Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.

Ръцете – най-нежните в моя живот
от днеска ги няма.
Те бяха със мирис на есенен плод –
ръцете на мама.
И няма я тая добра топлина, ...

Илиян беше напуснал Мария,но не защото не я обичаше или не искаше да сподели живота си с нея,а защото имаше дъщеря на име Клавдия.
-Татко!Ти не си щастлив с нас,нали?.попита тя, но след като не получи отговор продължи.-Татко,ще ни напуснеш ли?
-Да,скъпа!-взе куфара и тръгна към изхода,но изведнъж сп ...

- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звуч ...

Пъзел
Ту парчетата събирам,
ту разпръсват се наоколо...
Да го сглобя аз не разбирам,
всичко ми се струва тъй дълбоко... ...

Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам ...

Мисли в новогодишната нощ
Отива си годината... Отива си...
И Времето скъсява се съвсем...
Живота, вярно, има свои минуси,
но по-добър- къде да изберем!.. ...

Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално, ...

Ти очакваш да съм пак железен,
когато за пореден път от мен си тръгнеш..
и ето - няма да пропадна в бездна,
така душата ми не ще е мъртва.
Затуй не смееш и в съня да пречиш ...

Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор, ...

Хич не спазваше стадния ритъм –
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...

Плават облачета бели през небето ми;
Плаха радост – блик от топлещи лъчи,
попила капките им животворна влага,
смекчава странствали в тъгата си очи.
Надолу слязла, по пътеките неведоми, ...

Единадесет избрани
Ний сме черни светове,
безформени, без цветове.
Безвремието ни родило,
земна клопка притаи ни. ...

Любовта е Троянски кон, оставен пред Крепостта на здравия разум от Надеждата... за Вечно Щастие!

Зад брезента на старата шатра,
усърдно репетираха уморени актьори.
С маски, протрити, във полумрака,
повтаряха до болка заучени роли.
Допускаха грешки. Отново повтаряха. ...

В стаята със белотата -
разпиляна самота.
Там „Малкият принц“ ни събра -
отвъд пределите на Любовта.
Княжевската пейка дочака ...

Зимно ми е на сърцето,
снежно ми е в мисълта.
Сезонно сменям чувства,
а съм на полярен климат.
Затворник в лабиринт от лед - ...

Сутрин рано вятър шепне с тревата,
и кат птички цвъркат те във небесата.
И нека Господ гледа от небето,
как птичка каца на сърцето.
И нека здраве да има по света за нашите деца. ...

Забравям всичко. Май, че остарявам...
За цял живот запомних само тебе.
Все чукам на дърво и се надявам
това да е любов, а не обсебване.
И лекарите тук се затрудняват ...

Дали това любов е
Тъй скръбта ме е сломила,
виж - грейва майската зора.
Мед от устните ти пила,
сега в неволи ще горя. ...

Щастлива съм, защото съм прекрасна.
Не ми е нужно нищичко от никой.
Не ми е нужна нито обич страстна,
ни някой за вечеря да ме вика.
Щастлива съм, защото се намерих. ...

Пустош, в мрак потулена. Мъгла.
Тъма, обгърната в лоша миризма.
Тишина навън, взривове в главата,
Роден сред хора, расъл им в краката,
Тъпкан, мачкан, в опити да бива той отказан, ...

Ще спра! Ще се кротна! Ще бъда разумен!
Иначе лошо, светът, ще ме смачка!
С "подходящи" жени ще разтягам локуми
и лека-полека ще вляза във крачка.
Ще диря любов - по-проста и лесна. ...