Глава двадесета
Вместо епилог
Честно казано страхувам се да продължа тази история. Постепенно “семейната сага” се превърна в нещо от рода на мемоарите, а аз съвсем не желая това. Смятам, че трябва да спра овреме, за да не стана скучен и да ви досаждам с подробности от моя живот като младеж.
След зав ...

Половин Душа
Ст. Русев
Поздравите отбягва или вяло им отговаря.
От мигащите лампички му се повдига.
Блуждаещо по улиците се прибира ...

Имам само трима велики учители - Минало, Настояще и Бъдеще. За първите двама аз зная всичко, а третият знае всичко за мен!
Често пъти ние търсим чисто земни измерения на божествената мъдрост. А тя е по-скоро свързана с Времето.
Изглежда, че нашият живот и късмет са функция не на това, доколко моралн ...

В голите клони
вятърът гони
капките дъжд.
Късно е вече.
Екнат далече ...

Има нещо в теб, което
ме усмихва без причина.
Честно казано не знам
кога или дали ще мине.
Често казано не искам. ...

Аз и ти
Колко сладко звучи?
Между нас хвърчаха искри
Аз и ти..
Запомни когато теб те боли ...

Тайната част от мен
няма да ти позволя да я видиш.
Тя е заключена
и не мога да я контролирам.
Стой далеч от мен! ...

Какво си ти за мен?
Какво съм аз за теб?
Какво сме с тебе двама
вече половин век?
Погледни ме в очите и кажи ...

Човекът вярва в разни чудеса.
Едната вяра всъщност го крепи.
Съвсем нормално впрочем е това.
Така е днес. Било е и преди.
И нека колелото се върти. ...

Цвят пепит
RemaTe
А всичко днес е толкоз ясно
във черно бял пореден епизод
и всеки стих е малка крачка ...

Ти, богати човече,
нещо забравяш ли вече!?
Гледаш в кофа рови старец
да изяде остатъка от портокалец,
а ти си с Мерцедес и Гучи, ...

Ч Н Г
За Новата Година
желая ви добро!
И много плод да има -
овошки и жито. ...

О, Мелницата на света е безпощадна...
Във нея всички ние ставаме на прах...
А тя като Ламя е ненаситно гладна
и Времето е неподкупен мелничар!
И тя поглъща хора и явления! ...

Зад анонимност се крие,
в очи да не бие.
Жлъчно наранява,
май се вдетинява!
Щом сме на прицел - ...

К А П К А К Р Ъ В
Знам, че дълбаеш в сърцето ми рана
и дълго след туй ще боли,
а може разтворена в мен да остане
и капчица кръв да блести. ...

Експромт
Без чернова,
без заготовка
поезия глозга аморфа,
ще да дава криле. ...

от месеци съм тиха
няма какво да кажа
празна съм отвътре
всяка сутрин ставам
излизам ...

Светлинки и гирлянди. Истерия. Зима без сняг.
Ослепяващи мислите промоционални витрини.
Срещу тях - рови в кофите мръсния уличен просяк.
Две Снежанки напудрени пискат "За много години!"
Обновихме за кой ли път списъка със обещания. ...

Аз съм човек,
ала в облаците дълго летях.
И спокоен бях, и лек,
почти безтегловен живота пилях.
Бръмките на суетата ...

Някак истинско - детинско
RemaTe
... а очите ми,
все към теб гледат,
все към теб! ...

Коледа мина!
И какво от това?
Отново маски слагаме
и отново лъжлив е светът!
Играчките отново в кашона, ...

Моите рими, твоите багри
С поглед жаден ме изпиваш,
пред теб е бялото платно...
С багрите си ме опиваш
и ясно само е едно... ...

Докосвам се до същността.
Ще бъда ли достатъчно силна,
за да сбъдна и тази мечта!?
Бариери и греди пред себе си - не допускам.
В спестовната касичка "Вяра", ...

Едно отричане в ключалката ми щракна,
преди ръжда по мен да сипне залез риж.
Ще си допивам чашата, подпрян на лакти
и може би в случаен стих ще прокървиш...
Като спасение последно в римска баня ...

Някой ден ще намина да пием кафе
или чашка от твойто малиново вино,
Да ми кажеш върви ли, дали си добре,
да си спомним за някакви стари години.
Да погледам във твойте топли очи ...

Детство мое, върни се!
Богатство на чисти души и игри -
липсваш ми,
загърни ме със сребърни облаци!
Пак да бъдем хлапаци, ...

Втора част от Катарзисната симфония. Всяка част от нея е посветена на различен етап от живота ми.