър няма, а прелиства
душата спомен от дете. ...

Всъщност смешна се чувствам понякога
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката
да замитам плътта ти попътно…
Сутрин свивам мечтите си в дрешника ...

Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
когато дойдат властно думите на среща?
Оттук до болката е тънко разстояние
и всяка тежка стъпка може да е грешна.
Ще се смалиш ли до безгласен силует, ...

Тя
Отлитна ли, аз няма да се върна,
ще бъда наранена, но свободна,
захвърлила короната си трънна
и въпреки, че вечно ще те помня ...

Искам да превърна нощите с теб в безкрайност,
само така щастието ми ще има вечна трайност!
Аромата ти до края ще запазя,
да гледам в очите ти безкрайно ще мечтая!
Макар да зная и вечността че има край, ...

Мъжът е бряг за самота…
цигарата, след отказа да пушиш,
илюзия за вечността,
но мислите ти ще промуши…
Мъжът е Шекспиров сонет, ...

Какво е важно във живота?
Да бъдеш лош или добър?
Да казваш че си праведен -
защото... Преживял си
лош момент. ...

Парче по парче -
съшита мечта.
Подхвърлена на вятъра,
вихър с нея играй. Изгаря я.
Нова деня озарява, ...

Среши най-после, дъжд,
косата на гората!
Валиш от седем дни!
Разрошил си листата ù,
захвърлени навред, ...

Ако поискам, ще ми подариш звездите,
мечтите, цялото си бреме,
ако поискам, и душата ти ще взема
ще ми отнеме няколко минутки време.
Ако поискам, егото ти ще погълна ...

Как се изразява липса?
Моля, който знае, да ми каже!
Как, поете, пълниш с думи листа,
като всъщност вътре ти е празно?
Как, художнико, захващаш четката ...

Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!....
Лъжата е воал на очите ти, ...

Понякога се връщам
пак назад.
И сърдя ти се, татко. За дните, в които ти
не бе с нас.
За миговете, които не изживяхме заедно. ...

Има две неща, два подхода към действителността. Клише, матрица, мисъл-форма или егрегор, който се захранва от вярата в неговото съществуване, тоест с астралното вещество - проекция на Материя Магика, в по-плътните слоеве на Проявеното. Това се случва всяка секунда. Ние "вярваме", че нещо съществува ...

НАЙ- КРАСИВАТА
Любовта е майсторът - художник дето,
от палитрата с най-красиви цветове,
с замах рисува на жената по лицето
звезди искрящи, слънце и море! ...

Искам да питам
Кога ви додея мирно да живеете?
Рода си по чужди езици да пилеете.
Нозете си в чужди обувки надявате
и родното без милост пропилявате. ...

Пролет сияе, грее май,
но ще си върнем ли изгубения рай?
Как, като нямаме идеали,
а и тези над нас - едва ли.
Всеки на банкнотата се кланя, ...

Още ме мамят високите токчета,
да ги обуя и тръгна напред.
И да звънят под нозете паветата,
сякаш, че всичко ми е наред.
Още ме мами и бялата рокличка, ...

Скитнице
/с Душата насаме/
Умори ли се, скитнице, броднице,
не напи ли се, в тъмните, евтини барове?!
Изхаби ли се, (на себе си своднице,) ...

Изгубване
Сърце без капка нежност. А някога е било
по-синьо от небето, по-меко и от свила.
Туптенето му бодро, сега звучи фалшиво.
Кога едно сърце забравя да е мило? ...

Нахлуха облаци в града,
за буря нещо изкрещяха.
Отнеха всяка светлина,
над улиците заиграха.
А вятърът ги подреди ...

РЕТРОСПЕКЦИЯ
Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света. ...

"Души без гуши"
Ех, колко обикалят без гуши,
като въздух са в дрехи, човешко не им се муши.
Лудост - големите души живец да губят,
а надупчените, дъвчещи от него - да го плюят. ...

Той ги вятърът донесе -
тези чувства,
за май, за пролет и любов
в мойта есен
пуста, ...

Ще ти говоря само за любов,
ще чуваш и насън ти моя зов.
Да се обичаме завинаги е нашата съдба,
макар и разделени от света.
Животът твой е толкова различен, ...

Като усетиш,
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени. ...

навярно ще откажа
всички многоточия
от навика да предизвикват
многозначност
и може би ...

Сега съм връх, изправен в равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата ...

Огън в сърцето
Тъжен, но и зареден,
по пътя си препускам,
объркан, леко заслепен,
покоите свои напускам. ...

НАЙ-НЕЖНАТА СТРЕЛА
Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга. ...

Утринно видение...
...Утрин...В пясъчното дъно
гледам: рачета пълзят
и вълните още сънни
мрежи слънчеви плетат... ...

Предимство несъмнено е това,
човек да е с чугунена глава.
Да има принципи и да ги спазва -
от любовта си да не се отказва.
Ще се опитват разни русофоби ...

Не е сигурно вече рамото ти.
Прескочихме толкова локви,
в които потъваха кораби.
Добре, че държа чадъра ни.
За опора. ...