- Що е Вайбър? - питам внучето си много младо.
- В Интернет безплатно с мене да говориш, дядо.
- А, разбирам - му намигам закачливо -
значи бър, бър и за щяло, и нещяло сполучливо.

Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...

Наказана
Защо съм тъй безмилостно наказана -
да обичам все студения, дето мен не ме обича,
искам да крещя, чувствам се смазана,
нужен ми е някой, който няма все да ме отрича. ...

Приплъзваш нараненото си тяло
по заскрежената земя
и виждаш мислите си като в огледало,
отрязъци от истина и от лъжа.
Копнееш силно за награда, ...

Рисувал съм те денем като цвете,
като слънцето, което ми блести...
защото аз те виждам и във двете,
във тях живееш и пулсираш ти.
Попадал съм във сънища оплетен ...

Краят настъпва
Смъртта си разпери над мене крилете,
прегръщайки моето грохнало тяло.
Съхна безжизнен и гниещ в полето,
а всичко в очите ми вижда се бяло. ...

Трябва
Трябва да има някой, който да става рано,
да вдига Слънцето и да пладнува с потта си,
някой сам да паркира колата на залеза
и да приспива с всички дертове във съня. ...

Сърцето ми е тъмна стая.
На прага му стоиш, отпред.
Не те е страх от тъмно, зная,
открехни вратата,
не чукай, хайде, влез...! ...

Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата ...

Девет дни код червен е. Девет нощи вали.
По пътеките кални няма даже следи.
Любовта съкрушено мокра рокля свали
и остана пак гола, както беше преди.
Без прическа, без гривни, без вечерния грим, ...

Тик-так. Тик-Так. Часовниковият механизъм в стомаха ми отброява ритмично. Разглобява времето на отрязъци и ги изстрелва към единението на стрелките. Мигове. Събирани оливини по черните брегове на вулканите. Крия ги по джобовете. А те падат ли, падат. И поникват в надежда. В стъклени светове от любов ...

Под балкона малко куче лае,
иска то с мен да си играе,
а навън дъждовно е и хладно,
кученце, навярно ти си гладно.
Ех, как искам вкъщи да те взема, ...

Не вярвай на крадците на души -
те идват винаги, когато си нещастен.
Промъкват се невидими и зли
и стават част от теб. И те изяждат.
Крадат по малко - къс по къс, ...

"Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /blackjack12/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата ...

Artist:
Album:
Year: 1999
In Death, A Song
You came back to a place without sun ...

От думите понякога боли.
А колко думи казахме си вече.
Не искам да говорим. Замълчи!
Срещни ме в мислите си някъде далече.
Прегръщай ме без думи, без слова, ...

Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не иск ...

Ще минат дни, ще минат може би години,
в които ще въздишам самота…
с надеждата отново да те видя
и да родят очите ти звезда..
Ще минат есени и пролети, и зими, ...

„Да стане левът наш балкански“...
Добри Чинтулов
Славен родният Елит е –
като пес бит-недобит е –
брат на силните държави! ...

СНЯГ ОТ ДЕТСТВОТО
Чупи орехи Зимата
и претопля кафе,
и терлици наплита,
трупа ги две по две… ...

Душата в човека е песен - върви,
накъдето я води променливо време.
В забрава от вечни прищевки кърви,
а на дъното вяра в мечтите ù дреме.
Та как да предвидиш ти тези завои, ...

Делението не е изход.
Победата пък не е вход.
Дори на запад или изток,
наличното се сменя в ход.
Откритото не се белязва, ...

Животът ми от нямане е предозиран.
Върти се в хамстерското колело,
в очите му цъфти наострена секира
и никой не го гали със перо.
А идва зима и надменните айсберги ...

Бъди ти
Бъди нежен бриз галещ коси
и неспирен блясък в очи.
Бъди светъл лъч в нощта
и красив спомен от мига. ...

Над живите букли на огъня,
през рамо преметнали съдби,
в дима, ухаещ на облаци,
с оголени до болка души,
ще тлее въгленът вечен ...

Денят разстила снежнобели листи.
С чувствена четка рисувам желания.
В ъгълчето на сърцето каца снежинка
и се разтапя неразумно в окото ми.
Чуваш ли? ...

Знаеш ли коя съм наистина,
искаш ли да разбереш
кой стои зад маската измислена?
И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш?
Знаеш ли коя съм през деня, ...

Познавам жената от нивата,
копаеща черната угар-съдбата!
Припознавам майка, баба, съседка,
губеща, благодарна, сърдечна.
Вчера мина край нас, ...

Сърцето на жената
Сърцето на жената е тъй свято,
то носи всяка нейна красота.
Безмерно е сърцето и богато!
Жената с него прави чудеса. ...

Моряци...
На всички български моряци... И бивши и
настоящи...
от един бивш моряк
От мисълта неуловимо ...

Съдби
Трети епизод
Вече трети ден ударите на тъпаните, извивките на кларинети и зурни, придружени с виковете на жените огласяваха околностите на Мурадовата къща. Цялата украсена с гирлянди от живи цветя и знамена, тя се беше превърнала в център на града. Мало и голямо обикаляше около празнично нагиз ...

Не се съмнявай в мен, успех,
дори когато ти е тъжно.
А ако следва неуспех –
мини напряко и надлъжно,
сложи му кръст и забрави! ...

Колко наивно си, мое сърце…
Така безнадеждно се влюбваш.
А те, те ограбват с двете ръце
и после бързо разлюбват…
А после, после всичко е сън. ...

Моята камбанка
Мълчиш с език прехапан, вярна ми камбанке.
Звъня с години за живота и смъртта.
Над мен и теб минава грозната й сянка -
сърцето ти да бие в черквата на вечността. ...

Неделно утро. В топлото легло
парченца сън търкалят се все още.
Почуква ден по зимното стъкло,
съблякъл звездолунната си нощница.
С целувка ме събужда нежно той - ...

След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.
Не бяха само същите жените, ...

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си, ...

Като гледам черния простор,
осеян с хиляди звезди,
сещам се за душата си затвор,
където оковани са за теб светлите мечти.
И като си мисля за него сега, ...

Малкият продавач на сърца и камбанки
Вървим с племеницата Мили в предпразничния Неапол. Светулките на гирляндите мигат. Събрали са целия коледен огън от пъстрите дюкянчета. Небето над нас сияе. Продавачите стоят около красивите коледни ясли – наречени „презепе”. Тълпи от туристи и неаполитанци са тр ...