Търсене на дом
(звездна приказка)
... Аз в цялата Вечност пътувах,
пресичах безкрайни Вселени,
във звездни спирали нощувах ...

Малка и чиста, лъкатуши като вени.
Пред дребни камъчета съдбата си отбива.
Не ромоли, тя говори със кристали
и е цикличност неизмерима.
Поглеждам в нея, тя ме отразява. ...

Божествена приказка за Началото
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата страст към красиви заблуди... ...

Като биволско мляко е гъста
тишината от много въпроси
и настръхват в очите ми пъстри,
от бодлите на шипка по-остри.
Господ гледа отгоре чепато, ...

Кръжат в главата думи и фрази,
но как да съшия белия стих?
Пак съм я нещо яко загазил,
влезнах в кръчмата кротък и тих!
,,Къде се губиш, приятелю драг?", ...

Щастлив ли си, че те нараних?
Ще отговориш дръзко „не!“, разбира се … А може би трябва?
„Защо ли?“, „Луда ли си?“ – ще питаш.
Срещаме стотици, хиляди хора ежедневно, на които искаме да се харесаме. На някои успяваме. Те са нашите приятели, които с времето са ни са се доверили, ни подкрепят…ни обичат ...

Летенето е просто нещо.
Събличаш мислите с перце
намяташ егото с горещо,
от въглени бродирано сърце.
И после му пришиваш два три ката ...

Няма друга като теб, Родино мила,
хубости неземни в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Буквите се размиват. Искам и аз. Просто да изчезна... Най-добре за всички. Не ме мислете. Добре съм. Поне така си въобразявам. Не знам какво ми е. Никой не знае. Няма и да узнае. По утъпкания път е по-лесно. Не е интересно. Не искам по него. Искам теб. Ела. Моля те. Слаба съм. Знам го. Ще се променя ...

Изгубена във времето, в безкрайната
тишина на природата.
Забравих коя съм, откъде съм дошла...
И защо така изведнъж изчезна вярата?
Нима за всичко е виновна любовта? ...

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ "ПОЕТА"
Ако откраднеш чуждо произведние
и най-отдолу нагло се подпишеш,
ти ще изгубиш всяко уважение!
Как ще живееш? Как ще дишаш? ...

През 2089-та хората най-накрая намерихме нещо, търсено отдавна - безсмъртие. Натъкнахме се на него случайно, при една трансплантация на сърце се оказа, че възрастният мъж не само е по-добре, но и се подмладява, докато не заприлича на трийсетгодишен мъж. Постепенно се стигна до извода, че това е резу ...

И тази сутрин по стар детски навик Катя хвърли две шепи студена вода на лицето си. Бъррррр!!! Потрепериха двайсетината лунички по скулите ѝ, но веднага след това ѝ се усмихнаха с най-топлите си слънчеви усмивки. Сякаш казваха: „Виж ни! Виж ни колко сме красиви!” Но Катя не ги забеляза. Не забеляза ...

В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятъра полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...

Отпивам глътка ароматно кафе,
прозорецът широко отворен е,
мисли ме преследват за
предстоящият ден, с много
захар или горчив ще е? ...

О, само спомени са детството и младините.
И също като летен ден отмина зрелостта.
Неусетно побелях от времето и от борбите...
Неумолима, като Времето е Старостта!
Останах само сянката на дънера в гората ...

Последни облаци се трупат
над мойта сребърна глава.
Студените ми стъпки хрупат
по сняг, посипан над трева.
Студено и мъгливо време. ...

МОДЕРНА ДЕТСКА ПЕСНИЧКА
Когато бях чатЪрче,
от сайт на сайт сновях,
безброй задачи вършех
и лайк след лайк редях. ...

Б А Щ И Н А Т А К Ъ Щ А
Под стряхата на бащината къща
препускат сухи, зимни ветрове.
Ни въгленче в изстиналата пепел.
Разстилат черга глухи светове. ...

Надеждата винаги последна остава...
Нов път открива, нещата поправя.
При болния спира - опора му става...
утеха намира... и сили му дава...
Отпраща тъгата, приютява си вяра, ...

Кога пристигна есента,
кога мечтите оредяха?
Дори не вярвам, че сама
- си станах сякаш непозната.
Залоствам пътната врата, ...

Любовта е опасна игра, като покера. Не ти ли се паднат хубави карти и не си ли изиграеш правилно ходовете, може да изгубиш всичко, включително и себе си.
Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните зал ...

Извинявай, татко, че се провалих там където ти най-много искаше да успея.
Извинявай, татко, че ти дадох фалшиви надежди, а не успях с себе си да се преборя!
Извинявай, татко, че не намерих сили в себе си и не знаех как да реагирам.
Извинявай, татко, че съм слабото момче което ти никога не си искал!
...

Глава 2
Вече всичко ме болеше от неудобството да се излежаваш на правата твърда земя в килията в полицейския участък. Пияницата се беше събудил и усещах как ме наблюдава подозрително. Два пъти срещнах погледа му, но той не се впечатли особено и не отмести очи от мен. Чувствах се на рентген. Изправих ...

Не е зима.
Агне "пее".
Дърво расте.
Село.
Река. ...

Посвещавам на Нели Павлова
Каква жена, омайна е и силна.
Уверена, усмихната и мила.
Какъв е този силен дух?
И поглед вперен устремила? ...

Спри.
Не искам нищо да ми обещаваш.
Знам, ново е за теб.
Обичаш.
Можеш от сърце да даваш. ...

Утринта дойде поръсена с кървава роса
възвестяваща настъпването на хаоса.
На небето яркочервена звезда
остави своята тайнствена следа.
Пред теб времето се извива ...

Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...

Представа за живот
Представата ми е, че живея в затвор.
Сам, сред хиляди осъдени.
Затвора е построен от мен в отговор
на отвратеноста от диалози. ...

Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.
Когато точно в полунощ се будя - ...

По тялото ти скитам аз – бездомник
и грея се с дъха на любовта…
Опивам се от нежната ти дрога
и някъде в студа ти спя.
В сърцето ти съм може би за малко - ...

Планетариум
От небето на нослето
кацна мъничка звезда.
После прелетя комета
и планета засия. ...

Де да бях вятър
та косите ти да разпилея,
де да бях цвете
та сред нозете ти да вирея,
де да бях земя ...