Пощипна ли те искра?
Докосна ли те вятъра?
Защото в крехка мечта
двама се смееме заедно.
С души си играеме, ...

Мокър сняг. Дървета голи.
Сивкава здрачевина.
И един градец, загърлен
в скут на древна планина.
Някога се впечатлявах ...

Доброто и Злото,
се борят в Човека!
Доброто и Злото
във всички стоят...
И всеки решава ...

Самота
Викам, не чуваш.
Бягам към теб, не виждаш.
Целувам те - безмълвна.
Какво си ти за мен? ...

Сред рози, сред цветя
ще дойде моето момиче,
тъй прекрасна е тя,
сърце нея сал обича.
Как искам да я видя, ...

Порадвай се на всеки хубав жест.
С такъв върни му ти веднàга.
Излизай чист от всеки пробен тест,
за да почувстваш радост блага.
Порадвай се на всеки хубав знак ...

Отговор от мама
Спокойна съм – сънувах мама
Каза ми, че е добре!
Видяла е, че вече съм голяма
и че майчица съм на дете! ...

В два различни свята живеем,
във различни посоки вървим,
- но ни свързват общите грижи
и отново един дом делим.
Две отдавна порасли момчета, ...

З Д Р А В Е Й, Т О П О Л О В Г Р А Д
Към тебе лунапарк на младостта ми,
ми носят босоногите мечти,
където обикаля радостта ми
и детският ми смях до мен кънти. ...

Както всяка нормална сутрин, аз, Мартин, закусвах със своята прекрасна и чаровна майка. Косата и отново бе прибрана на конска опашка, а аз отхапвах от топлите кифли, които беше приготвила отново.
- Мамо, за бога, няма нужда да ставаш всяка сутрин да ми приготвяш закуска, вече съм голям човек… - мърм ...

-Пене да ти разкажа какъв сън сънувах нощес.
-А кажи де, весел ли беше или тъжен.
-Не беше нито весел, нито тъжен. Беше хубав.
-Че почвай да разказваш де. - Пенка отпи от кафенцето една тънка глътка, като познавач и се подготви да слуша.
-Та спя си аз сладко и изведнъж започвам да сънувам. Сънувам, ...

Билет за щастие
След тежък, но извоювано успешен ден,
с работа обтегната и отчасти окриляваща изпълнен,
на път за вкъщи, позитивно изморен,
срещнах Нея - ангел сред човешка рутина. ...

Къде стоя замръзнал
аз не знам.
Къде отивам
и това е тъй неясен блян.
Ще стигна там ...

Ти ангел ли си или нежност привлекателна?
В душата ми отключила заключена врата...
И всеки път ли като роза обаятелна -
ще будиш толкова прекрасни чувства в кръвта?
И искрата ли си в сърцето ми разпалена? ...

Обичам на пролет зюмбюла син,
Подарен ти на 14-ти
Февруари, св. Валентин,
(Да бъде, Амин!)
Всеки ден за влюбените; ...

Галошите
- меки и лъскави, да не им се нагледаш! А-а, сами да ритнат парцалената топка… Кога шутирам, десният галош се изхлузва от босия крак и удря децата по голите тикви – затова, все ме карат да заставам на вратата…
Дядо Гочо ме преметна:
- За да са все лачени тряб’а сяка вечер да ги мажeш със са ...

Белоцветните вишни през януари
Две улици, и аз какво, някъде по средата.. Нито съм за тук, нито за там ставам. Е, къде да вървя, питам? По тротоара, добре де, ама къде е тоя тротоар за заблудените телета, които трета година вече я карат на осемнайсет, в душата са на трийсет и седем, а акълът им – и ...

Запалих цигара. Не бях пушила досега. Загорча ми от вкуса ѝ. Напомни ми на нещо, на теб. Горчива, водеща до пристрастяване, задимяваща съзнанието и насълзяваща очите. Една цигара, равняваща се на една любов. Докато дими някой, нещо сякаш не ми дава въздух да поема. В следващият миг огънчето пада и н ...

Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос в океана
с надеждата да стигне до пристанище. ...

Спомени на всеки ъгъл чакат
да ги срещна и да ги позная.
И ту детството ме бута с лакът,
ту на първата любов ухае.
Пред очите ми минават всички ...

Посвещавам на Красимира Атанасова
Тя е слънчева, нежна, красива.
Тя е вечното мило лице.
Все усмихната, тиха, вежлива.
С най-доброто и топло сърце. ...

Побелели от път върхове тихо лягат в ръцете ми меки. Много прах и куп ветрове ги направиха толкова леки. Само времето сложи печат. Само то им изтри цветовете, те не могат да гледат назад но нали са без очи върховете...

Ти си замина, дядо, а аз така и не можах да поговоря с теб, нито да те видя.
Ти си замина, дядо, за жалост, точно една година преди да се родя!
Ти си замина, дядо, а сега не знаеш колко ми липсваш и колко често се сещам за теб.
Ти си замина, дядо и сега само се моля на Бог поне на другия свят да си ...

Крещях на глас
Недей
Не се влюбвай
Не ми го причинявай,
имам чувства. ...

МИГ
Всеки има своя миг….
Миг, който е един цял живот,
живот, който
всеки трябва да усети, ...

Присмивате се всеки ден на някоя заблудена душа! Дори и да не признавате или осъзнавате, това е така! Неволно се подиграваме на нечие съществуване в мрак.
Сравняваме другите със себе си и се успокояваме, че сме по-добри. Вярвайте зад вашия гръб точно, в този момент някой бълва змии и гущери. Някой, ...

Dreaming silently, watching the stars
I scheme around them…
My right hand is reaching the sky…
I don’t know why, but I feel… something
...Will happen!... ...

... Take the words that I will say
And keep them safe inside...
... Take my words and let me stay...
In the emptiness that I have made!
... ...

-Мария,ти си болна,все още не си се излекувала,аз също искам той да е жив, но смъртта идва неочаквано, тя не пита кога трябва да напуснем този свят, съжалявам...
- Спри! Не продължавай, ти не си ме познавал достатъчно. Или, може да не си искал да ме опознаеш такава, каквато съм. Не разбирам как си м ...

В навечерието на Коледа е, а аз с часове ровя из чекмеджета, кутии, торби и тефтери като освирепяло от глад попово прасе. Не мога да намеря тая пуста-опустяла рецепта за коледна баклава, която ми даде леля Мита. Ей на! От дългото ровене вече съм превъзбудена, пулсът ми се учести, а кръвното ми вирна ...

"I need you more than dope..."
Да погледнеш ти в дъното на чашата,
да видиш кубчетата лед от уискито,
а хората говорят си по масите
и сякаш обич винаги е имало, ...

She's crawling in my heart
from every oozing thought.
She wants the force that stalks
within it, I can tell.
Does she mean to steal it ...

Нека да е трудно
При мене все е трудно!
Но лесно се привиква
с трудностите на живота.
Ако не очакваш висша квота, ...

Не те избрах.
И ти не ме избра.
макар, да се обичахме
до лудост
и бяхме влюбени... ...

Напих се пожелание, без мярка!
Защо ми от всичко да си меря?
Нима обувка е, че да ме стяга,
или вечерна рокля от дантела...
Вървя изправена без чуждо рамо, ...

Ще бъде свършено,
всред полет спомени
снага прекършена
извият ли над клоните.
Ще се стаи един, ...

Хвърчила
RemaTe
летя, сред тях
в онази вечност
която не достига ...