Кой си ти?
Всъщност кой си? - Строга осанка, стегната походка на сигурен мъж, силни ръце и... две топли и малко тъжни очи.
Преполовил житейския си път, крачиш сигурно и малко самотно напред.
Обрулван доста често от Съдбата, но изправящ се винаги по-силен от преди.
Поучи ли се от всички уроци, които ...

Беше топъл летен ден.
Никой нямаше до мен...
И тогава аз реших
с вятъра във този час!?
Да си поиграя аз. ...

НАЙ-КЪСАТА НОЩ
Вчера нали беше най-дългият ден? Е, преди него е най-късата нощ. На, тогава му е времето да обещаеш на жена си, че ще я любиш цяла нощ. Ако пък си нямаш жена, можеш да се напънеш и да киризиш порно до първи петли.
Двама от нашите квартални зевзеци, обаче, не предпочели, нито първото, ...

Вътрешно грозни сте,
празни сте, подли сте,
безочливи, безсрамни сте,
безлични сте, нагли сте.
Външно красиви сте, ...

-Бъди почтен - ми повтори леля - трябва да си почтен. Човек затова е човек, защото е почтен.Непочтените хора никой не ги харесва. Не ги обича. Да! Никой не ще да си има работа с непочтени хора. Те не са хора.
-Аз съм си имал работа с много такива, моето момче - обади се свако, седеше на старата прис ...

Ако почувстваш се самотен, не тъжи,
погледни слънцето, погледни цветята.
И тогава самотата от сърцето изпъди,
вдишай с пълни гърди от аромата.
Така е, приятелю, понякога не пита, ...

Ела при мене, като слънце
душата ми да стоплиш.
Ела при мене, като зрънце
със хляб да ме нахраниш.
Ела при мен, като зората ...

Шепти ми, ветре, шепти
за далечни сини океани.
Шепти ми, ветре, шепти
за мойте зелени низини.
Ветре мой, шепти, ...

„Природата ли иска да ни каже нещо с поведението си на тази дата или е просто съвпадение? – мислеше си Михайлова, а цялото тяло я болеше от усилията да спре неудържимото си треперене. – Винаги на 19 февруари е кучешки студ.“
Блоковете от ученици крачеха към гимназията в нестройни редици, навели глав ...

По детски..
Ела с мен на тайното място,
дето се криехме двамата,
там на хамбара, старият,
целите прашни от сламата.. ...

Млади
деликатни,
изглеждат
щастливи
неразгадаеми, ...

"Почитай небето като свой баща, земята като своя майка
и всички неща като твои братя и сестри.“
Индианска поговорка
Пердаша напред-назад, нагоре-надолу, на зигзаг по твърдите буци земя, а двете петлитрови туби в ръцете ми помагат да запазя равновесие. Още съм на първия ред. Жо полива съседния. Чакат ...

Усмихвам се когато си до мен..
внасяш топлина във моя ден..
Караш ме всичко лошо да забравя..
от лоши мисли да се избавя..
Не искам в нищо да се вричаш.. ...

И тази вечер внукът ми го няма,
къде ли се е запилял?
За мене тази вест не е голяма,
навярно пак при гаджето е спрял...
Той вече е едно момче голямо, ...

Студен си като през януари,
минаваш като вятър
и оставяш ледени сълзи.
Мълчанието ти убива
всичките слънца в мен. ...

Какво си ти за мен?
Как да отговоря в този ден?
Няма да е днес нито утре.
Как, какво, защо съдбата ни събра?
Така неочаквано се случи. ...

„Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.”
Н. Вапцаров
Омръзна ми да ми се хилят ...

Пърхащи криле!
В прозореца наднича утринта и с много свежест ме опива!..
Лъчиста

„- Камъните не позволяват да бъдат опитомени
докрай ще ни гледат
със спокойно много бистро око.”
Збигнев Херберт
Аз съм камък загладен ...

Лажова, до поискване, спонтанно
„ Драги ми, Смехурко”
Светланчик, тези дни ако си кихала -
да знаеш, че от мен ще е билò.
В комплект със Дори, Нели, Маргарита ...

Тази пролет валя, та животът се скъса.
Сред калта се промъкна ликът на смъртта.
А светът стана друг – натежал и навъсен,
и със траурен звън над деня проехтя.
Тази пролет валя. Заваляха душите. ...

От спечената пръст изравям с пръсти
заровените спомени за пролет...
Посявам нови семена и се прекръствам!
За новата им пролет днес се моля!
Аз искам пак да видя как израстват ...

Още малко и ще хвърля шлема,
не ми е нужен в моята страна.
Усмивката със себе си ще взема,
за моя син и моята жена.
Строеж не искам даже да погледна. ...

ЛОЙ
Пак в плен съм на старата карловска скука.
Градът от години е сякаш заспал.
И теб ти се ще да избягаш оттука,
нозе да изтръгнеш от блатната кал. ...

Моят рожден ден
Цяла година го чакам
и даже не питам, не зная
ще си отиде ли мракът
и обич дали ще позная. ...

Скитник
Ти ли беше онзи луд разбойник,
Блъскал по вратата ми до изгрев?
Смел безумец яхнал тъмнината.
В утрото изгубил светлината. ...

***
Плачат влакове намръщени.
Небето - сиво предпочита...
Пилеех облаци над къщите,
попивах с вятъра очите им. ...

Пролетта си отива с тихички стъпки,
знойното лято пристига при нас,
пали в сърцата ни нови пожари,
за радост, за щастие и мъничко страст.
Изгряват мечтите ни с яркото слънце, ...

Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката ...

Щастлив ли съм...? Не зная...
Влюбен ли съм...? Пак не знам!
Самотен съм, това го зная.
Нещастен съм и туй го знам.
С надежда чакам щастието мое! ...

Преди много, много години ,в далечни времена когато на Земята вярвали в много Богове, в едно малко царство живеели двама братя-овчари.Те се родили в китно планинско село. Баща им и той бил овчар. Построил на края на селото висока триката къща, че да има място в нея за всички. Братята се казвали Крун ...

Какво е съдба?
Бъдеще? Минало?
Или миг?
Мигът, в който решаваш
стон ли си или си вик. ...

Седя на пейката, гледайки напред към хоризонта. Там, в далечината, отправяйки посланията, излизайки от душата ми. Както вчера, онзи ден... както хиляди такива преди това! И така, докато те намеря. Убеден съм, ще те открия, където и да си. Не можеш да избягаш от мен, от моите чувства, защото имаш нуж ...

Клон...
Дъжд...
Под дървото мъж.
Стара ситуация -
букет ...

Предавам се! Не мога! Замълчи!
Оставям те на слънцето и вятъра.
Сърцата се превърнаха в скали -
вълните са единствени приятели.
И ударите бавно ни рушат, ...

Изумителен,
ужасяващ е светът.
Онова, което
хората си причиняват
един на друг - също.

Само в стихове ще ме откриваш,
там душата цяла си изплаках,
аз по тебе все още въздишам,
нищо че съм няма без остатък.
Само там - във воплите ми скрити, ...

Откакто работеше в пиано-бара, вече близо три години, Олег за първи път обърка нотите, на парчето, което свиреше. За щастие никой не забеляза, освен него самия, но точно в този момент това не го вълнуваше. Той гледаше в една от отсрещните маси и колкото и да му искаше да не поглежда, очите му постоя ...