Меко слънце! Любопитни гларуси на палубата гледат с ококорени очи. Стомахът ми – свит на кравайче. Нетърпението е добило форма на зелено петно в края на погледа ми. Плъзгаме се елегантно. Дойде ми един спомен от стар руски филм, който се казваше " Бягаща по вълните". Кеят е съвсем наблизо. Пристанищ ...

МЕЧТАТЕЛ
Дали безумен съм мечтател?
Безплодни ли са моите мечти,
та мисълта ми на писател
с любов към бъдното лети? ...

Имах една кутийка. Всъщност още я имам, но се правя, че това не е така. Просто искам отново да съм нормален. Искам да се будя сутрин и да си пусна небивалиците на Люба Кулезич. Да ям не каквото си пожелая и да карам шкода. От старите, дето двигателят е отзад, а отпред багажникът. Това е от малкото к ...

Сред пустиня слънцето пече.
Тихо отчаяние говори.
Бяга самотата ми - мече.
Крие се под сянката, на двора.
Лятото се слива с есента, ...

Потънали в спомен - горещ шоколад -
унесени, сладки, омаяни,
притворили клепки, с туптящи сърца,
блажени от сладката тайна...
Тя: "Огнена лава са тези очи, ...

ЧАША ЕСЕННО НЕБЕ
Една черупка легна на брега,
а мислите ми, сгушени във нея,
в одеяло от разбридана дъга
завиват се. И зъзнат. Вятър пее ...

Общество разяждано от свади
и безброй войни на зверове
и всички пържим се на клади,
без следа от омерзение.
Лицата ни изглеждат ласкави, ...

Ждрело
Намирам те почти на сляпо,
намирам те като желан отдушник,
като чистилище. Изувам си сандалите,
преди Йоан да го направи. И си признавам: ...

Моят шеф ми е комшия.
Респектиран съм – не крия!
Щом излезе на балкона,
сякаш седнал е на трона!
Най-почитан е в квартала, ...

На рамката с платното бяло
полагам с четката боите.
И слънцето е сякаш спряло
в пейзажа шарен на горите.
В платното всичко оживява ...

Бойко, бъдещият лидер пръв:
"Не ми пука, че от бедност продават своята кръв."
На него не му пукаше,
че хората кръв проливали,
той само умуваше ...

Велика Природо!
На колене съм пред Теб и Те моля! Пощади ни! Мен и всички хора по Земята.
Скланям глава пред невероятното Ти величие и знам, че аз и всичките седем милиарда човеци сме много, много виновни пред Теб. С нашата дейност ние вървим против Теб. А Ти, това сме ние. Значи ние вървим против с ...

Червено вино снощи пих
с авери в механата,
дори стотинка не спестих
от цялата заплата!
Уж влязох за едно на крак, ...

Денят ти не е дом за мен
на Кръста си ще трябва да те нося
разпъната на четири от теб
по стъклата стъпвам тежко боса
За кой ли път умирам вече ...

в кварталното магазинче
има зайо байо
бонбони черноморец
ментови цигари
и от онази твоя немска бира ...

Аз имам право да му кажа
на шумния електорат:
по избори, за да намажат
субсидиите, днес крещят
и лъжат ни, и обещават, ...

Във края на дъждовно лято,
след седмица усилен труд,
в дървета, сред листа от злато,
ме води в черен път колата
по вятър, с кикота на луд. ...

Сега, когато съм натиснала вече спусъка и гледам как куршумът лети право към главата ми, а душата ми се намира в онази тръба, насочена под наклон към хоризонта, която всички предсмъртно описват, а в края ù виждам онази бяла светлина, най-после ще разбера дали има Бог. Пътувам назад във времето със с ...

Цял живот по въглени скачаш,
цял живот, и все не изгаряш.
Толкова нощи омесваш в погача
и в толкова утрини палиш пожари.
Не помня друга да знае играта, ...

Сънувах грозен свят. Единствено огромният човешки череп на върха на хълма вдъхваше величественост и по някакъв свой начин беше красив – капката бяло сред океана от черна, катранена мръсотия.
Ние бяхме там – в катранения свят. Всяка сграда, всяко цвете и дърво, всички пейки, пътища и автомобили бяха ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 27-ма част
Селото беше разположено в подножието на Родопите, на един много стръмен откос на планината и се разпростираше на изток. Беше много по-различно от Чуреково, но също така китно и привлекателно. Не беше точно тип планинско село. По-скоро бих го ...

Отговора, който не знам
RemaTe
Ти някога срещал ли си онази любов
сърцето ù, боже, жадно прелива!?
От устните нежни целувал те Бог ...

Птиците сънуват,
че смеят се сега,
макар и пътни знаци
да цепят въздуха.
Те търсят свободата, ...

Съединение
«Съединението прави силата».
Но в родината ни, милата,
тази мъдра, крилата фраза
вече никой не спазва. ...

Не мога да проумея,
защо в сълзи се давя?
В чашата също,
пълна до горе,
лекува моите рани, ...

Глава 3 Последствия
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...

Тогава хората вярваха в това, което им бяха разказвали..Любовта беше болест.
Промъква се тихо през очите ти, обсебва съзнанието ти, протяга безжалостно ръце към сърцето ти и край... ти си безнадеждно изгубен. Губиш реалност, създаваш нова. Рушиш пясъчни кули - строиш замъци от морска пяна. Опитваш с ...

- Спри! - извика ми гневно ти, видях, че ме гледаш накриво, сърдито, мрачно, дори злобно, с пламък, с огън, с пожар, с пороен дъжд, със свиреп вятър.
Натиснах спирачката с хъс – за надпревара, състезание, караница, викове и бой. Теб сигурно те стегна колана, защото го дръпна като змия, захапала врат ...

Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми. ...

Ти идваш само,
когато падне сняг в душата ти
и затрупа пътя към твоя дом.
Ти идваш само,
когато самотата ти ...

Малката Деси, книжка с приказки донеси!
Баба да и почете за непослушното петле.
Баба книжката разгърна, бързо Деси тя прегърна.
И зачете ред по ред за бедите на петлето,
дето сутрин рано с песен буди в шест детето. ...

Морето на брега си се протегна,
разля се в десет пръстчета и две петички,
усмихнато към лятото погледна
и хукна пак със своите вълни да тича...

Към хоризонта лодка плава...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермотов
Самотна лодка в залезът отплава,
играе вятър в белите платна ...

Загледани в далечните звезди
След буря слънце ще изгрее
и пак ще тръгна боса по брега,
света от светли багри ще милее
и ще посява радост след тъга. ...

Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са, ...

Няма стил,но е живо.