на Артур
Зарекох се - щом празниците свършат
и яденето дойде ми до шия,
навиците стари да прекърша
и с воля всичко лошо да надвия. ...

Полет
Тъй лесна ми се струва радостта,
когато съм в безпаметно нещастие
и вечното премръзнало причастие
на младостта. ...

Ти бе стон. Ти бе вопъл. Ти бе самота. Ти бе нищо. Ти бе красота. Ти бе нежност. Ти беше съвършенство. Ти бе всичко.
Ти мени постоянно своите лица. А коя си сега ? Какво си сега? Къде си сега ?
През годините те познавах и такава и инаква. Бях до теб винаги, дори и тогава, когато най-малко имах нужда ...

Нощта се спуска бавно и всичко потъва в мрак. Прозорецът е отворен и вехтото,изтъняло перде придобива причудливи форми под напористото командване на хладния бриз. А там, заобиколен от четирите напукани стени на малката, пожълтяла стаичка, е старецът – лежи в очакване на сетния си час, а в главата му ...

TОПЪЛ СНЯГ
Снежинките, които обеща
валят сега в косите ми.
За малко парна ме една -
онази от мечтите ми… ...

Човекът е глупак,
когато не разбира...
и в чуждите интриги
неканен се навира!
А лудият е луд, ...

Твърда валута
Решило,
че е разменна монета –
сърцето
в мен удря с юмручета ...

Добрите дни така и не дойдоха.
Останаха посоките без пътници.
И аз не жаля своята епоха,
която къртеше брутално кътници.
За русото момиче не зажалих, ...

Ч У В А М А Н Г Е Л С К И Р О Г
Ти си моята обич! Ти си моя любов!
Аз съм Твоето чедо – следвам святия зов...
Аз Те търсих и плаках. Ето мокро лице...
Дълго, дълго Те чаках – днес си в мойто сърце! ...

Днес е снежно, навъсено.
Чадъра уморено прегръщам.
Де юре добре си е песенно,
само че вече не ще да е същото...
Слънцето някак си недостига. ...

Просто неин каприз е животът
на съдбата шантава и луда,
праща ни на двата края
на лабиринт ужасен
да търсим себе си, ...

И тази година отмина,
по-бързо от всяка предишна.
Сега е време да си заминат
всички тревоги излишни.
Да запазим само спомените, ...

Властва генералът Винету.
За народа туй е дежа вю.
Като иска той калинки -
в джоба му - малко стотинки,
докато мутрите богати ...

"Отиваш си - внезапна като смърт.
След думите ти - идва тишината......" Ив. Цанов
Аз никога не тръгвам ей така.
Щом кажа сбогом, значи заслужава
без мен да свърши този път денят ...

Градът е в пелена - мъглив и черен
в настъпващата бързо сляпа нощ.
Пред Коледа, в молитвен час вечерен,
блести снегът, витрините в разкош.
Да бъде пълна зимната картина, ...

Тъжен дъжд и пак вали,
плаче по стъклата.
Ех, капризно време, ти,
в теб е суетата.
Боже, честно ми кажи, ...

Да пробвам има ли смисъл?
Всички други - еднакви,
до болка познати.
Само теб жадува моето сърце,
а да го насилвам с друг - ...

Рaдост
Мaлкa рaдост пожелaх си aз
в този жaлък свят,
но уви... съдбaтa срещу мене пaк седи,
смее се и тихичко мълви: ...

Малки крачета правят
плахи стъпки по бяла пътека.
След питката тичат неумело,
смело вземат късмета.
Такъв е адета. ...

Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...

Нашата любов не беше нито първата, нито последната такава в света, но нещото, което ми направи впечатление, бе, че тая любов е всъщност тъй рядко срещана и често бъркана с друга.
Бяхме невероятно неповторимо съвпадение, запечатано във вечните спомени на миналото, настоящето и бъдещето, заплело се в ...

врата
полуотворена
цвете
орхидея
усмивка ...