Животa му си вървеше нормaлно, кaкто при всеки тийнейджър. Всичко беше нaред, докaто един ден не се появи тя - неговaтa първa любов. Обикнa я. Може би от пръв поглед, a може би с времето, но стaнa достa бързо. Нямa знaчение. Обикнa я силно. Прекaлено силно, кaкто не беше обичaл никоя другa. Тя обaче ...

Баба да си и да имаш внук.
Бабите обичат да обичат.
И на всичко смислено напук,
те единствено във внуците се вричат.
Бабата е смисъл на живот, ...

Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...

На рождения ти ден,
приеми този стих от мен
и много бавно прочети,
в живота нека винаги да ти върви!
С усмивка всичко посрещни, ...

Не костите на скъп покойник,
опят от православен поп–
манерка, кърпа и часовник
погребани са в празен гроб...
Останали са от войника, ...

Погледът ми е забит в земята мрачно,
главата ми гъмжи от мисли непрестанно.
Дъхът ми секва от време на време,
сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.
До ушите ми достига смях и глъчка, ...

Гергана – Едно красиво българско име. Но тя не бе пример за традиционна българка - не можеше да играе ръченица, не знаеше нито една народна песен, за бога - та тя дори не можеше да изрецитира ,емблематичното за страната ни, стихотворение на Иван Вазов – „Аз съм българче”. Не бе скромното девойче от ...

- Каква си ти? - попита ме един ден той - Ставаш ли за обичане?
Дълго се страхувах от този въпрос, защото не знаех каква е жената за обичане според него. Но едно знаех със сигурност - не беше такава, каквато съм аз. Никога не чаках да ми отворят вратата и сакото си обличах сама. Егоцентрична, дръзка ...

ноември 2014 Румяна Славова
Унъзи риза си тури-
във цвят пимбе!
Дъ н' забрайш и
джентълменскуту бомбе, ...

Тони беше застанал до телефона.Може би той е сгрешил в преценката си към нея,но защо в началото Мария го уверяваше в своята обич към него.
-"Ако любовта не е трайна,какво друго е трайно?"
Тя му отне всичко,неговата вяра в любовта и не само нейната любов.Той я беше поставил на най-високо място в своя ...

Едно е сърцето,
от Бог подарено.
Едно е за всичко-
за радост, грижи и обич!
Поводи винаги има. ...

Бомбата
гръмна по време на поредният непоряд като дневален, търкайки на колене стълбището с кофа вода и мръсен парцал…
- Разбра ли за бомбата? - тичайки нагоре по стълбите изфъфли лейтенанта-лилипут, съсед на моето момиче… В неделя е сватбата…
Гледам го втренчено и цедейки парцала се изправям…
- … а ...

Вече си друга, по-различна си,
а може би аз съм такъв.
Сърцата ни..., белязани с рани,
болки, толкова мъки
и раздели преживяни - ...

На ръба ли си, не си ли,
Отново искам да съм ти приятел,
На ръба ли си, кажи ми,
Подвеждал съм те, знам,
Тежки спомени за тежки удари... ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336623
Линк Към Част 11
Част 12
- Това какво е ли? Предполагам е най-дълбоката част на Черно море - компетентно заявих аз - В сайта, от който съм я извадил пишеше две хиляди, двеста и няколко метра дълбочина. Площта на това дълбокото петно не е голяма. И ...

Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...

РИСУНКА
Кога ще мирясам – не знам!
Сто вихъра сякаш ме гонят...
Нахална и дръзка, без свян
рисувам най-лудия спомен. ...

Все още жив съм
за да те забравя,
все още аз те вдишвам
с това, което ми остави...
Тежко е, разбира се, ...

- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухн ...

Дядо клош стана Коледа
(постконкурсно)
В търсене на света топлинка
очите се отвориха,
че я няма извън дома. ...

От слънце огън ще си взема
цигарата си да запаля.
Луната с нежност ще превзема
и на звезди ще се похваля.
Ще седна аз на лунен камък, ...

Метафори са неговите ласки...
Очите му са изпитания...
Душата му е само маска
на безутешните терзания...
Замръква във легло на Муза... ...

Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его ...

От жега
лятото е
на свистяло...
Запалило е пещи
от зори! ...

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)
В ъгъла тука седя вцепенен
и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова. ...

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...

ОЩЕ
Още ти чувствам дъхът
и повей на любовни ветрове.
И още край мен е светът ти.
И писък на гларус пак ме зове. ...

С мисъл за красота -
за теб и любовта,
аз за тях мечтая.
Що болка имам - аз си зная.
Любовта всичко прощава, ...

Люляк цъфти в градина
като девойка млада‚ красива
гизди се в цветове лилави и бели‚
мома плете покривка от дантели·
Сутрин люлякът цветове разтваря, ...

Като буреносен облак
със сърцето си ранимо
ще се хвърля в тъмнината,
и ако намеря път,
който се извива ...

Наивна съм. И глуповата.
Тази - винаги добрата.
Дето все прощава и мълчи,
а после болките търпи.
"Урок си взимам" - всеки път. ...

От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...

Умирам за една жена, за нейната усмивка и за нейните очи.
Умирам за нейните устни, за нейната прегръдка, а тя не знае дори...
Умирам за нейната красота и мечтая някой ден всичко да разбере,
за тъгата, за сълзите и за чувствата които крия в моето сърце!
Умирам, за да може тя да има всичко и нищо нико ...

Няколко думи. Тежка обида.
Погледи зли и свирепи.
Жестока душевна корида.
Моменти, когато сърцата са слепи.
А после идва умората. ...

To war!
The queen commands,
Battalions defend at once!
The battleship is pounding on her shores;
and past defensive lines extends ...