Надежда Павлова /Перличка/
...........................................................................
"Лалетата прекрасни, цветя на обичта...
На мен ли ги поднасяш или на песента?..."
........................................................................... ...

ПРИКАЗКА ЗА ПРАВДАТА
На интересно място са се заселили тия хора. От двете му страни – стръмни баири, а помежду им – река. Разделила е планината на две, разломила я е, та затова и са я нарекли Лом. Река като река. По време на нахална и безочлива суша почти пресъхва, а рибата, която случайно е оцеляла ...

Катерим се по тясната пътека,
под плачещото есенно небе,
а Витоша разкисната и мека,
от бурята разюздано реве...
Мъглата черна ни притиска диво, ...

През Ада на нашата Любов
Не ми остави даже и постеля,
където да склопя очи.
Безмълвно пое – беше неделя
и нямо сърцето мълчи! ...

Линк към част 9
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333130
10 Част
- Хубава работа! Ти сега какво…? Завиждаш ми на черната коса ли? Аз пък да не съм те карал да скачаш без парашути от самолета. Ти сама си ги свали и си направи тази пожизнена искрящо бяла боя на косата. Искаш и аз да заприл ...

Жалба за младост
Ех, бива ли така бе, Марче?
Щом тръгнах на бастун подпрян
ме вземаш вече за канарче
дори ме имаш за шаран! ...

Приказка
Когато те погледна
и ти се взираш право в моите очи,
аз виждам океани, небеса и слънчеви лъчи!
Виждам как изгубва се дъното на дълбокото море ...

Живей за последния миг
от този кратък ден,
днес - не вчера, не утре, а днес.
Обичай днес - вчера няма да се върне.
Живей сега, променяй се, ...

Бумеранг
Тежко му, който брата си продава.
За него няма прошка под небето.
Тежко му, който за пари и слава
готов е да погуби и детето. ...

Добър вечер, читателю.
Добър вечер, народе.
Гордееш ли се, приятелю,
че биха се преобърнали в гроба
Ботев, Левски, Бенковски, ...

Ти за мене бе забраненият плод,
ябълка сочна и растяща високо,
всеки ден гледахте с трепетен смут,
а грешните мисли не искат да стихват.
Върхът на дървото е много висок, ...

Прегръщам те с обич
и от сърце ти благодаря!
Затова, че още те има,
светлина в сивите дни.
Припомни си младежките години, ...

Ти навярно не знаеш какво е да стоиш и плачеш тихомълком ...
Навярно не си обичал никога така, сякаш те боли сърцето ...
Сякаш искаш да умреш ...
Но ти живееш , живееш с тази мисъл , с тази болка любовна ...
Може да срещаш много мъже/жени , но винаги ще има един който ще ти е тръпка за цял един живо ...

Неизбежно…
Безлично, тъжно, стряскащо - така
изтляват на деня ми цветовете,
оставят сива, пепелна следа
и стъпки в нея, бягащи по светло. ...

Светла доброта
Тихо скрито в ъгъл мрачен,
плаче клетото дете,
с бoздугана си прозрачен,
иска злото то да отведе. ...

Научих се отдавна да мълча
и да не гледам по-далеч от тебе.
Горчи ми споделената вина,
че ще си ида вероятно непотребен.
Че след като небето не разпрах ...

Ще мога ли отново да се влюбя?
Да те докосвам с пламнали ръце
и цяла нощ с тебе да се любя,
загубени и двамата – сърце в сърце.
Да тръпна под ласките ти топли, ...

Преди време в блога си пуснах два постинга със съдържание, което даваше насоки на авторите как да издадат сами книга. Реших, че ще е интересно да запозная и откровенци с някои тайни от занаята, за да им вдъхна кураж по пътя на издаването.
На въпроса "Мога ли да издам книга" отговарям директно
Ами мо ...

Наречи го егоизъм,
но не мога да приема.
Второ място в сърцето ти
не искам да заема.
Обичам те, но втора ...

Последният трамвай
Той видя светлините на трамвай
На малката улица накрай
И затича се с надежда
от челото му пот се процежда ...

Кукай, кукай, кукувичке,
със стотинки съм във джоба!
Кукай, кукай,
пък дано да станат много!
А пък щастията... ...

Ще прогледнем в мига, когато спрем да си вадим очите един на друг!

Животът ми -
между два тона свободно,
докато чакам гласа ти насреща...
Между два влака и стотици лица,
докато трескаво търся твоето сред тях... ...

Той ноември е някак критичен
не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...
роши в клоните тъжни врабчета ...

Голям дъжд днес ме пра, без шанс да се спася.
Косата ми е мокра и изглежда все едно топил съм я във локва.
Крих се под дърво, но есен е все пак и няма вече листалак.
Бягах из алеите на парка, а от дъжда ни милост, ни пощада малка.
Спринтирах към колата, че вече пълни ми са със вода краката. ...

гробището е нива
на мъртви илюзии и вечнозелени чемшири
всеотдайно преливана
с безответни сълзи и вино
методично лочеща ...

Работана
Стана от зарана
наш’та Работана,
че като се тя захвана
работата не остана. ...

Моите предложения за нови български спортове:
Синхронно пСуване.
Бягане около Парламент с препятствия.
/за/Конен спорт.
Спорна стрелба. ...

Младият мъж излезе от кръчмата, с несигурна походка прекоси малкото площадче и се отправи към булеварда. Беше три часа през нощта и движението бе почти напълно замряло. Подпря се на един пътен знак, гадеше му се, тъй като бе прекалил с алкохола. Освен това го бе срам,задето по време на срещата с бив ...

Под миглите на очите
познавам погледа ти,
трудно минават дните –
напечатаните в дати.
Между теб и тъгата, ...

Слънцето на запад клони,
мен попариха ме слани.
Без ден - тъжен ден,
самота и скръб за мен.
Слънцето в червено залязва, ...

Тази любов е ничия.
Тя не е моя,
но не е и твоя...
Но стои между нас
по средата. ...

Раздаваме любов
да купим чувства!?
И знаем че едно
със две не са еднакви.
Но въпреки това го искаме. ...

Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...