Има неща, които нараняват,
има неща, които прелъстяват,
има неща, които опияняват
и неща, които дават!
Дават смисъл за живот, ...

Two pairs of eyes
Celestial bodies
Two hearts, magnets
Forceful separation
Walls of ice ...

Знаеш ли, замислих се
какво се промени?
Къде сгреших? До скоро
обвинявах себе си.
С въпроси се приспивах, ...

Оставих блянове напразни,
изтърках замечтаните очи.
Нали живота е надежда,
нали облян е в радостни лъчи?
Защо тогава мракът надделява, ...

Чувствам моето сърце,
туптящо в твоите ръце,
кърви, тупти и пак кърви,
с кръвта се смесват моите сълзи,
душата, напуснала грозната плът, ...

Тя е грозна. Бездънна и черна.
Изтъкана е от бесове.
Но е вярна. Безукорно предана.
С тебе расте от дете.
Ти я криеш. Във роли и с маски. ...

О, Францио, хората ти от болка плачат!
12 жертви и за нас нещо значат!
И нас за тях обзема ни тъга!
Кръв, насилие - стига, докога!?
Есента мина, дойде зима. ...

Със дявола сравни жената! –
че този бледожълт поплин
под блузката с полукълбата,
във моя ум забива клин.
Със дявола сравни змията! ...

Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.
...Брегът е пепеляв, или ръждив. ...

Животa му си вървеше нормaлно, кaкто при всеки тийнейджър. Всичко беше нaред, докaто един ден не се появи тя - неговaтa първa любов. Обикнa я. Може би от пръв поглед, a може би с времето, но стaнa достa бързо. Нямa знaчение. Обикнa я силно. Прекaлено силно, кaкто не беше обичaл никоя другa. Тя обaче ...

Баба да си и да имаш внук.
Бабите обичат да обичат.
И на всичко смислено напук,
те единствено във внуците се вричат.
Бабата е смисъл на живот, ...

Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...

На рождения ти ден,
приеми този стих от мен
и много бавно прочети,
в живота нека винаги да ти върви!
С усмивка всичко посрещни, ...

Не костите на скъп покойник,
опят от православен поп–
манерка, кърпа и часовник
погребани са в празен гроб...
Останали са от войника, ...

Погледът ми е забит в земята мрачно,
главата ми гъмжи от мисли непрестанно.
Дъхът ми секва от време на време,
сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.
До ушите ми достига смях и глъчка, ...

Гергана – Едно красиво българско име. Но тя не бе пример за традиционна българка - не можеше да играе ръченица, не знаеше нито една народна песен, за бога - та тя дори не можеше да изрецитира ,емблематичното за страната ни, стихотворение на Иван Вазов – „Аз съм българче”. Не бе скромното девойче от ...

- Каква си ти? - попита ме един ден той - Ставаш ли за обичане?
Дълго се страхувах от този въпрос, защото не знаех каква е жената за обичане според него. Но едно знаех със сигурност - не беше такава, каквато съм аз. Никога не чаках да ми отворят вратата и сакото си обличах сама. Егоцентрична, дръзка ...

ноември 2014 Румяна Славова
Унъзи риза си тури-
във цвят пимбе!
Дъ н' забрайш и
джентълменскуту бомбе, ...

Тони беше застанал до телефона.Може би той е сгрешил в преценката си към нея,но защо в началото Мария го уверяваше в своята обич към него.
-"Ако любовта не е трайна,какво друго е трайно?"
Тя му отне всичко,неговата вяра в любовта и не само нейната любов.Той я беше поставил на най-високо място в своя ...

Едно е сърцето,
от Бог подарено.
Едно е за всичко-
за радост, грижи и обич!
Поводи винаги има. ...

Бомбата
гръмна по време на поредният непоряд като дневален, търкайки на колене стълбището с кофа вода и мръсен парцал…
- Разбра ли за бомбата? - тичайки нагоре по стълбите изфъфли лейтенанта-лилипут, съсед на моето момиче… В неделя е сватбата…
Гледам го втренчено и цедейки парцала се изправям…
- … а ...

Вече си друга, по-различна си,
а може би аз съм такъв.
Сърцата ни..., белязани с рани,
болки, толкова мъки
и раздели преживяни - ...

На ръба ли си, не си ли,
Отново искам да съм ти приятел,
На ръба ли си, кажи ми,
Подвеждал съм те, знам,
Тежки спомени за тежки удари... ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336623
Линк Към Част 11
Част 12
- Това какво е ли? Предполагам е най-дълбоката част на Черно море - компетентно заявих аз - В сайта, от който съм я извадил пишеше две хиляди, двеста и няколко метра дълбочина. Площта на това дълбокото петно не е голяма. И ...

Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...

РИСУНКА
Кога ще мирясам – не знам!
Сто вихъра сякаш ме гонят...
Нахална и дръзка, без свян
рисувам най-лудия спомен. ...

Все още жив съм
за да те забравя,
все още аз те вдишвам
с това, което ми остави...
Тежко е, разбира се, ...

- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухн ...

Дядо клош стана Коледа
(постконкурсно)
В търсене на света топлинка
очите се отвориха,
че я няма извън дома. ...

От слънце огън ще си взема
цигарата си да запаля.
Луната с нежност ще превзема
и на звезди ще се похваля.
Ще седна аз на лунен камък, ...

Метафори са неговите ласки...
Очите му са изпитания...
Душата му е само маска
на безутешните терзания...
Замръква във легло на Муза... ...

Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его ...

От жега
лятото е
на свистяло...
Запалило е пещи
от зори! ...

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)
В ъгъла тука седя вцепенен
и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова. ...

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...