КЪДЕ СИ
В мокрия ден на студен януари
тъжна приседнах до теб на кафе,
а ми направи съдбата подарък -
светла усмивка и топли ръце... ...

Изисква се голям талант да си слушател. Да чуваш, когато някой мълчи. Странно ли звучи? На мен не ми е странно, особено като се има предвид, че не един и двама са крещящи тишини. Ама хората не умеят да слушат. Никак при това. Все говорят и говорят, а тишината им е някак неудобна като че ли. Всеки пр ...

Не ме сънувай. Аз съм страх и болка.
Сънувай... някоя несбъдната мечта.
А аз оставам в сънищата толкова,
колкото искаш. После съм сама.
В усмивката си крия само спомени. ...

прекалено дълго
с теб сме плували
покрай кораба
уж успоредно до него
но не сме забелязвали ...

Онази любов със затихващи функции
отдавна в детайли познавам
и как идва с гръм и разсичащи мълнии
и с ехото как отминава.
И друга любов, дето плакне окото, ...

Аз не съм се пречупил! Аз не съм на колене!
И дори и когато фанатични стрели
с фататична ненавист са прицелени в мене
се изправям и казвам "Je suis Charlie"!
Пред бруталното дуло за разстрел е изправен ...

По истински случай
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал? ...

От старо време има чешма
известна с име на красива мома
хора легенди за нея разказват‚
а водните капки песен запяват·
Моми‚ергени край нея се сбират ...

Искаш да разбереш какво чувства към теб? Искаш да разбереш истината?
Тя няма да го каже. Може би няма и да го покаже, след всичко, което й причини. Единственият начин е, ако погледнеш в очите й. Надзърни в тези сини, дълбоки като океан, очи и тогава ще откриеш отговорите на всички твои въпроси...Ням ...

Нашата стена
Ледена душа,
криеща се под сянката на звездите,
нейната тиха съдба,
скрита при двореца на мечтите... ...

Най-прекрасната дума е мама.
Тя е слънцето в нашите дни.
И ни топли с обич голяма.
И ни пази от всички злини.
Мила мамо, в сърцето си пазя ...

Две-три котки
До едно обичам уличните кучета.
До един човеците - едва ли...
До крак убиха ги на наш'та улица,
до крак във другите квартали. ...

Много психолози и изявени философи, въпреки своя негативизъм вярват, че у всеки човек има нещо добро. Или дори този всеки да не притежава някое кой знае какво положително качество, то поне има нещо което да го трогне. За доказателство психолозите прилагат интервюта на серийни убийци, диктатори и как ...

Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.

Ръцете – най-нежните в моя живот
от днеска ги няма.
Те бяха със мирис на есенен плод –
ръцете на мама.
И няма я тая добра топлина, ...

Илиян беше напуснал Мария,но не защото не я обичаше или не искаше да сподели живота си с нея,а защото имаше дъщеря на име Клавдия.
-Татко!Ти не си щастлив с нас,нали?.попита тя, но след като не получи отговор продължи.-Татко,ще ни напуснеш ли?
-Да,скъпа!-взе куфара и тръгна към изхода,но изведнъж сп ...

- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звуч ...

Пъзел
Ту парчетата събирам,
ту разпръсват се наоколо...
Да го сглобя аз не разбирам,
всичко ми се струва тъй дълбоко... ...

Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам ...

Мисли в новогодишната нощ
Отива си годината... Отива си...
И Времето скъсява се съвсем...
Живота, вярно, има свои минуси,
но по-добър- къде да изберем!.. ...

Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално, ...

Ти очакваш да съм пак железен,
когато за пореден път от мен си тръгнеш..
и ето - няма да пропадна в бездна,
така душата ми не ще е мъртва.
Затуй не смееш и в съня да пречиш ...

Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор, ...

Хич не спазваше стадния ритъм –
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...