Алтернатива
Светините в България са поругани...
Просташка чалга и кичозна пошлотия!
От тежък срам черви се родното ни знаме...
Набръчкало се цяло, плаче за ютия... ...

Напластената черга разправя,
за цветовете на есенни помисли,
пръснати волно наоколо,
безпризорно и безтегловно износени.
И се бунтува от дългото време, ...

Отново падна еснта,
А след нея и зима.
Красива е, но
тя е най-коварна.
От нея ставам тъй ранима. ...

Срахът, настръхнал във косите,
потрепваше надолу по ръцете,
въртяха се във кръг очите,
а във галоп препускаше сърцето.
Грохотът на идващата буря ...

/по С. Есенин/
Здрасти, бабче, още ли си жива?
Здрасти, де! И аз така...
Над дома ти нека се разлива
приказна вечерна светлина! ...

Ако животните имаха Фейсбук, тогава профилите и статусите им сигурно щяха да бъдат такива...
Кокошката публикува профилна снимка със своите пиленца. Лисицата коментира: „Ах, колко сте сладкииии!”
Едното от трите прасенца, което вълкът е изял, се тагва от стомаха му с коментар: „... Току що се запозн ...

Ретро любов
...
Наш'та ретро любов. Виж – събира се в шепичка тясна.
В тази сивкава есен тя е просто прекрасна!
Оцеляла в горчилка и сред крясък на хора ...

На К.
Дойдох със яркосттa нa леденото слънце
и с скрежнa белотa извaянa
от пaрещия студ ще си отидa,
от изгревa нa гaснещи звезди омaянa, ...

Дядо, отивайки сънен към тоалетната си мърмори: - Ето, виждаш ли наборе - когато на теб ти трябва, аз винаги ставам!!!
Най се безпокоя, когато някой ми каже: - не бой се, аз съм зад теб!
Абе, на колежката Ви , какво и е повредено, че всички се мъчите да я оправите!?!
Ако лекарят Ви е препоръчал да о ...

Есенни мъгли се стелят,
плаче бледата луна,
вълци вият в полята,
оплаква вятърът
падналите небеса. ...

Човек съм аз-на огъня съм пламък!
Направен съм изцяло от барут.
Със мойта сила мога да запаля камък,
и той да изгори, като мазут!
Леда на всички ледени морета, ...

може би съм малко странна
но е само малко, повярвай.
може би понякога ще кървя
но ще е само от носа
и ще е защото цял ден съм кихала. ...

В този неподправен Алманах
виждам само стихове красиви,
но така до днес и не разбрах
същността на подтиците живи
със които пишещият брат ...

Настроение...
Топла вечер... Ранна Есен...
Водопад от тишина.
Сам съм... Сам съвсем!... Унесен...
Нежност. ...

Куче лай -
на професор идва край.
За Фандъкова гласувай,
живота си рискувай.
И докато аз я "възпявам", ...

Откакто съм проходил, аз вървя
към края просто неизбежен.
Болея тихо, страдам и кървя
в живота грубоват и нежен.
Макар отдавна, че това го знам, ...

Чувам с уши аз сърцето си
застинал в железен окоп.
Здраво стиснал калашник в дясната
с лявата достигащ до Бог.
В миг изтръпнал от осъзнание ...

Когато
Когато ти забият нож в гърба,
когато болката зловещо пари,
когато безнадеждна е нощта,
когато си разпнат от изневяри, ...

СИНЕ
Един до друг сме с теб. Ти – ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...

Колумбия, Южна Каролина, малко след полунощ. Вечерта все още бе в началото си, а както знаем, в тези среднощни часове по принцип се случват най-красивите и интересни неща. Тази мисъл крепеше съзнанието на Холдън, който вече бе решил окончателно какво ще прави от тук нататък. Щеше да го направи сам, ...

Нетърпение
Ах, как искам да се прибера,
да се сгуша в топлото ти тяло.
При теб да легна, да заспя,
да забравим всичко преживяно. ...

Наближава обяд. От два часа и две години съм на улицата. Такава ми е работата просто, още не съм клошарка. Макар че наподобявам успешно такава. С тая опърпана количка и тонове хартия... Неблагодарна работа била. Безкрайно непрестижна. Аз пък съм благодарна. След около 4800 км в студ, сняг, дъжд, пон ...

Аромат на топло виолетово –
кичур коса на лицето ми.
Есента ми последна със тебе е...
зрели тонове избавление.
Жълти чувства с изсъхнала важност, ...

очите му са безкрайност
две лилави фунии
които те всмукват
до черно
ти се вкопчваш в ръба им ...

Ритъм
Любовта имала ритъм,
а омразата? Аз питам.
Нима в нея няма ритъм
Теб и тях повторно питам. ...

Сърдечна аритмия, превърната в симфония, която не съм композирал.

Ти и аз някъде, без да знаем защо.
Как се срещнахме в тази мъгла...
Сякаш търсим изгубена в нея любов
или хвърлена в облак тъга...
Листопадът вали над смълчания град, ...

Събуди се с притеснителната мисъл "дано е събота", понеже инстинктивно усещаше, че закъснява за някъде, въпреки че беше толкова сънен, че не беше сигурен кой е и на кой свят е. Беше сигурен обаче, че закъснява, понеже имаше смътен спомен, че многократно беше натискал Снууз насън. Погледна телефона с ...

Неуките и бедните изстрадали и побелели
От мъдростта житейска малко взели
Като камъни един до друг опрени
Тежат им думите, но все са си студени.
Неуките и бедните тях само майка жали ...

Че как са пръкнах и аз една -
саде в амбиция да ме изкарва?
Мерак налегна ме сега -
моделка ме напина да се барна.
И не е просто суета - ...