„после ще се отдам на изкуството”
из некролога на Пламен Янкуловски – плевенски художник,
директор на ХГ „Илия Бешков”
Обичайте днес, пейте, смейте се, спете
на рамо любимо, плачете, мечтайте. ...

Вървях леко приведен, опитвайки да се предпазя от изсипващия се, като порой, дъжд. Старият ми, прокъсан каскет беше плътно захлупен над очите, в опита ми да спра дъждовните капки да се стичат по очилата. Защото беше невъзможно да виждам през тях, когато малки рекички се стичаха по иначе ясните им ст ...

Мога да говоря само с обичане
Кафевите ти топли очи
са моите кладенчета жива вода.
Пия жадно, жадно, жадно
на глътки любов и грях- ...

Понякога съм толкова изгубена в себе си,
че коя съм и къде отивам са хикс и игрек
в сложна система от космически уравнения.
Спускам се към подземието на първия атом
от материята на поредното си тяло ...

Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Във мене всичко лошо провокираш.
И гняв, и болка, черни бесове,
успяваш само с дъх да акумулираш.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те. ...

Следа
Аз съм
на другия край на отсечката.
Усещаш ли
паметта помежду ни. ...

Ден след ден
Животът си минава;
И започнахме със теб...
Животът да ни отчуждава!
Станали сме други хора... ...

Не умея аз да пиша
изтънчено, прецизно и красиво,
не всичко в мене се римува,
понякога е много диво -
хаотично, безразсъдно, аматьорско, ...

Проблясва нейде от небето
първият лъч светлина,
утихва гневът ù над полето,
май си тръгва старата госпожа.
Люта и страшна, силна дошла, ...

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи. ...

И какво от туй, че утре
пътищата ни разделят се.
Нима днес
извървяхме го във една посока.
И какво, че утре ...

Преди да се събудя се усмихвам,
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки ...

Тази вечер луната не спи,
тази вечер луната е будна
и във нейните светли очи
има капки - тъгата ѝ лунна...
Цяла нощ ще бъде на небето. ...

Ти имал ли си друг живот,
съдбата ти е просто всичко,
не можеш да потънеш в гроб,
пък болката приемаш лично.
Не искаш да останеш тук ...

Не мога да забравя твоите очи,
прозрачни са като стъкло
и знаеш ли, през тях личи,
твоята мъка, твоето тегло.
Не мога да забравя твоята усмивка блага, ...

ПОЗВОЛИХ СИ ...
Позволих си да сложа ръка
във ръката ти силна и нежна
и да тръгна със теб по света,
без да питам къде ме отвеждаш... ...

Тъжно е, когато виждат в теб само един данъкоплатец. Тъжно е когато те гледат като подвижен портфейл, източник на ресурси и снабдител на разни нужди. Тъжно е, когато критерият за качеството на човешкия живот се измерва с количеството на финикийските бележки, които притежаваш, а стойността на човек, ...

Безвремие
През тътена на буря, вихър гъст
В скалата непристъпна е довял
Една лъжичка плодородна пръст
И семе нежно в нея е посял. ...

ПЪТ КЪМ БОГА
Кой ще иска да живее във заблуда,
в свят, с толкова скалъпени лъжи?
Навсякъде - във въздуха се носят
измислици и стъпкани мечти. ...

Влакът отминава
и назад връщане няма,
но спомен аз ще нося вечно
и всеки път благодаря
за две очи кафеви ...

Любов ли? Знам те, сричам те отдавна,
римувам те на всеки ъгъл в мил куплет,
изпращам те до вкъщи със походка бавна
и ставам с изгрева да те посрещна в пет.
Когато болна си - лекувам те със ласки, ...

Чувствам, че съм там. Болка пряма.
Сам съм, а от това полза няма.
Опитвам всичко без успех.
Добър в нищо, този път поех.
Опитвам се да съм човек. Трудно е! ...

Многолика любов
Мисли за мен, като за тъжна песен,
която свири вятърът в нощта,
защото аз съм тъжна, като есен
простила се с последните листа! ...

Вярвам ти - лъжеш ме,
тръгвам си - търсиш ме,
искам те - няма те,
мразя те - получавам те,
трудно е - примирявам се, ...

Прости ми, сине, вятърът е тъжен.
Защо от мен извира той сега?
Заслони има много покрай пътя,
но ветровете знаят и това.
Опитах се със тях да се преборя, ...

Имат къща със подкова
закована на врата.
В нея със надежда нова
чакат хубави лета.
Чакат щастие и слава, ...

Какво са приказките? Навярно се сещате за интересните истории, които майките ви четоха преди лягане (ако сте имали този късмет). Историите, които слушахте в захлас, тръпнейки пред наближаващата развръзка. Историите, заради които нямахте търпение да стане време за лягане за да разберете дали принцеса ...

Поемите са за онези романтичните,
които могат да държат в ръцете си цветя,
които те целуват страстно до издъхване
и знаят как да изрисуват с действия мечта.
Онези призраци от приказните сънища, ...

Не вярвам, че любовта си отива...
Не вярвам, че любовта си отива. Просто не вярвам. Няма как, ако я е имало, тя да е спряла да съществува. Ако си е отишла, значи просто никога не я имало. Да, мислели сте си, че обичате. Казвали сте го. Вярвали сте в това. Но сте живели в заблуда. Това, което сте пре ...

Утре е денят,
времето ми изтича.
Чакам с нетърпение Смъртта,
чакам Дявола да ме вземе от тази дупка.
Знам, че грешно мисля, че Ангела свят ще дойде. ...

В почернената ни земя
на гости кацна свъсена жена,
„оторизира” нашите слуги
езиците си скрити да държат,
а те с изпънати снаги ...

Все още
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича. ...