Не ме е страх,
както казват
"да си хвана пътя".
Не съм от вчера.
И раните ми ...

Намирам себе си във мрака.
Налучквам пътя си в мъгла.
И през къпини, и през драка
изнизвам се, като игла.
И нищо не ме спира вече ...

Кривокрака лъжа -
атака в полумрака.
Потаен враг на прага
слага на кантар душата.
Започват съмнения, ...

Разпади… На тях съм обречена,
да губя всички частици от мен,
нечия, греховна, съблечена,
и сбъркана до съвършенство.
Разпади… Докато намеря идеалния, ...

Седя на балкона на моята стая,
вятърът свири красиви куплети.
Как слънцето само блести и огрява
пасажи от моите минали и топли моменти.
И в миг развълнуван си спомням за всички, ...

Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?
Защо когато мога да се моля ...

Леко стъпките усещам
на тихата дълбока нощ,
тя със залеза рисува
тъмна и красива мощ.
И поглеждам аз душата ...

Трудно е, когато бързо трябва да взимаш решение.
Трудно е, когато се влюбиш в момиче и не знаеш как да и го кажеш!
Трудно е, когато сърцето ти плаче всяка вечер.
Трудно е, когато трябва да заспиваш сам и знаеш, че на сутринта пак ще си самотен!
Трудно е, когато изпитваш чувства които не си мислил, ч ...

Фарът самотен свети в морето
вълните се плискат и тихо нашепват
–Този фар е великан‚ с времето
превърнал се е в старец побелял.
Дали изпитва самота? ...

Една врата се отваря,
след нея друга се затваря,
мислите утихват без следа,
загубени по пътя на забравата.
Стена висока се издига, ...

Любовта любов ли е, когато
е самотна и несподелена?
Всъщност ние просто сме познати –
близки, може би, но отчуждени!
Може ли от спомена за нещо ...

Така безумно аз сега те искам,
мечтая да си с мене, мила моя,
и всеки ден не спирам да те мисля,
когато аз бях твой, а ти бе моя...
Така безумно аз сега те искам ...

Ей ме - тревичката роша с краче,
чак до уши зачервена.
Слушам те, мънкам и крия лице -
хем поласкана, хем пък смутена.
Ей, те и тебе с прическа "врабче", ...

Няма стаите си да проветрявате
на "Цариграско шосе" за повече от ден!
Няма да се излагате -
идва Джон Кери, наший супермен!
Може и да не дишате тогава, ...

Вярвате или не... 15
Je Suis Charlie
Куршумите убиват,
заличават човешките души,
но написано ...

Как искам в друга да се влюбя и тя да носи само щастие в моите дни.
Как искам в друга да се влюбя и да няма повече сълзи!
Как искам в друга да се влюбя и тя да ме обича както другите не успяха.
Как искам някоя до мене да заспива, и да ме утешава всеки път когато плача!
Как искам в друга да се влюбя, ...

- Що е Вайбър? - питам внучето си много младо.
- В Интернет безплатно с мене да говориш, дядо.
- А, разбирам - му намигам закачливо -
значи бър, бър и за щяло, и нещяло сполучливо.

Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...

Наказана
Защо съм тъй безмилостно наказана -
да обичам все студения, дето мен не ме обича,
искам да крещя, чувствам се смазана,
нужен ми е някой, който няма все да ме отрича. ...

Приплъзваш нараненото си тяло
по заскрежената земя
и виждаш мислите си като в огледало,
отрязъци от истина и от лъжа.
Копнееш силно за награда, ...

Рисувал съм те денем като цвете,
като слънцето, което ми блести...
защото аз те виждам и във двете,
във тях живееш и пулсираш ти.
Попадал съм във сънища оплетен ...

Краят настъпва
Смъртта си разпери над мене крилете,
прегръщайки моето грохнало тяло.
Съхна безжизнен и гниещ в полето,
а всичко в очите ми вижда се бяло. ...

Трябва
Трябва да има някой, който да става рано,
да вдига Слънцето и да пладнува с потта си,
някой сам да паркира колата на залеза
и да приспива с всички дертове във съня. ...

Сърцето ми е тъмна стая.
На прага му стоиш, отпред.
Не те е страх от тъмно, зная,
открехни вратата,
не чукай, хайде, влез...! ...

Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата ...

Девет дни код червен е. Девет нощи вали.
По пътеките кални няма даже следи.
Любовта съкрушено мокра рокля свали
и остана пак гола, както беше преди.
Без прическа, без гривни, без вечерния грим, ...

Тик-так. Тик-Так. Часовниковият механизъм в стомаха ми отброява ритмично. Разглобява времето на отрязъци и ги изстрелва към единението на стрелките. Мигове. Събирани оливини по черните брегове на вулканите. Крия ги по джобовете. А те падат ли, падат. И поникват в надежда. В стъклени светове от любов ...

Под балкона малко куче лае,
иска то с мен да си играе,
а навън дъждовно е и хладно,
кученце, навярно ти си гладно.
Ех, как искам вкъщи да те взема, ...

Не вярвай на крадците на души -
те идват винаги, когато си нещастен.
Промъкват се невидими и зли
и стават част от теб. И те изяждат.
Крадат по малко - къс по къс, ...

"Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /blackjack12/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата ...

Artist:
Album:
Year: 1999
In Death, A Song
You came back to a place without sun ...

От думите понякога боли.
А колко думи казахме си вече.
Не искам да говорим. Замълчи!
Срещни ме в мислите си някъде далече.
Прегръщай ме без думи, без слова, ...

Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не иск ...

Ще минат дни, ще минат може би години,
в които ще въздишам самота…
с надеждата отново да те видя
и да родят очите ти звезда..
Ще минат есени и пролети, и зими, ...

„Да стане левът наш балкански“...
Добри Чинтулов
Славен родният Елит е –
като пес бит-недобит е –
брат на силните държави! ...

СНЯГ ОТ ДЕТСТВОТО
Чупи орехи Зимата
и претопля кафе,
и терлици наплита,
трупа ги две по две… ...

Душата в човека е песен - върви,
накъдето я води променливо време.
В забрава от вечни прищевки кърви,
а на дъното вяра в мечтите ù дреме.
Та как да предвидиш ти тези завои, ...

Делението не е изход.
Победата пък не е вход.
Дори на запад или изток,
наличното се сменя в ход.
Откритото не се белязва, ...

Животът ми от нямане е предозиран.
Върти се в хамстерското колело,
в очите му цъфти наострена секира
и никой не го гали със перо.
А идва зима и надменните айсберги ...