Днес шефът бяло агънце спаси –
не ми плати заплатата за миналия месец.
И то ще припка дълго, дълго, може би,
докато някой, нейде, нявга не плати
заплатата на някого за миналия месец.

Живяхме си го тоз живот
и свойта нива си орахме.
В соленото на наш'та пот,
че смърхни сме - разбрахме.
А времето ни даде знак ...

- Но аз те обичам - смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...

От мене ти остана само вятър
и спомени. Трагична орисия.
Бутилката е празна. До вратата
оставих нова. Моля, донеси я.
"Пияна си" - през зъбите процеждаш. ...

Не ме питай. Ела... Прегърни ме.
Знаеш всичко. Кървиш с мен и ти.
Този скапан живот умори ме....
Да изпием бутилка сълзи...
Не те питам... И има ли смисъл. ...

НЕ СТИГА
Разбрах -
един живот не стига
да догоним всички ветрове;
да получим всички цветя и усмивки; ...

Къде си, моя обич?
Къде си, моя свята обич,
избистрена от падаща вода?
Природата ми нежно вехнеща
очаква повик, търсейки следа… ...

Преди 164 години велик общественик се е родил.
Благодарение на него народът се е обединил.
А сегашното "величие" Плевнелиев го е разединил.
Едва ли патриотът за туй би го търпил.
Народе, спомни си за онези славни дни! ...

Да бе сърцето ми от лед
И леко, от ветрец по-тих
се спусна пролетният мрак.
А пък съня тъй странно лих
ту идва, ту отлита пак. ...

Зайо кошница подмята,
пълна с шарени яйца.
Пред хралупената стряха
радва малките деца.
Своето носле помръдва, ...

Новинар
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...

Кажи ми какво да направя, за да те забравя,
да спре сърцето ми да боледува?
Какво да направя пулса силен да забавя?
И дишането как да учестя, след като
не спирам името ти да бълнувам. ...

с годините
тъгата се натрупва
като излишните килограми
телата стават интертни
и движенията им ...

ПОГЛЕД
Във твоя поглед има нещо диво.
Изгаряш ме, но не даваш да горя.
Осветяваш ежедневието сиво.
Дари ме с дъх на пролетни цветя... ...

Красива си, безкрайно, безгранично,
красива си, струи от тебе светлина,
красива си, така, различна,
красива си в тъгата и във радостта.
Красива си, дори безмълвна, ...

Със слънцето днес имах среща.
Искам за него да разкажа.
Представях си го най-горещо.
А то бе много тъжно даже.
Очите му запомних мигом - ...

Екзистенциално*
...Нощта- красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак.
Замислям се: „Животът е безумие,
но по-прекрасен да е, няма как!...” ...

На мене ли точно се случи, света да кръстосвам
с чифт боси, до кръв изранени пети?
И кръста си все, с ориста на една Долороса,
да влача, макар че ужасно тежи?
Защо си избрах участта да кървя под венеца, ...

Жажда
цяла нощ
в олука бълбука
жаждата
на бездънните небеса ...

Една поредица брат'чет
стограмова ще излекува
бронхита, вместо Биомед
с лекарствата си. Не си струва!
Салатка, вместо витамин, ...

Моя бяла, Вапцаровска пролет!
Ще те видя ли в този живот?
Колко птици - за слънце се молят!
Колко слаби дървета - за плод!
Как преминаха зими и вихри, ...

Направи ми мечта от пъстра дъга
и вплети я в палитра от обич,
и в средата сложи замечтани очи,
събудени с утринен порив,
а встрани ти пръсни ореол от лъчи ...

I.
Родил съм се тогава като нещо свято.
И цял живот на святости съм устоял.
Но в края всичко ще ми бъде непонятно.
Макар че всичко вече съм видял... ...

Сега и Расмусен дойде!
Започва действието второ
зад демократичното перде,
за лудите без мярка и умора!
Сред ордени, закуски ...

Добротата ни прави Щастливи. Малките жестове, които правим за хората край нас без значение дали ги познаваме или не - ни правят Щастливи. Да помогнеш на едно беззащитно живо същество, да го нахраниш, да му дадеш шанс за по добър живот като го осиновиш от приют, да го вземеш у дома, да бъде твой люби ...

Във ъгъла на тъмната стая
е толкова бавно
толкова бавно
главата ми в рамките на вечност
се покрива с плесен ...

Любов на есента - бъди една
и в зимата и в лятото - бъди една
и през деня и през нощта - бъди една
Любов цветна и приятна - просто бъди една
Но ти си винаги различна ...

Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Аз съм тази лудата с блясъка в очите щом те види.
Със срамежливата усмивка пред твоята осанка.
С разтреперени колене от твоите докосвания. ...

Още откакто те срещнах,
ми липсваш!
Даже вече забравих кога.
Зная само,
че имаме скоро годишнина... ...

Вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.
Рисуваш наивна усмивка - ...

Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...

Като внезапно узряла сълза...
отронени спомени в мисли смутени
за бащина къща, смях и деца,
за връщане бавно, самотно, смирено...
Като внезапно узряла сълза... ...

И дългият ми път към теб ме води
в безкрайността откривам своя цел.
След многото отчаяни безводия,
проливен дъжд излива се над мен!
В търпението си откривам подреден ...