Малка палава тупалка
е захапала близалка –
начумерено се цупи,
хем се плези, хем се дупи.
Мисли, че светът от нея ...

Те не знаят защо.
Те са толкова земни,
че когато заспят,
не сънуват, когато мълчат -
във главите си ...

За моите очи, дарила със светлина!
За зимните пързалки в снега!
За роклята, която ми уши сама!
За котето, което у дома живя!
За пътя, които ми посочи с цветя! ...

Любовта ти е миг във вечността,
любовта ти е капка в морето,
любовта ти е пясък в пустиня...
Любовта ми е море в дъждовна капка,
любовта ми е пустиня в песъчинка, ...

Защо случайността ни срещна?
Защо се влюбихме и двамата?
Защо се търсехме и скитахме?
Защо душите си преплитахме?
Защо мечтите си разкривахме? ...

Приятелството е кръгла нула
…Посветено на всички приятелства изгубени във времето…
Сънуваш ли? Но то е толкова реално… Мисля, че това не е сън. Светът те чака, погледни го в очите. Виждаш ли всичко колко е празно?
Не го проспивай, макар и да ти изглежда празно. А в празния свят всеки търси някого, н ...

Татко, татенце, вече узряха черешите
и във шепа набрах да ги вкусиш.
Някой стопли съня ми. Ти ли беше,
или капчица малка, солена на устните?
Татко, татенце, толкова си далече, ...

Do you want to know how I really feel?
Are you ready to know the feeling real,
the feeling... that I hide so well
The feeling... that rang the golden bell
Singing the melody of my heart ...

Израснах на село. Израснах е някак грубо казано, по-скоро - борих се с живота на село. Виждате ли, повечето хора се раждат и си имат мама и татко. Аз имах баба и дядо. Много ги обичах. Те бяха стари. После станаха възстари. Пред очите ми остаряваха. Ставаха все по-бавни и бавни. Моята мила баба готв ...

- Вие сте много странен вид хора против закона. - каза непознатият.
- Казва се престъпници. - каза интервюиращият.
- Аз така си казвам.
- Ами значи имаш аутизъм.
- Не е вярно! ...

Понякога се чувствам сама...
… и в самотата търся твоята ръка.
В някои моменти я намирам,
а в други – плахо си отивам
… и чакам... ...

КОСАЧ
Косач коси тревата.
Дъждовен аромат.
Денят дъга извайва,
над ниви пълни с цвят. ...

Двойниче
Бобо, обичаме те!
Цяла сутрин се взирах в илюминатора,
да те видя - ухилен, и рошав, и - див! -
Колене да забиваш в корема на вятъра. ...

Слуга на уродливо време;
Пленен от груба, зла повеля,
Брата си, Умът затрива...
Скръбна участ, тежко бреме -
греха на Каин да споделя. ...

Търкалят се дните и страшно
в човешкия път громолят.
Животът - това е наклонът.
Ту стръмен, ту по-полегат.
А хората? Ние? Това сме - ...

С теб мога да бъда напълно различна,
за другите някак почти непозната,
забързана, скромна, учтива, прилична,
оставах си просто жена сред тълпата.
Но с теб избуявам до буйна жарава ...

Купих си надежда от бакалия за нещастници.
Купих си чадър в слънчево време.
Препасах се с тиктакащ механизъм
И сама си натиках бакшиш в прашките.
Обадих ти се да плача ...

Болка ли е да я опиша?
Как давя се в сълзи сега..
Да знам, че ти за нея дишаш,
да знам, че аз за тебе ще умра.
Пред очите ми бяхте, ...

Не ме запомняй, няма да се срещнем
навярно пак след края на това…
недей, дори за миг, не ме поглеждай,
аз зная, че не виждаш любовта!
Ти друга моделирал си за тебе ...

- Имаш ли го? – този въпрос винаги вбесяваше Лиъм. Толкова много случаи, свършени заедно и сякаш Дан все още не вярваше, че той се справя със задачата си.
- Имам го, естествено! – Лиъм отговори троснато и сложи камерата в скута на Дан, като се обърна да си сложи колана. Дан се ухили до уши и потупа ...

*по мотиви от Елтън Джон*
И даже лятото е хладно -
разхлаждаща несуета.
Сърцето вече не е гладно
за липсващата красота. ...

Понякога си като зима,
наглед изглеждаш мъничко суров,
но зная, че във тебе има
надежда... и даже капчица любов.
Понякога си като пролет, ...

Един млад лъв,
изпълнен бе с мечти големи...
За свое стадо бе копнял!
За прайд да има,
в който той да бъде цар... ...

Докато те обичам ще остана,
приседнала на стария диван.
Разкъсвана от колебания и онемяла,
сама в любовния си свян.
И дотогава ще намирам сили ...

Видовденски послеписи
На остров Сен Мартен разбрах,
че хората живеели щастливо.
Един младеж със ведър смях
ме уверяваше, че имал всичко. ...

Заставаш под
слънчевите ми очила,
криеш се някъде
из миглите ми
и незнайно защо ...

Любовта ми като счупена чаша
се разби на парчета във мойте ръце
и отдавна отказва сърцето
да събира парче по парче...
Тази чаша бе пълна догоре ...

Още една великолепна песен, която ще остане завинаги жива...
Надявам се ...
Свят обикновен
Появи се ти в дъждовният четвъртък,
от улицата мокра и самотна. ...

Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,
с фантазиите си на килограми.
Ще кърпя сивото си битие - ...

Навън е вечер,
няма ни звук, нито стон.
Всичко спокойно изглежда
с изключение на един светещ балкон.
Оттам чува се силно ...

Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...