За още инструментали --> https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Почивай в мир Дио ..........................
Очи с цвят на дъга
Вчера тя си тръгна,
а мен изобщо не ме беше грижа.
Не ценях преди отминалите дни, ...

За още инструментали --> https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Понеже зациклям из моите ями
и само препънато пърхам с очи,
добре, че си ти да подпираш деня ми,
макар че, басирам се, той ти тежи.
Държиш ми лицето далеч от водата, ...

Весело момиче,
с лице на кокиче,
кога ще попееш
и пак ще се засмееш,
та да грейне слънце, ...

Глава шеста
Баш рибар
- Какъв прекрасен ден! Само за риболов! - тази мисъл плуваше в главата на Минчо, докато се разсънваше с няколко глътки винце - Днес е събота, не съм на работа... Е как да не разпусна сред природата?!? Яно-о, приготви ми въдиците, че ще ходя за риба! - провикна се и стана, запът ...

Отворих вратата.
През прага на мълчанието
преминах.
Благословено е,
когато думите са неизказани. ...

Като египтянката
Аз имам рокли – червената и жълтата, и синята...
Но няма да броя... под техен стяг ме следва
едната половина на града (без или във впряг).
В илиците ми влизат копчета от погледи, ...

ЕТЮД БЕЗ СЦЕНАРИСТ
Вятър събуди морето заспало,
то се разсърди, откърти вълна
и настървено, и побесняло
вдигна водите ù като стена. ...

ПРЕХОДЪТ
(поема)
От Христо Славов - Hekredel
Света отново се размири..
Отправи погледи напред ...

БУДАЛАТА
Прибирам се от работа и ме спира Начо Папазов. Не оня, дето беше в ЦК, ами нашият, кварталният. Аз не обичам да ме спира и му рекох, че бързам, ама той ми сочи междублоковото пространство и дума:
- Виж го оня там, че ти по-виждаш, не е ли Косьо Будалата? Той е, аз от близо ходих, та видях. ...

Тихо е.
Отдавна спи градът.
Сред смълчаната трева
на щурците
вечерният концерт се чува, ...

I am whisper, I am cry,
I'm the lord of the ancient sky.
I am earth, I am air,
I'm the time's father's heir.
I am fire, I am water, ...

The perfect storm approaches,
pulls the strings, my strings.
I walk a path, light torches.
The storm is what love brings.
A thunder deafens birds momentously, ...

Лудост. Не знам защо всеки ми го повтаря постоянно. Бил съм луд и ненормален, но пък го казват с усмивка. Да, обичам да тичам с всичка сила, да подскачам и да си играя. Все чувам „ти си типично хъски”, и после всичко ми прощават. Спомням си колко много бели съм правил и как бягах да гоня кравите, а ...

"Why do you, son,
desire, worship and adore
this girl of yours?"
my mother's query bore.
I started with the way ...

Усещане за Есен- 2...
... и пак се извъртя Земята
по своя път към Есента,
и пак летят на юг ятата
да търсят топлите места... ...

Според древногръцките философи - семейството са хората, които се събират около една маса, за да се хранят – в пряк и в преносен смисъл.
І. Зараждане на семейството
Бели зъби се гушеше под храста. До гърдите си притискаше голямо парче опечено месо. Чакаше вече половин Слънце време. Чакаше да се появи ...

Самота
Самотата - тя е сивота,
няма цветове - нито красота.
Жестоко мен ме връхлетя
и дари ме - с тъмнина. ...

Спорът между Мен, Аз и Себе си
Животе…?!
Колко още с тебе ще се гледаме под вежди,
колко още ти ще Ме измъчваш с твоите песни,
все за другите ще Ме караш Аз да мисля, ...

Аз съм опак човек, имам остър и ръбест характер
и език като меч, с който бързо сразявам, без жал.
Като кремък съм твърда, бодлива почти като драка,
не търпя върху себе си злобната, лепкава кал.
В този захарен свят съм горчивата капка отрова, ...

Full lips grab attention
the owner really deserves.
A place she'd like to mention
but doesn't have the nerves.
A sushi restaurant in sight, ...

Seven stones wait for me on a Dream Beach...
Seven winds want me running with them...
Seven mermaids will ask: "Where is my sister?"...
I'm the one, who was fraud to forget...
Seven words I will write for a wisdom... ...

жената която обичаш
понякога
идва при тебе с дъжда...
перваза с капчици нежност посипва...
дъхът ù дъждовен с дъха ти ...

Видях една жена, май кротко си нашепваше сама.
"Ще плачеш ли на мойто погребение?
Внимавай, тук очаквам потвърждение."
А беше в цветове, дори дъги сломени,
мъката се стичаше по сълзите ѝ опетнени. ...

Ако не си себе си,
не си нищо!
С тържествен марш
пред другите застани!
С маршова стъпка, ...

Кой съм аз?
Набеден от всички да страдам...
Дори и тези без глас!
От мен душата искат да вземат.
Така и до днес не разбрах... ...

Утро е.Пролетно,засмяно и предразполагащо.Само че аз съм начумерена и вкисната. В пет часа и половина се прибра най-после и дъщеря ми. Казва,че била на дискотека.Стичаше се от щастие като разтопен шоколад, а сега спи блажено в стаята си.Тя спи, а аз съм се превърнала на запусната селска мера- магаре ...

Memento
Спомних си далечно Време:
пролет, дъхави цветя,
после (Дявол да го вземе!)
грабна всичко Вечността... ...

Палитрата
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя. ...

ДЪЖД ОТ ЗНАНИЕ
Сипеш капчици безброй,
грейват зелени тревички.
Къпеш хората в порой,
с чисти води от Всевишния. ...

Сред леса, на гиздава полянка,
в шарена приятна полусянка,
дрехи разпиляла по тревата,
Лиса на чаршаф се излежава
и на отдиха се наслаждава. ...

Две пъстри пеперуди, с дантелени крила,
се гонят лудо в небосвода,
пързалят се по раирана в пастелни тонове дъга.
Вплетени с въздуха,
гледат от високо и широко ...

Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.
Ти си загадка – не жена, ...