Този мъж
Той дойде с летния дъжд
Дойде като болка красива
За кой ли говоря? За този мъж!
Дето до днес в ума ми се впива. ...

"Тази вечер свиря за теб!"
Чуто на глас
За музиката ти мога да пиша много
и да я слушам безкрайно много мога.
Кънти от радост и веселие. ...

В небесната нива
се вглеждаш.
Кой е Сеячът -
неволно се питаш.
Слънцето - ...

Проблясъци от скъсани мечти
прокрадват се в душата ми оловна,
в очите ми отдавна не вали,
сърцето ми от чувства е свободно.
Така е по добре. Сега е тихо. ...

Нощес очите ми са плакали.
Минутите изтрили мокрите следи.
На миглите ми, утрото дочакали,
самотно трепкат две сълзи.
А как си обещавах да не плача! ...

Аз съм Негово превъзходителство,
що командва нашето правителство.
В жилите си имам синя кръв
и в герба ми ГЕРБ е пръв.
Аз съм от древен юнкерски* род ...

Време есенно...
( настроение)
Топли падат, падат кестени,
зрялост щедра клони вие,
а от Есента увесени- ...

Истинската любов не е за бедните.
Те пресъхват, едва се прехранват.
Истинската любов не е за богатите.
Харчи ги лесно животът, трудно събиран.
Любовта е светият дух, не звездите. ...

Не зная от кое ме пò боли.
От лъжите ти или от твоето бездействие.
В очите ми не спира да вали.
А уж намерила си бях противодействие.
Студено ми е! Не усещам плам, ...

Казват, умираш последна,
така ли?
Че някой отчаян,
преди да загине,
устните, вопъл последен издали, ...

A feeling of incomplete awakening
where sleep has not set in before.
A glimpse of another time and space.
Calm primordial darkness
pervading unity, ...

Чакаш ли го? Чакай си -
със мене е.
Искаш ли го? Искай си! -
и аз съм така:
излъгани еднакво от Еднаквия. ...

Когато търсех любовта, пишех за нея.
Болката от липсата ù беше еликсир
за музата ми.
Толкова дълго ме болеше,
че в един момент повярвах сляпо в собственото си ...

Знай че теб не бих повторил,
само теб, Животе, знай..
сърцето си така затворих..
с горчивата му чаша чай.
Нямам вече в мен любови.. ...

Сънувах те на Великден. Явно за мен си светиня.
И всичко беше плашещо реално.
Стаята леко разхвърляна. Въртящият се стол зает.
И пак, въпреки че не бяхме сами, все едно бяхме само двамата.
И всичко беше плашещо чувствено. ...

сърце като това
не се превзема лесно,
заключено
зад тежки катинари,
че в тоя свят ...

САМОСЪЖАЛЕНИЕ
Достигнах до възраст ужасна,
така ми се иска - сам да се фрасна.
ДЕМЕНЦИЯ
Как ще получавам жалката си пенсия, ...

Все някой ден ще свърши и зимата.
Ще разбереш, като видиш на двора кокиче.
И ще се питаш, все още има ли го
в тялото ми духа на момичето.
Момичето, което се влюби. ...

Убитата ви клетва
Облечена в бяло,
изцапана с кръв,
преливат се отляво,
кръвта и бялото струят. ...

Умът е най-мощното оръжие. Всяка победа, извоювана с него, е триумф за Човечеството.
Не бъркай свободата на словото със свободията да словоблудстваш!
Световният информационен поток прилича на система от криви огледала отразяващи "действителността". Единственото на което вярвам, са камъните, с които ...

КОГАТО жената разлюбя,
която обичам до днес.
Не знам какво ще загубя,
ще скитам аз - уличен пес.
Ще ръмжа пред всяка врата. ...

Ще си отиде както е дошла,
нарамила торба със спомени.
Изгубила се във реалността
като дете, което вятър гони…
Ще сбръчка луди смехове ...

Ти отново "невинна" , дойде.
И отново си толкова хубава.
С лъчезарни очи на дете.
И аз отново забравих заблудата.
Ти отново, при мен се завърна. ...

Отново тръгнах си в дъжда -
ти даже за миг не ме спря.
За миг не протегна ръка
в прегръдките си не ме задържа...
А исках да извикаш "Спри"! ...

Симона ги погледна, след което рязко се отдръпна от мъртвеца, погледна ръцете си, които бяха изцапани с кръв, избърса ги от бялата си блуза, по която останаха червени петна. Очите й се втренчиха в Тони, опитваше се да запази самообладание, но Мария я изнервяше още повече, затова реши, че е време да ...

Това е разказ, който цели размисъл и провокация. Разказ за сблъсък на поколения и ценности, за моментите когато просто трябва да замълчим и да приемем различната гледна точка...
(Не ме бива много с "перото" и писането ми е само хоби... Това е вторият разказ, който съм писала и ще се радвам на комент ...

Разни мисли за блоковете и специално за последният етаж, които може да са от помощ на някого. Лични мои открития.
1.Блоковете от периода на комунизъма са направени като бомбоубежища.
2.Почти вечни са, с оглед на живота на обитателите им, които сумарно рядко живеят повече от 200 години. Дори да се на ...

Ти... не подозираш...
колко ми е трудно да мълча...
От инат, от болка...
чак до... глупост...
С остри токчета, с обувки черни ...

Падаща звезда
Видях в нощта падаща звезда
и си помислих за мига,
в който ще бъдем всички по-добри
през идващите дни. ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336686
>>>>> Линк към 12 част
13 Част
И вървим така в арабска нишка. Аз напред... следван от две жени. Струва ми се плътно зад мен бе Ная. А като ариагард вървеше кака Надка. Влизаме в пещерата. Съответно аз не спирам да плещя. През моите собствените реп ...

Понякога ми става мъчно,
а друг път ми е все едно,
че в нас кълнеше неотлъчно,
недаващо живот зърно!
Че поривите ни големи, ...

Болка днес тая,
в сърцето си горчива,
обичта си всекиму раздавах,
но от никого аз обич не получих.
Съдбата ми навярно туй е, ...

Прошка
Прости ми, отче, съгреших,
наруших обета си свещен,
в океан на грехове се потопих,
и изплувах омърсен... ...

На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца, ...

На Дъщеря ми
Непримирими светят в мрака
Разбити от илюзии слънца
Една пътека някъде ме чака
Посоката да избера. ...

Аз съм всъщност предишният...
Ти си всъщност предишната...
Само болка, много болка,
струпахме във душите си…
Но и преди те обичах... ...

Не ме е страх,
както казват
"да си хвана пътя".
Не съм от вчера.
И раните ми ...