ЕСЕН
Ще остарея като есента,
с величие на багрите ù огнени.
С натежали от любов листа
отронени като дните от живота ми. ...

Любима моя Варна, как така
се случи във вода да тънеш?
Природата защо ли теб избра
и позволи в порои да потънеш?
Любима моя Варна, точно ти ...

Тук виждам как денят изгрява
във розовите пелини
и славейчето глас издава
и на нощта се инати!
Тъй става лете във селото. ...

Ръцете ти са крехки, малки и красиви,
трудът ги украси с мазоли,
косите ти отдавна сиви,
но силата във теб говори!
Ти никога не се оплака, ...

Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиз ...

Най-дългият ден зазорява...
По слънцето слагам черта.
То все по на юг ще изгрява
до края красив в есента.
Години... И те се търкалят, ...

(на онова в мен)
Сърдитото, малко човече седи,
присвито в най-тъмния ъгъл.
И жално проплаква, и търка очи,
разстроено, черно до въглен. ...

Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –
нека стихиите стихнат накрая!
С грешки човешки, безумия, пропуски,
рухва светът... сякаш идва и краят!
Мъки безбройни, страдания хиляди ...

Дадох
само каквото ви трябваше...
Взех
само колкото
ми беше нужно! ...

Какво е щастието, дъще,
самотен мак, сред цъфналата ръж,
гласът на чучулига нежна
и шепотът на топъл дъжд!
Нима това не е магия, ...

Губя ума си, щом си до мен,
губя го... всичко забравям,
в очите-морета, потънал пленен,
морякът-удавник оставам.
Губя се, губя... забравил и ден, ...

Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...
Понякога животът е игра,
в която търсим липсващи парченца
и ровим в мислите на нашата съдба
и бързаме, да изпреварим себе си... ...

ЗА ПТИЦИТЕ, ГОРИТЕ И ГРЕХА
Искам да ходя бос по тревата.
Искам да ходя гол под дъжда.
Искам с усмивка да срещам зората.
Да се загубя в Тилилейска гора... ...

В изгрева на чудна сребърна луна,
сещам се за теб - красивата жена,
която светлина в живота ми донесе
и музика приятна от нежна песен.
В сърце е ангелската ти усмивка, ...

Ти си липса отляво в сърцето.
Как така и не я преживях?
Болезнен е синият цвят на небето,
където съвсем неотдавна летях.
Където във дните откривах си щастие ...

аз съм питър скреж
от тялото ми няма помен
и тихата вълна на отчаянието
е втората природа в списъка
ми със случайности ...

Изкачвах ли се, слизайки,
падайки смирено, силно ли шептях?
В стон преплетох ли зов,
дъждът за теб ли бе, любов?
Търсих ли сред маски, мамещи слова? ...

Очите ми угасват - звезди,
небето все по-тъмно е в мене,
започва дъждът да вали
все по-силно без време.
Hе виждам във теб светлинки, ...

Писалката се счупи.
Напълно непознато и неестествено усещане за невъзможността да обясниш.
Писалката дори се счупи. В ден на равносметка, в който нИкой не разбира... В който нЯкой не разбира. Една история за празни приказки, за празни листи. Една история за многоточия. Една история за знаци препинат ...

Като змия денят се сви,
наместо опашка
след себе си повлече
и можене,
и искане, ...

Хитрият котак
Втурна се към паничката
малкият черен котарачо.
Мисли, че ще яде гаспачо,
ала стопанката му наготвила бе ...

Очите си затварям и заключвам,
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре. ...

Малката църквица, родното село,
наведох глава, но пак не посмях
да вляза, а хора се бутаха смело,
донесли парица, свещичка и грях .
На пейката в двора приседнах, ...

Мирис на сандалово дърво... Беше навсякъде около мен, докато пристъпвах прага на уютния апартамент с въздишка на задоволство. Последните слънчеви лъчи на залязващото слънце се прокрадваха измежду белите копринени завеси и вятърът нежно полюшваше платовете. Чувствах се изтощена от дългия работен ден ...

Под сянката на Стария бряст
(репортаж от мястото на събитието)
Една, че две, че три, че даже четири весели години, пълни с радост и дружен смях, с поезия, песни и приятелски прегръдки, ний пак се тук събрахме, на поредната Национална среща на „откровенци“.
В подножието на „Сините камъни“, под сянкат ...

Дали защото дълго с теб вървяхме
напред-назад по стръмните пътеки,
вода от девет кладенци наляхме
във бурето, та дни да има леки,
как времето ни смутно го разклати, ...

Вятъра разнасяше частици луна...
Тя нямаше нищо напротив.
На свой ред разлистваше акорд тишина
сякаш да бяха гръмовни салюти.
Леко потрепна във мрака нощта, ...

Все със нещо сме заети.
Във душата не надникваме.
От амбиции обзети
с грозотата бързо свикваме.
Злоба и вина приемаме ...

Картини сменят се пред мен,
картини - на любов и самота...
Картини гледам, всеки ден,
картини, о, тъжен е света!
Вървя по улицата сива, ...

Детенце малко днес
на градския пазар
затрупа с въпроси
мъдрецът мно-о-ого стар:
- Защо лимонът кисел е, ...

Затварям очите си вечер
с надежда насън да те видя.
Отварям очите си сутрин,
а тебе отново те няма...
Само сърцето ми бие - ...

Българи днешни, ний хора ли сме?
Ний, дето сме горди със снопа от пръчки.
Каква прокоба обърка душите ни,
коя зла сила ги сплете в омраза?
Днес света видя нашата мъка ...

На центъра, под липата цветна,
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация, ...

Свети, звездичке, свети, сестричке,
на самотния пътник пътя осветявай.
Надежда на болното дете през прозореца,
надежда за живот отгоре му давай.
Свети на жената която хляб проси, ...