Полъхът на злото...!?
То никога не идвало само?
Защото всички му се кланяме...
Макар че мислим за добро.
То злото никога не идвало само!? ...

някои безкрайности са по-големи от други
в някои се обичаме по-дълго
понякога сме късметлии
срещаме се и знаем
дори да е за миг ...

Ти вярваш ли в съня на твоя сън...
там някъде живеем на земята.
В съмнения се къпем с теб навън,
гореща от разлъки е водата...
Обичала ли си единствено... ...

- И отново да кажа добре дошли на тридесет годишнината от завършването на 87 випуск, уважаеми колеги. Нека прекараме една хубава вечер в спомени от най- красивите ни години от нашия живот - студентските! – финалните думи на така или иначе пълната с клишета реч на организатора на срещата. Така го под ...

Момиче, защо в очите ти блестят сълзи?
Защо отказа да се бориш?
Сега студът към теб пълзи,
ръце протягаш и се молиш.
Виждам, цялата трепериш. ...

Живот - какво си ти ?
Истина ли си, или измама?
Нима си въстаникът?
А може би поробеният?
Животът, казват, бил жесток. ...

Как съумяваш
толкова много да даваш?
Гледайки изгрева, от брега на морето,
разтърсваш ме
и се пробужда сърцето ...

Косите ù ме съдеха, аз зная,
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори, ...

Народе, да спиш недей, внимавай!
Искат природата ни да замърсяват!
Как нямат за отговорност чувство,
да се мисли за държава е изкуство,
за природата около нас "забравят", ...

Зад погледа ти влюбен и сияен
не се ли крие втори чифт очи?
Очите, за които аз не зная,
защото искаш да ми ги спестиш.
Невидими очи, с които плачеш – ...

Една лятна вечер край морето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...

Пак ще види мойта вила
погледа ми умилен –
чака срещата красива
след измъчения ден
петъчен. Денят на майстор, ...

Не стигна лятото. Изтече
през пръстите широки на мечтите,
гримираните със надежда вечери,
безцелните разходки край скалите.
Не ми достигна с мъничко морето ...

На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...

Има такива, дребнички
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...

В този театър, наречен живот,
аз играя своята роля.
Режисьорът е този
високо над нас,
всеки ден му се моля. ...

Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...

Понякога
Понякога болката стихва. Понякога
сърцето с аритмия бие в гръдта.
В прозореца сънно надниква мечта.
В такава нощ скитам се с вятъра. ...

“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от
собствената си смърт.”
Иван Радоев
На М., докато песента ни раздели
Но ние все пак сме в живите… ...

Среднощен час, замръзнала река.
Грозно грачи гарван в тъмнината.
Седя си сам накрая на брега,
напрегнато заслушан в тишината.
Усетих, че зад мен се движи нещо. ...

В дворец живее със баща си
Снежанка. Той е Шеф на фирма,
отсъства често от дома си –
лети за Сингапур и Бирма.
Снежанка Мащеха си има, ...

Съавторство
Тя кръшкаше на една страна,
той захождаше на друга, затова
"то" се оказа, че е от Стивън Кинг!
П.С. - "То" е роман от Стивън Кинг. ...

И на съседите пустее двора.
Не пее на стобора им петел.
А няма никой и в обора...
Навярно Господ ги е взел!
Не щъкат селските кокошки ...

Щастието е възможно, но само в сънищата
Намирах се сред най-просторните и свежи зелени полета, каквито човек би могъл само да сънува, но не и да зърне в действителност. Поляните бяха удивляващо всеобхватни и украсени с най-различни мънички цветенца, които искряха като бисери сред росната трева. А ви ...

Футболът
- Що духаш, а? - Дядо се подсмихва под мустак и без да ме поглежда, с уверено движение вади с теслата влезлия накриво пирон. С един удар вкарва почти до края новия на мястото му, вторият само фиксира нещата.
Покатерени сме на покрива на плевнята. Сменяме ламперията, за да пренаредим керемид ...

Ти си чистият озон
за любовните ми днес дробове.
Ти си пролетен сезон,
пълен с цвят във всичките джобове.
Ти си муза на речта, ...

Харесва ми да докосвам твоите плещи...
Да се плъзгам, докосвайки твоята кожа...
На устните ви остави сладостта на срещите,
които чакам... всеки път... до изнемога...
Харесвам огъня в твоите очи... ...

Посветено на
Мартин
и всички Човеци
Отдавна загърбих годините, в които гледах с розови очила на света и вярвах, че всеки човек е добър. Много бързо животът ми показа, че хората предпочитат да са лоши, защото е по-лесно, защото както се казва „ Няма ненаказано добро” и естествения извод от това е, че ...

Талантливец
След второто питие определено му се получаваха нещата,
а след третото – достигаха чак до небесата.
Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.
Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни, ...

Разбира се, ще продължавам,
да вярвам в чудеса,
да вярвам, че не остарявам,
във верността и любовта,
в доброто, в жеста на приятел, ...

Виж времето ни как лети!
До вчера беше лято, есен
и часовите си стрелки
отново трябва да преместим.
А организмът, пригоден, ...