На Александра
Мое скъпо момиче,
плод на мойта любов,
с радостта, че те има
срещам изгрева нов! ...

Ти знаеш ли защо течеш по вените?!
Такава власт над себе си дари,
че в огъня ще скоча... а за мене
в Иконата ликът ти ще блести...
Ей, пощади ме, че ще полудея ...

Извинявай, че крия от теб моите чувства.
Извинявай, че мисля за теб от няколко месеца.
Извинявай, че така се влюбих може би беше неизбежно.
Извинявай, че сега отново страдам и всичко е толкова сложно.
Извинявай, че те обичам, а ти искаш да бъдеш с друг. ...

Е, че време! Интернетно.
Стиховятърно. Суетно.
Полупълно. Полупразно.
Обичливо. И омразно.
Сънно. Минало неслучено. ...

Червено вино на масата стои,
а до него на две свещи огън гори.
Едни очи часовника следяха
и търсиха уверени мъжки стъпки
в мрака. ...

Аз живея по моя си начин,
не копирам и на друг не приличам,
просто свикнал съм тъй да живея,
скромничко да се обличам.
Без да нося маркови дрехи, ...

Страхувам се за Вас, деца!
Малки сте, раними.
Без майка, без баща -
в родната страна сами,
оставени на чужди грижи, ...

Битка
Мойте битки са празни,
Пълни с фалш и печал.
Мойте воини са страстни,
болка, печал. ...

Пламенна съм аз жена,
огън в сърцето ми гори,
стихия има в моята душа,
пази се ти, ще изгориш!
Пламък нежен искам да ти дам, ...

Много хора разбират лудостта по различен начин. Нещата, които са луди за едни, са напълно нормални за други. Това е, защото хората имат различни реалности. И в никакъв случай не означава, че нещото, в което ние живеем сега, трябва да е единствената реалност за всеки един човек.
Трябва да има хора, к ...

Жизнено важно е да знаем!?
Че всички имаме душа...
Че носим във гърдите си,
сърца който страдат!
Затуй че други сме сега. ...

Лежа в мрака,
на пода в стаята ми.
Ти разкъса сърцето ми
сега го стъпкваш
парче по парче. ...

Започва криеницата позната.
Но дали е само във лицата или
корените й вече са в сърцата?
Не може красотата, която до вчера бе позлата,
да се изпари като мъглата. ...

Деля легло с надеждата, „Че утре...“
(тя нощем свети като църква).
За нея, с всички пръсти, чак до кутре -
държа се, да не се побъркам.
„Че утре...“ тръгва сутрин много рано, ...

Каква е тази сила стрелометна,
побрана в силуета ти, жена!
В изваяния кош на раменете,
във люлката на плаваща снага.
Погребваш ме с очите си дъждовни, ...

Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
Душа се, искам да крещя, ала не мога ...

Текст и музика - Лилия Велчева
Аранжимент - Пламен Скорчелиев
Идпълнява Детска вокална група ДО РЕ МИ
Желая на всички, които чуят моята песен КРАСИВА ЕСЕН И МНОГО УСМИВКИ!
Авторът

Гася те в дъното на чашата с уиски
като цигара, изоставена в палтото.
Тя, любовта ми, вече нищичко не иска.
Тя, любовта ми, е погубена, защото
в студа се сви, премръзна, после си отиде. ...

Обичам те. До болка те обичам.
Тъй както странника обича да лети.
Тъй както майката детето си обича.
Тъй както ти обичаш своите мечти.
Обичам те и няма да го крия, ...